Решение № 229 от 21.11.2022, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Тутракан, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100337 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 1900/30.06.2021 на Р. С. Р. с ЕГН ********** и Л. Ш. Р. с ЕГН ********** против М. А. А. с ЕГН ********** и Ш. М. А. с ЕГН **********. Предметът му касае спор за собственост на 286 кв.м., които ищците твърдят, че са придобили по давност и са станА. част от недвижимия имот, за който е отреден У. XIII-96 в кв. 23 на ***, по неприложен от 1957 г. регулационен план на селото.

Ищците Р. Р. и Л. Р. излагат твърдението, че са собственици на урегулиран поземлен имот в *** – дворно място с площ 1056 кв.м., съставляващо У. XIII - 96, в кв. 23 по регулационния план на ***, приет през 1957 г., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда, състояща се от пет стаи, и стопански сгради. Имотът е купен през 1995 г. с нотариален акт № 182, том I, нот. дело № 668/95 г. на РС Тутракан.

Настояват, че от тогава не е имало никаква промяна в територията и площта, която е купена и ползвана. Ищците излагат, че съседният имот У. XIII - 97 е собственост на ответниците, а оградата между двата имота от десетилетия е била непокътната. Преди няколко месеца обаче ответниците я изместват, като по този начин намаляват площта на имота на ищците с 286 кв.м. Според последните, откакто е изградена къщата през 1959 г., имотът им е бил в непроменено състояние, до ноември 2020 г., когато синът на ответниците – С.

Ш., е предприел действия по преместване на оградата, като първо е забил колчета, а после, на 23.03.2021, оградата е преместена по тях.

1

Ищците настояват, че дворищната регулация по плана на *** от 1957 г. не е приложена.

В уточняваща искова молба с вх.№ 2206/22.07.2021 заявяват, че считано от 1959 – 1960 г., чрез техните праводатели, както и след 1995 г. от самите тях, са владели по давност спорната част от недвижимият имот С молба вх.№ 2014/20.05.2022 ищците уточняват, че старата ограда е била с бетонова основа, която е започвала от улицата и е продължавала почти до мястото на кладенеца, след което оградата продължава само като мрежа – без бетонова основа. Имота са купили по старите му граници.

Ищците молят съда да ги признае за собственици на спорните 286 кв.м. на основание давностно владение и да осъди ответниците да им предадат владението, като след допуснато изменение на иска в последното заседание, е конкретизирано, че осъдителната претенция не се отнася за сектор 2 от комбинираната скица Приложение 5-1 към приетата съдебно техническа експертиза, с площ 80 кв.м. Искат присъждане на направените разноски по делото.

Ответниците М. А. и Ш. А. оспорват иска, молят за неговото отхвърляне. Претендират разноски.

С отговора на исковата молба признават, че действително са собственици на дворно място с площ 1623 кв.м., представляващо У. X. 97, в кв.23, по плана на ***. На 28.10.2020 г. ответницата М. А. А. е призната за собственик на описания по-горе недвижим имот, по силата на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, № 176, том пети, общ.рег.№ 4916, дело №715/2020 г на нотариус Анелия Раева.

Ответниците оспорват изцяло твърденията на ищците за факта на владението, като настояват, че не ищците, а ответниците през всичките години от 1959 г. досега са владели площта от 286 кв.м., между двата съседни имота. Обясняват, че реално тази площ представлява нещо като път, по който достигат до дъното на двора си. Това е така, защото в дъното на У. X.-97, в кв.23 има изграден кладенец, с помпа и с него поливат целия си двор. По този път ответниците са давА. право да преминават и ищците, тъй като последните никога не са имА. кладенец и известно време им е било позволено да си поливат и те градината с водата от кладенеца. В дъното на ответниковата градина, пред кладенеца, има портичка, за да се влезе в градината. Ищците също, докато са ползвА. кладенеца, са преминавА. през процесиите 286 кв.м., за да достигат до него.

Ответниците считат, че границата на имота им е тази, която е заснета и трасирана от „Г.” ***, по която са поставили колчетата, и според тях тя съвпада с границата по регулационния план. Оттук правят извод, че процесната площ от 286 кв.м. винаги е била владяна само от тях, а не от ищците. Допълват, че през целия си съзнателен живот са ползвА. това място между двата имота, за да влизат в задната част на двора си през една специално създадена врата, която е там над 50 г.

В молба вх.№ 1707/03.05.2022 уточняват, че на представената 2 геодезическа снимка от ищците не е отразена съществуващата стара ограда от тяхната (на ищците) страна, която ответниците отразяват с червена линия.

Последните твърдят, че винаги е имало две огради, тази със син цвят от тяхната (на ответниците) страна и тази с червен цвят от страната на ищците (л. 43). Жълтата линия, която са показА. в геодезическата снимка на инж. П.

П., всъщност минава точно по средата на двете съществуващи стари огради.

Оградата на ищците, очертана с червен цвят също има бетонова основа, много по стара от бетоновата основа на ответниците. Обяснението им е, че предишните собственици на двата имота са били брат и сестра и са се разбрА. да си отделят по равно количество площ от двора, за да си направят път и да стигат до задната част на дворовете си, където са гледА. животни. Затова е имало две огради и реално е имало път между имотите им. Допълват, че границата със син цвят се е намирала на 1,5 м. в имота на ответниците, а границата с червен цвят се е намирала на 1,5м. в имота на ищците. Тъй като предишните собственици са отделили абсолютно еднаква площ от дворовете си, новата граница минава точно по средата на двете стари граници.

