Определение № 4770 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4770 гр. С., 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110153873 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 396073/03.12.2025 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу О. И. Й., ЕГН ********** и Н. Д. Й., ЕГН **********, за установяване съществуването на вземанията по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2338/2025 г. по описа на РС - ВТ.

Исковата молба е подадена в изпълнение на указанията на заповедния съд, дадени с разпореждане от 20.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2338/2025 г. по описа на РС - ВТ.

При служебна справка за редовност и допустимост на исковото производство, исковият съд констатира следното:

Производството по ч. гр. д. № 2338/2025 г. по описа на РС - ВТ е образувано по заявление с вх. № 16066/17.07.2025 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу О. И. Й., ЕГН ********** и Н. Д.

Й., ЕГН **********.

С разпореждане от 17.07.2025 г. заповедният съд е издал заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление – на Н. Д. Й. на 26.10.2025 г. на адрес: гр. С., ж. к.

„КС“, бл. 216, вх. В, ет. 3, ап. 45, и на 30.10.2025 г. на адрес: с. ДБР, ул. „П.“ № 53, община В. област М.; и чрез залепване на уведомление – на О. И. Й. на 26.10.2025 г. на адрес: гр. С., ж. к. „КС“, бл. 216, вх. В, ет. 3, ап. 45.

С разпореждане от 20.11.2025 г. заповедният съд е счел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.

При образуване на гр. д. № 53873/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, е извършена служебна справка за гражданско състояние на ответника Н. Д. Й., ЕГН **********, видно от която последната е починала на 29.11.2025 г.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК 1 съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

При така установеното, исковият съд намира, че в рамките на заповедното производство по ч. гр. д. № 2338/2025 г. по описа на РС - ВТ не е осъществена надлежна процедура по връчване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на длъжника Н.

Д. Й. – към момента на смъртта на длъжника, а и към датата на разпореждането по чл. 415 ГПК не е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. На основание чл.

227 ГПК заповедният съд е следвало да конституира законните наследници на длъжника, на които да връчи препис от издадената заповед за изпълнение. Едва след това, с оглед на това дали те ще подадат или не възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедният съд дължи указания до заявителя за възможността му да предяви установителни искове за процесните вземания. Ето защо, и доколкото не е налице надлежно връчване на заповедта за изпълнение на правоприемниците на починалия длъжник, указанието на съда за предявяване на установителни искове е преждевременно дадено, респ. преждевременно образувано е исково производство по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

При извършената преценка за допустимост на исковата претенция срещу О. И. Й., с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр. 100/2019 г.), настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск и срещу посочения длъжник и по отношение на него исковото производството отново се явява преждевременно образувано - от електронното заповедно дело по ч. гр. д. № 2338/2025 г. по описа на РС - ВТ се установява, че за да връчи заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчителят е търсил лицето на настоящия и постоянния адрес на 16.09.2025 г., 13.10.2025 г. и 26.10.2025 г., като е посочено, че същият не е намерен на адреса, както и лице, съгласно да получи съдебните книжа, поради което е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на 26.10.2025 г. Връчителят обаче не е събрал данни дали лицето живее или не на адреса. Такива данни могат да се съберат не само от съседи, но и от управителя на етажната собственост, както и от други източници, като връчителят следва да посочи откъде е събрал данните.

За да възникне правният интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение следва да е надлежно връчена и длъжникът да е подал възражение срещу нея, или да е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, но едва след изчерпване на възможностите за връчване по реда на чл. 47, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 3 ГПК, съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. В случая заповедният съд не е извършил и справка за работодател на този длъжник.

Ето защо настоящият състав на Софийския районен съд намира, че Районен съд – ВТ е дал преждевременно указания за предявяване на иск, тъй като не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК, по-конкретно – не са събрани данни дали длъжникът О. И. Й. живее или не живее на известния по делото постоянен и настоящ адрес, както и дали има работодател, чрез който да се връчи заповедта за изпълнение.

Доколкото не са били налице предпоставките за даване на указания за предявяване на искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, разглеждането на същите в настоящото производство, преди да е изчерпан законоустановеният ред по чл. 47, ал. 3 ГПК за връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, е недопустимо. Следователно настоящото производство следва да бъде прекратено, тъй като е преждевременно образувано, като препис от настоящото разпореждане се изпрати на Районен съд – ВТ за изпълнение в цялост на процедурата по чл. 47 ГПК по отношение на длъжника О. И. Й. и за продължаване на съдопроизводствените действия по конституиране на правоприемници на починалия длъжник Н. Д. Й. и връчване на установените такива на препис от заповедта за изпълнение.

2

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 416 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като преждевременно образувано производството по гр. д. № 53873/2025 г. по описа на СРС, 48 състав.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 2338/2025 г. по описа на Районен съд – ВТ, за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 227 ГПК и чл. 47 ГПК, посочени в мотивите на настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3