Решение № 64 от 26.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000616 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му са две на брой въззивни жалби против постановеното по т. дело № 141/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение № 79 от 09.08.2024 г.

Едната е подадена от „Д.Т.” ЕООД, ЕИК ***, гр. С., бул. „В.“ № **.

С нея решението се обжалва в частта, с която поради уважено възражение за прихващане и погасяване на вземането на ищеца до размера от 67 551, 46 лв. с установените по делото насрещни вземания на О.С. против ищеца „Д.Т.“ ЕООД, гр. С. за неустойка за забава по чл. 27 от договора в размер на 63 547, 46 лв. и неустойка за некачествено изпълнение по чл. 28, ал.1 от същия в размер на 4 004 лв. искът на „Д.Т.” ЕООД, ЕИК ***, гр. С., бул.

„В.“ № ** против О.С. за осъждането й да му заплати остатък от възнаграждение по Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи №**/** г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на сградата и прилежащо дворно място на 1

Д* „Д*С.С.“ в гр. С. е отхвърлен за сумата от 67 551, 46 лв. равняваща се на разликата между претендираните с иска 107 079, 20 лв. и дължимите след прихващането според Пз ОС 39 527,74 лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на тази част от решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска в пълния му размер.

Другата въззивна жалба е подадена от О.С..

С нея решението се обжалва в частта, с която О.С. е осъдена да заплати на „Д.Т.” ЕООД, ЕИК ***, гр. С., бул. „В.“ ** сумата от 39 527,74 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2021 г., която сума представлява непогасена част от дължимо възнаграждение за извършена работа по Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи №**/** г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Р., р., о., *** на Д* „Д*С.С.“ в гр. С..

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на тази част от решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за тази сума.

Всяка от страните намира, че жалбата на другата е неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 13. 09. 2021 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от „Д.Т.” ЕООД, ЕИК ***, гр. С. искова молба против О.С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 11.09.2019 г. между О.С. като възложител и ищеца бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Р., р., о., *** на Д* „Д*С.С.“ в гр. С..

Уговорено било възнаграждение в размер на 662 117, 31 без ДДС, респ.

794 540, 77 лв. с ДДС като с допълнително споразумение от 01.10 2020 г. то било изменено като „окончателната стойност“ на възложените СМР била определена на 634 000,19 лв., без ДДС, стойността на непредвидените разходи от 28 138 лв. останала непромемена.

Срокът за изпълнение на възложената работа бил определен в чл. 2 от договора, а начините за плащане на посоченото по- горе възнаграждение в чл.

4 от първоначалния договор. То било разделено на два етапа-аванс и окончателно плащане. Последното следвало да се извърши в 30 дн. срок след 2 представяне на подписан без забележки акт. обр. 15, издадена от изпълнителя оригинална данъчна фактура и получено окончателно плащане от Д*"З.".

По- надолу в ИМ се сочи, че ищецът изпълнил всички възложени му и обектът бил предаден на възложителя с Констативен акт /образец 15/ за установяване годността и приемане на строежа на 15.02.2021 г. На 02.03.2021 г. било издадено и Удостоверение № 4 за въвеждане на обекта в експлоатация.

Това налагало извод, че работата следвало да се счита за окончателно предадена при спазване на чл.20 от договора. На последната дата били подписани и Протокол № 1 и 2 и двата под формата на Акт обр.19, с които се удостоверявало действително извършената и подлежаща на заплащане от възложителя работа.

Съгласно Протокол № 1 тя била на стойност 607 349,46 лв. без ДДС, а според Протокол № 2 отнасящ се за непредвидените СМР тя била на стойност 28 125,12 лв. без ДДС. От сбора на тези две суми с начислен ДДС след приспадане на платения от ответника аванс с ДДС оставало да се дължи сумата от 382 180,70 лв. с ДДС. Неплащането на същата станало причина за изпращане от ищеца на покана за доброволно изпълнение. С нея на възложителя бил предоставен от 7 дни за плащане. Такова отново не последвало. Вместо това кметът на о. изпратил на 16.08.2021 г. до ищеца писмо, с което го уведомявал, че по нареждане на изп. директор на Д*"З." във връзка с водено досъдебно производство пред Специализираната прокуратура, гр. С. била спрени обработката на заявлението за подпомагане от името на О.С. и отпускането на средства за заплащане на работата по договора. В него се споменавало и за проверка в О.С. от АД** във връзка с изпълнението на договора и проведената процедура по възлагане на обществената поръчка.

По повод на изложеното в писмото факти и обстоятелства от ищеца е изразено мнение, че същите са напълно неотносими към породените от сключения на *** г. договор отношения между страните и не са основание да се откаже плащане на извършената и приета работа.

В тази връзка е посочено, че клаузата на договора, според която заплащане на извършената работа ще стане „след получаване на окончателно плащане от Д*"З." е нищожна поради накърняване на добрите нрави поради това, че създавала условия за неравнопоставеност между старите и възможност възложителя да черпи права от недобросъвестното си поведение.

3

Споменато е и че ако тази клауза не се приеме за нищожна то по аргумент с чл.25 ЗЗД предвиденото условие за плащане следвало да се приеме за настъпило, защото ответникът с недобросъвестно поведение създал пречка за сбъдването му.

На база изложеното е отправено искане до съда да постанови решение, с което О.С. бъде осъдена да заплати на ищеца ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска сумата от 100 000 лв. представляваща част от дължимото окончателно плащане по договора в размер на 382 180, 70 лв. с ДДС.

Посочено е също, че ответната о. е изпаднала в забава по отношение на същото от 02.04.2021 г. и от тази дата до 13.09.2021 г. на ищеца се дължи и обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 17 093, 34 лв.

