Решение № 10913 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10913 гр. **, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110143726 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „********* срещу Сдружение „*******“, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи поради неоснователно наложено обезпечение.

В исковата молба се твърди, че с Определение № 12197/16.10.2023 г. по ч. гр. д.

№ 11524/2023 г. по описа на СГС, I-18 състав, било допуснато обезпечение и на 26.10.2023 г. била издадена обезпечителна заповед за обезпечение на бъдещ иск, предявим от Сдружение „*******“ срещу „********* за заплащане на сумата от 6000,00 лева на основание чл. 95а, вр. чл. 95 ЗАПСП, представляваща обезщетение за вреди, причинени от нарушаване правата на авторите - членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „*******“, върху всяко от посочени в обезпечителната заповед музикални произведения. Въз основа на така издадената обезпечителна заповед било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** И., като в хода на производството бил наложен запор върху всички банкови сметки на „********* до сумата от 6000,00 лева. Запорното съобщение било получено на 31.10.2023 г., като на 02.11.2023 г. била запорирана сметка на ищцовото дружество в „***“ АД с IBAN 1

***. Запорът бил първи по ред и нямало други наложени запори. С влязлото в сила на 31.12.2024 г. Решение № ***/22.11.2024 г. по търг. д. № **/2023 г. по описа на Окръжен съд - *** били отхвърлени изцяло предявените от Сдружение „*******“ срещу „********* искове с правно основание чл. 95, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД, предмет на допуснатото обезпечение на бъдещи искове по ч. гр. д. № 11524/2023 г. по описа на СГС, I-18 състав. По молба на Сдружение „*******“ запорът, наложен по посоченото по- горе изпълнително дело, бил вдигнат на 04.06.2025 г. и сумата от 6000,00 лева било освободена. Ищецът поддържа, че за периода от 02.11.2023 г. до 04.06.2025 г. то било лишено от възможността да ползва запорираната сума от 6000,00 лева, поради което претърпяло вреди - пропуснати ползи, дължащи се на невъзможността сумата да бъде ползвана от дружеството, съответно – то да получи доход от нея. Сочи, че в разглежданата хипотеза вредите се съизмервали като минимален размер с размера на законната лихва, дължима върху запорираната сума за периода на действие на запора, която възлизала на 967,50 лева. Отправено е искане за уважаване на предявения осъдителен иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Сдружение „*******“, като в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, с който исковата претенция се оспорва в цялост като неоснователна. Ответната страна оспорва наличието на свое противоправно действие или бездействие, както и настъпването на вреди за ищцовото дружество в резултат от налагането на процесната обезпечителна мярка. Сочи, че сдружението е действало добросъвестно, а необходимостта от налагането на обезпечителна мярка било наложено от липсата на информация за финансовото състояние на ищеца. Твърди се още липса на процесуална и материална легитимация за ответника, тъй като той не бил иззел сумата от банковата сметка на ищеца. Страната поддържа, че претендираният размер на обезщетение бил завишен, тъй като евентуално причинената вреда следвало да се съизмерва с размера на лихвата по депозитни сметки, предлагани от търговските банки. Въз основа на изложеното е оправено искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти и обстоятелства: 1/ допускането на обезпечение на бъдещ иск с ищец Сдружение „*******“ и ответник „********* с Определение № 12197/16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 11524/2023 г. по описа на СГС, I-18 състав; 2/ 2 налагането на запор въз основа на така допуснатото обезпечение върху сметка на „********* до сумата от 6000,00 лева на 02.11.2023 г.; 3/ отхвърляне с влязлото в сила на 31.12.2024 г. Решение № ***/22.11.2024 г. по търг. д. № **/2023 г. по описа на Окръжен съд-*** на предявените от Сдружение „*******“ срещу „********* искове с правно основание чл. 95, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД, предмет на допуснатото обезпечение на бъдещи искове по ч. гр. д. № 11524/2023 г. по описа на СГС, I-18 състав; 4/ вдигане на запора, наложен като обезпечителна мярка, на 04.06.2025 г.

По делото е приобщено като писмено доказателство Решение № ***/22.11.2024 г., постановено по търг. д. № **/2023 г. по описа на Окръжен съд-***, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от сдружение „*******“ срещу „********* обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 95, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД, и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП. Видно от посоченото доказателство, тогавашният ищец по делото е искал съдът да осъди ответника да заплати 6000 лв., представляващи сбор от дължимо обезщетение за пропуснати ползи, всяко с минимален размер от по 500 лв. за всеки от авторите на текст и музика, предоставили управлението на авторските си права на организации, сключили договори за взаимно представителство с ищеца, породени от нарушение на тези авторски права чрез публично озвучаване на 6 музикални произведения – песни, осъществено на 30.07.2023 г. в диапазона от 20 ч. до 22 ч. в стопанисвания и управляван от ответника обект – заведение за бързо хранене „*** ***“ в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.11.2023 г., до изплащането му, както и да бъде осъден ответникът да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Поради неуспешно провеждане на доказването на част от предпоставките, необходими по търговското дело, исковете не са уважени. Процесното решение е влязло в сила на 31.12.2024 г.

