Решение № 1118 от 15.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Русе, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20224520104774 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Калоянова, Иванова И Партньори“ ООД твърди, че по ч.гр.дело № 7048/2021 г. по описа на РРС се е снабдил срещу Ответницата М.

В. Й. със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 3 105 лв. въз основа на запис на заповед от 21.04.2021 г., издаден в полза на “Рекредит“ ООД, със законната лихва от 30.12.2021 г. и 662,10 лв.-разноски за производството, срещу която длъжницата възразила в предвидения в закона срок. Твърдят, че на 21.04.2021 г. М. В. Й. издала посочената ценна книга в полза на поемателя на дълга- „Рекредит“ ООД.

Записът на заповед бил предявен за плащане на 14.09.2021 г. Менителничният ефект бил прехвърлен на ищеца с джиро на 29.11.2021г., като до подаване на заявлението сумата не била престирана на кредитора. Искат да се признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 7048/2021г. по описа на РРС, ведно със законната лихва.Търсят се разноски за двете производства.

Ответницата М. В. Й. оспорва иска.Твърди, че не е била надлежно уведомена за извършената цесия съобразно изискванията на чл.99 ал.4 и ал.5 от ЗЗД, поради което ищецът не е материалноправно легитимиран да 1 претендира цедираното му вземане. Сочи, че процесният запис на заповед е бил издаден като обезпечение на предхождащи каузални правоотношения, произтичащи от Договор за заем код SM 0000001362/21.04.2021 г. и Договор за заем код: RS0000000568/14.03.2019 г., сключени между нея и „Рекредит“ ООД.Твърди, че сумата по първия контракт е послужила изцяло за погасяване задължението към кредитора, възникнало по Договор за заем код:

RS0000000568/14.03.2019 г.Счита, че по отношение на нея са били допуснати нарушения на ЗЗП и ЗПК.Твърди, че двата договора не отговарят на изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1, т.10 ЗПК. В Договор за заем код SM 0000001362/21.04.2021 г. бил визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 49,48%, а в Договор за заем код:

R50000000568/14.03.2019 г.-48,73%. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Сочи, че в договорите липсва конкретизация относно начина, по който са били формирани посочените ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва.Счита, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.Твърди, че кредиторът не е спазил и изискването за шрифт на текста на двата контракта. Сочи, че чл.13 ал.4 от Договор за заем код:

RS0000000568/14.03.2019 г. била предвидена неустойка за неизпълнение на договорно задължение на заемателя да осигури обезпечение съгласно уговореното в ал.1 на същия член, като конкретно задължението за неустойка в тази хипотеза е предвидено в размер на 961,79 евро (1881,10 лв.).Намира, че уговореното плащане не представлява неустойка, тъй като същото няма присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функции. Твърди, 2 че тя е заплатила сумата от 5076 лв. по Договор за заем код:

RS0000000568/14.03.2019 г., а по същия са й били отпуснати 5 000 лв. в заем.

Предвид недействителността на договора, счита, че тя дължи връщане само на тази сума, но не и на лихви или други вземания.Така с направените плащания в общ размер на 5076 лв. реално е погасила дълга към кредитодателя.В този случай за нея е липсвало правно основание за сключване на Договор за заем код SM 0000001362/21.04.2021 г. в размер на 1227,10 евро (2400 лв.), която сума, според чл. 14 от контракта, била използвана за предсрочно погасяване на задължения по стари договори за заем с „Рекредит“ ООД.Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед№ 2205 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 31.12.2021 г. по гр. дело № 7048/2021 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника М. В. Й. да заплати на ответника сумата от 3 105 лв. лв., дължима по запис на заповед от 21.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 662,10. В срока по чл.414 от ГПК– на 22.07.2022 г. длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

По делото не се спори , ответникът е издател на процесният запис на заповед от 21.04.2021 г. за сумата от 3 105 лв. в полза на поемателя на дълга„Рекредит“ ООД. Ценната книга е предявена за плащане на 14.09.2021 г.

Според заключението на назначената по делото графалогична експертиза трите имена „М. В. Й." поставени в долната част на запис на заповед от 21.04.2021г за сумата от 3105лв. след посочената дата на предявяване и тези на издател били изписани от ответницата, както и подписите срещу трите имена „М. В. Й." в нея.

