Разпореждане № 14342 от 02.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14342 гр. София , 02.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в закрито заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно гражданско дело № 20211110144010 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление на [ФИРМА] срещу [ФИРМА] – чуждестранно юридическо лице, регистрирано като дружество № 8241637 в Търговски регистър на Великобритания, регистрирано в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията на Република България с код 176414446, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, обл. София (столица), [АДРЕС] и СТ. ПЛ. СТ., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за суми, както следва:

- сумата от 7091,54 евро, представляваща част от дължимата главница /вноска № 13 до вноска № 28/ по договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6250, с нотариална заверка на подписите, сключен на 01.03.2019 г. между [ФИРМА] /понастоящем [ФИРМА]/, в качеството на заемодател, [ФИРМА] – чуждестранно юридическо лице, регистрирано като дружество № 8241637 в Търговски регистър на Великобритания, регистрирано в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията на Република България с код 176414446, в качеството на заемател и СТ. ПЛ. СТ., в качеството на солидарен длъжник.

- сумата от 11 818,81 евро, представляваща падежирала договорна лихва по падежирала и изискуема главница по вноски № 13 до № 28 по договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6250, с нотариална заверка на подписите, дължима за периода 02.03.2020 г. – 01.07.2021 г.

- сумата от 33 843,29 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3, б. ( c) и (d) от договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6250, с нотариална заверка на подписите, дължима за периода 14.07.2020 г. – 26.07.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на 1 изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Заявителят претендира заплащането на неустойка в размер на 33 843,29 евро, начислена с оглед забава на длъжника относно изпълнението на което и да е имуществено или неимуществено задължение по процесния договор за заем /без същите да се конкретизират/, т.е. неизпълнение на съответната дата на падеж. Неустойката е определена в размер от 0,27 % на ден върху сборът от цялата непогасена част от всички просрочени дължими суми за главница, лихва, неустойки и други такси и разноски по договора за заем, като изрично е посочено, че неустойката се изчислява върху цялата непогасена сума по заема, независимо дали последният е усвоен изцяло. Съгласно чл. 2.3, б. (d) от процесния договор за заем неустойката се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база реално изминали дни, т.е. не е определен и предвиден краен предел на дължимата неустойка.

Съгласно разрешенията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.

В процесния случай неустойката е уговорена като компенсаторни – при забава в изпълнението на което и да е имуществено или неимуществено задължение от страна на заемополучателя, като в този случай е дължима неустойка, определена в размер от 0,27 % на ден върху сборът от цялата непогасена част от всички просрочени дължими суми за главница, лихва, неустойки и други такси и разноски по договора за заем, като изрично е посочено, че неустойката се изчислява върху цялата непогасена сума по 2 заема, независимо дали последният е усвоен изцяло.

Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост – кредиторът получава допълнителна сума – приблизително равна по размер на заемната сума, без извършването на каквито й да е допълнителни разходи по заема. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.

Допълнителен довод в този смисъл е и обстоятелството, че не е предвиден и краен предел на дължимата неустойката /аргумент от чл. 2.3, б. (d) от процесния договор за заем/, поради което съдът намира, че така уговорена между страните неустойката надхвърля значително предвидената обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и би довела до значително обоготяване за едната страна по правоотношението, още повече с оглед констатираната липса на уговорен краен предел /размер/ на дължимата неустойка.

Като допълнение следва да бъде посочено, че кредиторът е обезпечил задълженията си с ипотека върху недвижим имот, което минимизира вероятността същият да търпи вреди от неизпълнението в продължителен период от време и създава висока степен на сигурност, че кредиторът ще получи пълно удовлетворение на вземанията си, като в този смисъл уговорените неустойки не съответстват на размера на очакваните за кредитора вреди.

При анализа на всичко гореизложено се налага извод, че е налице нарушение на принципа на справедливостта между страните, доколкото едната страна по договорите, а именно кредитора, е поставена в много поблагоприятно положение в сравнение със заемополучателя. За съответствието на уговорките за дължимост на неустойки със закона съдът следи служебно, като валидността им се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в частта за сумата от 33 843,29 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3, б. (c) и (d) от договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6250, с нотариална заверка на подписите, дължима за периода 14.07.2020 г.

– 26.07.2021 г., следва да бъде отхвърлено.

3

Разноските следва да се разпределят, съразмерно на отвхърлената част от заявлението.

Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 32747/27.07.2021 г., подадена от името на [ФИРМА], ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] против [ФИРМА] – чуждестранно юридическо лице, регистрирано като дружество № 8241637 в Търговски регистър на Великобритания, регистрирано в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията на Република България с код 176414446, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, обл. София (столица), [АДРЕС] и СТ. ПЛ. СТ., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 33 843,29 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3, б. (c) и (d) от договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6250, с нотариална заверка на подписите.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.

Заявителят да се уведоми и на посочените по делото телефон и електронен адрес, чрез адвокат Н.П..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4