По делото е представена и приета молба с вх. № 34377/30.10.2023 г. по изпълнително дело № **/2023 г. по описа на ЧСИ *** И., подадена от Сдружение „*******“ срещу „********* на основание издадена обезпечителна заповед от 26.10.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 11524/2023 г. по описа на СГС, I-18 състав. От нея се установява, че сдружението в качеството си на взискател е поискало съгласно издадената обезпечителна заповед да се наложи запор на банковите сметки на „********* във всички лицензирани банки, посочени в нея, до общ размер от 6000 лв.

Приобщена е като писмено доказателство процесната обезпечителна заповед, от която е видно изброяването на лицензираните банки.

По делото са представени и приети като писмени доказателства запорно съобщение с изх. № 32271/30.10.2023 г. по изпълнително дело № **/2023 г., адресирано до „***“ АД, ведно с известие за доставяне от 31.10.2023 г., писма от „***“ 3

АД до съдебния изпълнител с изх. № № В**2/02.11.2023 г. и ***/09.11.2023 г., както и писмо с вх. № на ЧСИ **/10.11.2023 г. заедно с Приложение № 1 и Приложение № 2, които се явяват неразделна част от последното. От така изброените доказателства се установява, че запорът върху платежна сметка с IBAN: *** е наложен за сумата до 6000 лв. при парична наличност към 09.11.2023 г. от 189 320,75 лв., като компанията за електронни пари е признала вземането за основателно и е дала информация, че други наложени запори върху това вземане няма.

Приобщено е съобщение за вдигане на запор по изп. дело № **/2023 г. по описа на ЧСИ *** И., изпратено до „***“ АД, с изх. № **/04.06.2025 г., за незабавно вдигане на наложените запори върху банковите сметки, притежавани от „*********.

По делото е приета проформа фактура № ** от 26.04.2024 г., издадена от „***“ ЕООД в полза на ищеца в настоящото дело, за закупуване на 3 бр. * * * на обща стойност 896,40 лв. с ДДС, заплащането на която се потвърждава от представено и прието платежно нареждане с основание на превода „Проф. Ф-ра ***/26.04.2024 г.“ с получател „***“ от 26.04.2024 г.

Приета е фактура № 0000001765 от 19.06.2024 г. за 1 бр. *** дигитален миксер на стойност 3369 лв. с ДДС, издадена от ***“ ЕООД в полза на ищеца „*********.

Заплащането на същата се потвърждава от приобщено по делото платежно нареждане с основание на плащане „Фактура *** 19.06.2024“ от дата 27.06.2024 г. с получател ***“ ЕООД.

По делото са представени и приети оферта, издадена от ***“ ООД, на 17.04.2024 г., за обработка на градински съоръжения относно 5 бр. комплект маса с пейки „Пикник“ с обща цена 2130 лв. с ДДС, както и проформа фактура № *** от същата дата, плащането по която се потвърждава от приобщено платежно нареждане с основание на плащане „Проформа *** от дата 25.04.2024 г. с получател ***“ ООД.

Приобщен е като писмено доказателство дневник на покупките за м. 06.2024 г. на ищцовото дружество, от който се установява и потвърждава, че на 19.06.2024 г. в полза на ***“ ЕООД е заплатена сума в размер на 3369 лв. с ДДС (ред 56 от дневника).

Приобщен е като писмено доказателство дневник на покупките на ищеца и за м.

05.2024 г., от който се установява и потвърждава, че на 26.04.2024 г. на ***“ ООД е заплатена сума в размер на 2130 лв. с ДДС и на 29.04.2024 г. на „***“ ЕООД е заплатена сума в размер на 896,40 лв. с ДДС (редове 4 и 6 от дневника).

По делото е прието и представено писмо от „***“ АД, изготвено във връзка с издадено от настоящия съдебен състав съдебно удостоверение, от което е видно, че ищецът е клиент на дружеството за услуга с търговско наименование „myPOS“, представляваща онлайн платежна услуга за приемане на картови разплащания чрез ПОС терминал към платежна сметка. Дружеството за електронни пари уведомява в своето писмо, че на този тип платежни сметки с електронни пари не се начислява 4 лихва, съответно – ищцовото дружество няма лихви по депозити за изплащане.

Останалите приобщени по делото доказателства съдът счита, че не следва да бъдат взети предвид и анализирани с оглед тяхната неотносимост към предмета на делото.

От правна страна съдът намира следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на Сдружение „*******“ да заплати на „********* сумата от 967,50 лева (494,67 евро), представляваща пропуснати ползи в периода от 02.11.2023 г. до 04.06.2025 г., причинени от наложен по сметка на ищеца запор до сумата от 6000,00 лева като обезпечение на бъдещ иск, допуснато с Определение № 12197/16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 11524/2023 г. по описа на СГС, I-18 състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По съществото на спора в тежест на ищеца е да докаже следните факти и обстоятелства: 1) наложена обезпечителна мярка на сметка на ищеца; 2) наличие на някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК, а именно: че обезпеченият иск не е бил предявен в дадения от съда срок, бил е отхвърлен или че делото е било прекратено; 3) противоправно поведение на ответника; 4) вреда – причиняване на имуществени вреди на ищеца в претендирания размер, вследствие осъщественото противоправно поведение от страна на ответника; 5) пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, като вината се предполага по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД и 6) всички факти, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.