Процесната запис на заповед е издадена във връзка с Договор за заем код SM 0000001362/21.04.2021 г. , сключен между ответника и „Рекредит“ ООД. С него бил предоставен от това дружество на ответника заем в размер на 1227.10 евро, която сума, според чл. 14 от него, била използвана за 3 предсрочно погасяване на задължения по стари договори за заем с кредитодателя, а именно Договор за заем код: RS0000000568/14.03.2019 г. По този предходен договор и бил отпуснат кредит в размер на 2556.46 евро.

Сумата следвало да бъде върната за срок до 12.09.202019 г. на 13 двуседмични вноски, всяка от които в размер на 218.48 евро/ 427.30 лв./.

Съгласно чл.13, ал.4 ответницата дължала неустойка в размер на 961,79 евро с левова равностойност в размер на 1 881,10 лв. при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството в полза на заемодателя, която се заплаща на части ежемесечно, в резултат на което вноската по кредита била в размер на 572 лв.

Лихвения процент по заема бил 40%, а ГПР -48.73%.

Според заключението на назначената по делото експертиза по размерът на предоставения на ответницата заем по Договор за заем код RS0000000568/14.03.2019г. бил 2 556, 46 евро с левова равностойност 5 000 лв. Тя дължала по него лихви и неустойка. Общият размер на заплатените суми бил 5 076 лв. Последното плащане по този договор било на 11.03.2020 г.

Размерът на ГПР на този договор при включена неустойка била 415.43%.

С джиро от 29.11.2021 г. „Рекредит“ ООД, прехвърлило всичките си права по процесния запис на заповед на ищеца.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по издадена запис на заповед, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

За да е действителен записа на заповед, респ. да е породено менителнично задължение, документът, материализиращ едностранното волеизявление, следва да съдържа предписаните от закона реквизити- чл.535 от ТЗ. Процесният запис е редовен от външна страна. Той има предписаните от закона форма и съдържание. Сумата е определена като абсолютно число, а плащането й не е поставено в зависимост от никакво условие. Отбелязване за 4 плащане върху документа по чл.492, ал.1 във вр. чл.536 ТЗ няма. По изложените съображения и доколкото в представения запис на заповед се съдържат всички законоустановени реквизити, съдът счита, че същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение.

Записът на заповед е абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент основанието за издаването му. За неговата действителност не се изисква да бъде изразена причината на задължението, т. е. не е условие за действителността му наличието на друга основна сделка с каузален характер. Но абстрактният характер на записа на заповед не означава пълно откъсване от повода, който е послужил за издаването му , който в конкретния случай - Договор за заем код SM 0000001362/21.04.2021 г., сключен между ответника и „Рекредит“ ООД.

Съдът приема, че ценната книга от 21.04.2021 г. е била издадена с цел гарантиране и осигуряване на облекчен ред за събиране на задълженията по договора за заем.

С джиро от 29.11.2021 г. „Рекредит“ ООД, прехвърлило всичките си права по процесния запис на заповед на ищеца.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.

Приетият по делото договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК. Ищецът черпи правата си от Договор за заем код SM 0000001362/21.04.2021 г. който длъжникът сключил с „Рекредит“ ООД във връзка с Договор за заем код: RS0000000568/14.03.2019 г.

В конкретния случай сключеният Договор за заем код:

RS0000000568/14.03.2019 г. е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.

На първо място е посочен некоректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл. 22 от същия закон, той е недействителен. Отпуснатият кредит е в размер на 5000.00 лева, платим на 13 месечни вноски от по 572 лева.

5

Посоченият ГПР в договора е 48.73%. В него обаче не е включена 13 ал.4 от Договора, което, съгласно Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 961,79 евро с левова равностойност в размер на 1 881,10 лева за периода на действие на договора за кредит. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като според ал.5 на същия текст клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Следователно посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния, който би се получил при съобразяване на всички възнаградителни плащания и според заключението на назначената по делото експертиза той е в размер на 415.43%.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен. В договора не е уредено от какви компоненти е съставен ГПР.