Решение № 54 от 01.07.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Дулово, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20233410200071 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58 ЗАНН.

Делото е образувано по жалба от М. М. С., ЕГН **********, живущ **** чрез адв. Д. К.

(САК), срещу Наказателно постановление №*****г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе. С наказателното постановление (НП) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение по чл.87, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на Министерството на транспорта.

Жалбоподателят не е доволен от НП и го оспорва като незаконосъобразно. В жалбата и в пледоариите се навеждат доводи за нарушения при издаване на АУАН и НП (липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган, непълнота на фактическите констатации), за недоказаност на нарушението по същество („никога не съм нарушавал чл.87, т.3“) и за неправилно неприлагане на чл.28 от ЗАНН (маловажен случай). В съдебно заседание жалбоподателят (редовно призован) не се яви лично; представлява се от адвокат К.. Наказващият орган – директорът на РД „Автомобилна администрация” (ИА „АА“) – Русе, е редовно призован, но не изпраща представител; постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на НП. Представител на Районна прокуратура – Силистра не се явява.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за допустима, подадена е в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, но неоснователна по същество.

От събраните доказателства безспорно се установява следното:

На ****г. около **** ч. на главен път *** (км ***, община ***обл. **) жалбоподателят М. С. управлявал товарен автомобил – *** с рег.№****с прикачено полуремарке № *** (състав от категория N3+O4). Същият извършвал обществен превоз на товари (без товар в момента на проверката) по маршрут от **** към ****, видно от представения пътен лист №*** г. При 1 проверката, извършена от инспектори на РД „Автомобилна администрация“ – Русе (актосъставител Х. М. и св. Г. М.), се установило, че водачът не притежава валидна карта за квалификация на водача. Жалбоподателят представил карта за квалификация №*** със срок на валидност до ****г., т.е. към датата на проверката тази карта е била с изтекъл срок. Служителите на ИА „АА“ извършили и справка в информационната система на агенцията, която потвърдила липсата на валидна карта на името на водача към онзи момент. Поради това на място е съставен Акт за установяване на административно нарушение №**** г., в присъствието на свидетел (св. М.) и надлежно връчен на нарушителя, който се е запознал със съдържанието му и е подписал акта без възражения в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН (по делото има данни за постъпило възражение на *** г., след законоустановения 3-дневен срок). Въз основа на акта, при идентично описание на нарушението, наказващият орган – директорът на РД „АА“ Русе – е издал атакуваното НП №**** г., с което за горното нарушение на жалбоподателя е наложена предвидената в закона глоба в размер на 2000 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприема от всички събрани по делото доказателства, които са последователни и непротиворечиви. АУАН и НП съдържат ясно описание на нарушението (управление на товарен автомобил за обществен превоз без валидна карта за квалификация), място, дата и обстоятелства на деянието, както и посочване на нарушената разпоредба – чл.87, т.3 от Наредба №33 (обн., ДВ бр.101/1999 г.). Тази разпоредба императивно задължава водач на автомобил за обществен превоз на товари да притежава валидна карта за квалификация на водача.

Свидетелските показания на инспектор Г. М. (разпитан в съдебно заседание) кореспондират изцяло с констатациите в акта – той потвърди, че при проверката С. не е имал валидна карта (представил е документ с изтекъл срок) и по този начин не е отговарял на изискванията за извършване на превоз на товари. Жалбоподателят не оспорва горните факти – чрез своя защитник в съдебно заседание заявява, че няма оплаквания относно начина на извършване на проверката и установеното от контролните органи. Не се спори и че след въпросната дата жалбоподателят е предприел действия по подновяване на квалификацията си – представено е копие на удостоверение за професионална компетентност № **** г. (издадено малко преди изтичане на стария му 5годишен срок) и нова карта за квалификация на водач, издадена на 11.10.2022 г. – т.е. около месец след изтичането на предишната. Съдът цени тези нови доказателства, доколкото те показват, че към момента на издаване на НП нарушителят вече е притежавал валидна карта. Но, както ще се посочи по-долу, последващото изпълнение на задължението не заличава факта на нарушението, извършено на **** г., нито автоматично го превръща в маловажно.

При така установените факти съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно, а подадената жалба – неоснователна. Не се констатират отменителни основания по ЗАНН.

Възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност са неоснователни. Съгласно чл.92, ал.1 във вр. с чл.91, ал.3 ЗАвтПр, длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са овластени да съставят актове за установените при извършваните от тях проверки административни нарушения. В случая актът е съставен от надлежен инспектор в Регионална дирекция „АА“ – Русе (служител на ресорната агенция, извършил проверката в кръга на правомощията си). Наказателното постановление пък е издадено от директора на РД „АА“ – Русе, чиято материална компетентност е надлежно удостоверена с представената по делото Заповед №****г. на министъра на транспорта. В т. I.6 от тази заповед изрично е определено, че директорите на РД „Автомобилна администрация“ имат право да издават наказателни постановления за установени нарушения на ЗАвтПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Следователно, АУАН №*** и НП №***са съставени и издадени от компетентни органи.