Ответниците заявяват, че бетоновата основа на ограда им е изградена през 2004 г., тъй като имотът е леко по-високо и пръстта се свлича на пътя, който са ползвА., и това ги е принудило да я направят. Тази бетонова основа свършва до една чупка, където е кладенецът. Твърдят, че бетоновата основа на оградата на ищците е изградена много по-отдавна, някъде към 1981 г.

Настояват, че новата ограда с дървените колове всъщност е реалната граница между двата имота. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, исканията на страните, техните признания и съобразявайки закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квА.фикация по чл. 108 от Закона за собствеността, която разпоредба гласи, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Първата предпоставка за уважаването на иска е ищците да докажат, че са собственици на спорните 286 кв.м., а другата – че тази площ се владее от ответниците. Съгласно чл. 77 от ЗС, един от начините за придобиване правото на собственост е по давност и именно на него се позовават ищците, за да обосноват собственическите си претенции по отношение на спорната част от недвижимия имот, с твърдението, че цялата ѝ площ е 286 кв.м., като обаче искат осъждането на ответниците да предадат владението само върху сектори 1, 3 и 4, съобразно номерацията в комбинираната скица Приложение 5-1 към приетата по делото съдебно техническа експертиза. Придобиването на собственост по давност изисква, съобразно чл. 79 от СК, непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя – така разпорежда чл. 68, ал. 1 от ЗС. Подобно на владението е държането, което също представлява упражняване на фактическа власт върху вещта, но без лицето да я държи като своя. Разликата е само в намерението, или другояче казано – в съзнанието, с което лицето упражнява фактическата власт. Понеже намерението/съзнанието е част от психическия 3 свят на човека и е трудно да се докаже, законодателят е въвел с чл. 69 от ЗС оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Едно от обстоятелствата, опровергаващи намерението за своене, е, когато фактическата власт се осъществява на договорно основание, например по договор за наем, влог, заем за послужване, но също и по договор за дружество по чл. 357 и сл. от Закона за задълженията и договорите.

С доклада по делото, направен на основание чл. 146 от ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от допълнително доказване фактите, констатирани при извършения оглед по реда на чл. 204 от ГПК и отразени в съдебния протокол № 147/27.06.2022 г. В частност, че една част от спорната площ, заключена между старата ограда и линията на колчетата по новата ограда, всъщност не е оградена и в нея се намират курникът и хамбарът на ищците, до които те все още имат достъп, което обстоятелство е в съответствие с обема на осъдителната претенция по ревандикационния иск – те не искат предаване на владението върху това пространство, защото същото не се владее от ответниците. Респективно, в останалата част, която е оградена на 23.03.2021 г., достъпът на ищците вече е преустановен, до нея имат достъп само ответниците, тъй като старата ограда между двата урегулирани поземлени имота (на ищците и на ответниците), е била премахната от ответниците в частта от улицата до портичката, намираща се пред установената на място черница, както и зад хамбара. Така, безспорно се установи от огледа на мястото на двата имота, че втората предпоставка на ревандикационния иск – владението на ответниците върху част от претендираната площ, е доказано. Спорът между страните се концентрира изключително върху първата част на иска по чл. 108 от ЗС по установяване правото на собственост върху процесната площ от 286 кв.м.

По делото е приета съдебно техническа експертиза с вещо лице геодезист, чието заключение съдът намира за компетентно и обосновано.

Този извод следва не само от подробното обяснение на в.л. П. какви действия е извършил при изготвянето на комбинираните скици, но и при съпоставянето им с останА.те доказателствени средства, събрани от съда, в т.ч. от извършения оглед на място. Свидетелските показания на всички разпитани свидетели, водени и от двете страни, съдът също приема за достоверни, независимо от някои несъществени разминавания в тях, като например дА. двата имота са били навремето на двама братя, по показания на свид. Ш., свид. Ю. и свид. К., или на брат и сестра, както твърдят ответниците, включително свид. М. – тяхна дъщеря. В останалата част няма вътрешни противоречия в показанията на свидетелите, както и едни спрямо други.

Същите се допълват от писмените доказателства и заключението на експерта, затова съдът цени всички тях като годна основа за фактическите си изводи.

Ищците Р. се легитимират като собственици на имот с пл.№ 96, У.

XIII, в кв.№ 23 по плана на *** с Нотариален акт за покупко-продажба № 182/06.06.1995 г., том 1, н.д.№ 668/95 на нотариуса при Районен съд Тутракан (л. 11). Като купувач в документа е записан само ищецът Р. Р.ов, но от 23.01.1983 г. той е в граждански брак с Л. Р., за което представят 4 удостоверение № 040920/23.01.1983 на Кметство с. Дичево (л. 6).

Придобитото от тях се явява съпружеска имуществена общност и затова е допустимо участието на съпругата като ищец в настоящото производство.

Ответниците се легитимират като собственици на У. X.-97 в кв.№ 23 по плана на *** с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан в СВ-Тутракан акт № 91/28.10.2020, том VIII, дело № 1476/2020 (л. 4). С нотариалния акт е призната за собственица само М. А., но тя е в брак с Ш. А. от 08.03.1976 г., за което представят удостоверение от 30.01.1991 г. на Община Варна (л. 29); оттук, двамата се явяват собственици при режим на СИО и тъй като са ответници, имат качеството на необходими другари.