По тази причина се претендира О.С. да бъде осъдена да заплати на ищеца същата.

В подадения от ответника в срок отговор на ИМ се говори, че с нея били предявени два иска- частичен осъдителен за плащане на част от дължимо по договор възнаграждение и инцидентен установителен за прогласяване нищожност на клауза от този договор. Според ответника тези два иска са допустими, но неоснователни.

От страна на ответника не е оспорен факта на сключване на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Р., р., о., *** на Д* „Д*С.С.“ в гр.

С. и на допълнително споразумение към него от 01.10.2020 г., с което е намалена цената за изпълнение на договора. Споменава се обаче и за трето допълнително споразумение от 05.10.2020 г. имащо за предмет изменение на КСС поради новонастъпили обстоятелства. Посочено е, че след тези две ДС цената за изпълнение на възложените с договора СМР е намалена на 634 0001 19 лв. без ДДС, а на непредвидените разходи на 28 238 лв. без ДДС.

Не е оспорено извършването на авансово плащане на сумата от 316 990, 66 лв. без ДДС и издаването в тази връзка на фактура № *** г. Направен е съответно извод, че размерът на неплатения остатък се равнявал на 317 009, 53 лв. без ДДС за възложени с договора СМР и на сумата от 28 238 без ДДС за непредвидени СМР от страна на изпълнителя.

Наред с това е посочено, че ищецът следвало да изпълни възложената 4 му работа в период от 60 дни от съставянето на акт обр. 2/2а на 11.05.2020 г., което да завърши с издаването на акт обр. 15. Последното е станало на 15.02.2021 г. Това съотнесено с периодите, през които срокът за изпълнение не е течал поради спиране на строителството е дало основание на ответника да твърди за забава от 131 календарни дни. По повод на същата е посочено, че в чл. 27 от договора страните са договорили, че при забавено изпълнение изпълнителят дължи неустойка от 0,1 %, но не повече от 10 % от стойността на договора.

В тази връзка е направен извод, че в случая дължимата неустойка е 63 547, 46 лв. без ДДС и е посочено, че този размер бил признат от ищеца видно от подписаната от него Сметка **. Тази сума според ответника следва да се приспадне от споменатия по - горе размер на дължимото на ищеца възнаграждение.

Посочено е също, че според чл. 28, ал.1 от договора при некачествено или неточно изпълнение на СМР изпълнителя дължи на възложителя неустойка начислена върху стойността на некачествено изпълнената работа.

В тази връзка е споменато, че с акт обр. 15 били извършени констатации за некачествена работа. Общата стойност на същата след изготвена справка от инвеститорския и строителен надзор била определена на 33 367, 41 лв. без ДДС. Общият размер на неустойката по чл. 28, ал. 1 пък бил равен на 3 336, 74 лв. без ДДС или 4004 лв. с ДДС, който също следвало да се приспадне от споменатото по – горе окончателно възнаграждение.

В отговора се споменава и за констатирано в доклад на АД** от 13.09.2021 г. наличие на неизвършени СМР в размер на 3 506, 91 лв.без ДДС, която сума не била дължима на ищеца

На база изложеното е посочено, че след приспадане на горните суми дължимото от ответника на ищеца възнаграждение за възложените с договора СМР било в размер на 246 618, 42 лв. без ДДС, а стойността на непредвидените разходи била 28 125, 12 лв. без ДДС, т.е. общо дължимата сума била в размер на 274 743, 54 лв. без ДДС

Изразено е и становище за неоснователност на предявения според ответника инцидентен установителен иск за иск обявяване нищожността на посочената в исковата молба клауза от договора и се излагат подробни съображения за аргументиране на това становище.

5

С отговора са предявени и няколко насрещни осъдителни иска против ищеца, които са приети от съда за разглеждане. Те от своя страна с решението са отхвърлени, а то в тази част не е обжалвано и влязло в сила. Това пък изключва нуждата от описване на вида и предмета на тези искове в настоящето решение.

В подадената ДИМ не са изложени факти и обстоятелства различаващи се от тези посочени в ИМ и основно е взето отношение по предявените с отговора насрещни искове.

С определението по чл. 374 ГПК съдът е посочил, че с отговора е напарвано възражение, че дължимата на ищеца сума е по- малка от претендираната поради това, че ищеца дължи неустойка за забава, неустойка за некачествено изпълнение и има неизпълнени, но остойностени работи. С него е указано на О.С. да уточни дали признава наличието на породено в патримониума й с оглед клаузите на договора задължение за плащане на окончателно възнаграждение и да посочи какъв е неговия размер, с оглед споменаваните в отговора приспадания на неустойки и стойност на неизвършени работи.

Уточнение по тези въпроси първо е направено с писмено становище от 11.09.2023 г. В него е посочено, че след образуване на делото и в хода на двойната размяна на книжа между страните са били подписани още три допълнителни споразумения- от 28.04.2021 г., от 28.10.2021 г. и от 15.12.2021 г.

В първото били материализирани волеизявления на страните установяващи, че СМР предмет на договора са продължили след първоначално определения срок и са завършили с подписването на подробно цитирани документи.

За споразумението от 28.10.2021 г. се сочи, че е постигната договорка за изменение на окончателната стойност на договора като е посочено, че същата от 661 170, 67 лв. без ДДС представляващи сбор на 633 034, 67 лв. без ДДС стойност на СМР и 28 136 лв. без ДДС стойност на непредвидени работи се променя на 651 757, 40 лв. без ДДС/ 782 108, 88 лв. с ДДС/.