Освен това същите са изготвени в предвидените от закона срокове и съдържат всички необходими 2 реквизити (актът е съставен веднага след откриване на нарушението, НП е издадено в рамките на закона, посочени са нарушена норма, обстоятелства, доказателства, дата и място, както и приложената санкционна разпоредба). Ето защо не се установяват процесуални нарушения, водещи до недействителност или отмяна на НП.

Разпоредбата на чл.87, т.3 от Наредба №33 изисква водачът на товарен автомобил, извършващ обществен превоз, да притежава валидна карта за квалификация (издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.5 ЗАвтПр). В случая безспорно е установено, че към момента на проверката (**** г.) жалбоподателят не е имал валидна карта – представеният от него документ е бил с изтекъл срок около 2 седмици по-рано. По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.87, т.3 от Наредбата, тъй като е действал като водач на товарен автомобил за обществен превоз и не е изпълнил императивно установеното задължение да разполага с валидна карта за квалификация. Не се споделят доводите в жалбата, отричащи да е извършено това нарушение – те са голословни и опровергани от доказателствения материал. Към онзи момент жалбоподателят не е имал актуална квалификационна карта (независимо, че е бил преминал курс на обучение – той не е завършил административната процедура по издаване на новата карта преди да започне работа с изтеклия документ). С други думи, липсвала е изискуемата валидна карта, поради което проверяващите законосъобразно са приели, че водачът извършва превоза в нарушение на чл.87, т.3 от Наредба №33/1999 г.

Правилно е квалифицирано нарушението и е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр (която предвижда за такъв тип деяние именно глоба в размер 2000 лв.). Санкцията е определена в законово установения фиксиран размер (2000 лв.), поради което съдът няма правомощие да я изменя към по-ниска сума. Не се установяват и допуснати от наказващия орган други съществени нарушения на материалния или процесуалния закон при издаване на НП – описанието на нарушението е пълно и ясно, актът и НП съдържат всички изискуеми данни по чл.42 и чл.57 ЗАНН, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, както и процесуалните права на наказаното лице (връчване на акт, приемане на възражения, редовно връчване на НП с покана на**** г. и получаване лично от нарушителя на *** г., подадена жалба на **** г. в срока по чл.59 ЗАНН). Следователно НП не страда от пороци, водещи до неговата отмяна на посочените от жалбоподателя основания.

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице условията за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни случаи. Напротив, нарушената разпоредба на Наредба №33 има императивен характер и установява важни изисквания към водачите при извършване на обществен превоз на товари, свързани с тяхната професионална квалификация и безопасността на превозите. Константната съдебна практика последователно приема, че липсата на валидна карта за квалификация представлява съществено нарушение, което не може да бъде счетено за маловажно поради значимостта на въведеното от законодателя изискване. Обстоятелството, че жалбоподателят впоследствие е придобил нова квалификационна карта (на ****г.), само по себе си не заличава извършеното нарушение и не го прави автоматично изцяло незначително. Безспорно е позитивно, че нарушителят е наваксал пропуска си в кратък срок, което показва старание за спазване на закона; това обаче се е случило след датата на деянието и не отменя факта, че в периода *** г. – *** г. (около три седмици) той е упражнявал дейност без изискуемата валидна правоспособност. Подобно нарушение на правилата не може да бъде пренебрегнато от гледна точка на генералната и специалната превенция на закона.

В случая не са налице нито малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 НК, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват прилагане на чл.28 ЗАНН.

Контролните органи са разкрили нарушение на професионална квалификационна норма, за което законът предвижда значителна санкция, и правилно наказващият орган е преценил, че целите на чл.12 ЗАНН (възпитателното и превантивно въздействие) налагат налагане на предвидената глоба.

Следва да се отбележи и че при проверката на жалбоподателя са установени две отделни нарушения (съставени са два АУАН на *** г.), което допълнително свидетелства, че не става въпрос 3 за инцидентен пропуск или малозначителна техническа грешка, а за незачитане на нормативните изисквания, несъвместимо с идеята за изключително лек случай. Поради всички тези съображения съдът напълно споделя извода на административнонаказващия орган и на установената съдебна практика, че в разглежданата хипотеза чл.28 ЗАНН не намира приложение.

Предвид горното атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно както от материалноправна, така и от процесуална страна. Не са налице отменителни основания, поради което жалбата на М. С. следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – потвърдено изцяло.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление №****г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на М. М. С., ЕГН **********, живущ ***** е наложена глоба 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.87, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ (на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Силистра в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.