Определение № 612 от 25.08.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. ХАСКОВО, 25.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500139 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С Решение №220/19.06.2026г., постановено по В.гр.д.№139/2026г. по описа на ОСХасково частично е отменено обжалваното решение на РС-Хасково, в частта, с която е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за сумата от 2500лв., ведно със законната лихва и е постановено отхвърляне на иска за посочените суми.

В останалата обжалвана част относно предявената осъдителна претенция решение №603/22.07.2025г. по гр.д.№1846/2026г. е потвърдено. Потвърдено е и определението на РСХасково по посоченото дело, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на „Хепи Кредит“ООД / с предишно наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД/ за изменение на решението в частта за разноските. С въззивното решение „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД/ по настоящем с наименование „Хепи Кредит“ООД/ е осъден да заплати на адв.С.Ж.П. сумата от 485,73 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока по чл.248 от ГПК е депозирана и молба от Г. С. Д. подадена чрез пълномощник, в която се твърди, че неправилно са били определени разноските за страната, тъй като такива не били присъдени както за първоинстанционното, така и второинстанционното производство, съобразени с действително направените разноски с оглед изхода от спора. Поддържа също,че адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника за оказана безплатна правна помощ следвало да се определи в по-голям размер.

Така определеното адвокатско възнаграждение в размер на 485,73 евро било занижено и не било съобразено с осъществената правна защита в заповедното и съответно исковото производство по чл.422 от ГПК. Претендира изменение на решението в частта за 1 разноските.

В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна „Хепи Кредит“ООД-гр.***, с който се оспорва молбата по чл.248 от ГПК и се излагат доводи за нейната неоснователност.

В срока по чл.248 ал..1 от ГПК е депозирана молба от „Хепи Кредит“ООД / с предишно наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД/ намираща своето правно основание в разпоредбата на чл.248 от ГПК, с която се прави искане за изменение на решението в частта на присъденото в полза на адв.Паров адвокатско възнаграждение в размер на 485,73 евро. Твърди, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответницата е прекомерно и следва да се определи в по-нисък размер, който да съответства на материалния интерес, на фактическата и правна сложност на делото, на извършената от пълномощника адвокатска работа. Претендира изменение на решението на въззивната инстанция, в частта, относно присъденото възнаграждение за адвокат С.Ж.П., като същото бъде намалено.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. С.Ж.П., като пълномощник на въззиваемата Г. С. Д., с който се излагат доводи за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбите по чл.248 от ГПК са подадени в срок, от надлежни страни, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Разгледани по същество молбите са неоснователна по следните съображения:

Производството по В.гр. д. № 139/2026г. по описа на ОС-Хасково е образувано по въззивни жалби съответно на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД-гр.***/по настоящем „Хепи Кредит“ООД-гр.***/ и Г. С. Д., срещу постановеното решение от РСХасково по гр.д.№1846/2023г. по което дело са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с развило се заповедно производство.По делото е бил приет за разглеждане и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.

По В.гр.д.№139/2026г. е постановено Решение №603/22.07.2026г., с което е въззивната инстанция е отменила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата от 2500лв., ведно със законната лихва и е отхвърл исковата претенция по чл.422 от ГПК за посочената сума. В останалата част,с която е уважен предявеният насрещен осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД въззивната инстанция е потвърдила решението. Потвърдила е и определението на същия съд и по същото дело, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на Г. С. Д. за изменение на решение по гр.д.№1846/2023г. на РС-Хасково в частта за разноските. Със същото решение „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД /по настоящем с наименование 2

„Хепи Кредит“ООД / е осъден да заплати на адв.С.Ж.П. сумата от 485,73 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.20024г. за възнаграждения за адвокатска работа. В тази връзка определеният размер на адвокатското възнаграждение от 485,73 евро е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител на ответницата документи и книжа по делото, като е отчетено и обстоятелството, че във въззивното производство са подавани документи единствено в писмен вид, свързани с иницииране на производство пред съда и размяна на книжа по делото, становища и молба със становище за разглеждане на делото в отсъствие на страната и нейния адвокат, приключването на делото в едно съдебно заседание без явяване на нито една от страните по делото.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.

Следва да се отчете също, че в случая е налице договорено и платено възнаграждение, а размерът на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство ,като не съществува общо правило за неговото намаляване. Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер.

Независимо, че на съдът е служебно известно наличието на множество дела между същите страни, със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били заведени в едно производство.

Напълно неоснователни са оплакванията на пълномощника на ответника относно определянето на разноските по делото в постановеното въззивно решение, касаещи заповедното и първоинстанционното производство. Размерът на тези разноски е съобразен с реално направените такива, уважения размер на исковите претенции с оглед заявения материален интерес, извършената адвокатска работа, поради което не следва да се редуцират по какъвто и да било начин. Въпросът относно разноските на страната без адвокатското възнаграждение е решен с постановеното по делото решение с оглед изхода от спора, което 3 не следва да бъде изменяно.

В този ред на мисли подадените молби по чл.248 от ГПК от страните по делото за изменение на постановеното по делото решение като неоснователни ще следва да се оставят без уважение.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№7164/22.06.2026г. и молба вх.

№7359/29.06.2026г., двете с правно основание чл.248 от ГПК, за изменение на Решение №220/19.06.2026г., постановено по В.гр.д.№139/2026г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта за разноските

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4