Решение № 191 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина И.ова

Членове:

Анна Ненова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И.ова Касационно търговско дело № 20248002900126 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Община Мадан чрез адв. Д. К. обжалва решение № 394/20.11.2023 г. на ПАС, 3 търговски състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на искането за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Клинър“

ООД на основание неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

В касационната жалба са изложени съображения за наличие на основание, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, било налице нарушение на материалния закон.

Твърди наличие на основание за отмЯ. съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд бил игнорирал обстоятелството, че били налице доказателства, че вземанията на длъжника били несъбираеми. Съдът бил се ограничил единствено да обсъди възражението за несъществуването на вземанията на длъжника по договорите за заем, но на практика не бил преценил доказателствата за тяхната несъбираемост според точното им 1 значение. Вземанията били предоставени от длъжника на трети лица и заемите били несъбираеми, защото главниците били с настъпил падеж, април и май 2021 г и не се обслужвали, договорните възнаградителни лихви били погасени по давност, към 31.01.2021 г., възлизали на 1 545 417,03 лв или около 1/3 от активите на длъжника. Вземанията за лихва се погасявали с 3 годишна давност, а видно от представените по делото договори за заем, сключени съответно през 2008 г. и 2013 г, дължимите лихви се начислявали регулярно на всяко тримесечие, респ. били изискуеми периодично и давността за тях била изтекла. Освен това относно лицата-заемопополучатели сочи, че „Санатит“ ЕООД, с предходно наименование „Титан АС“, било в несъстоятелност; едно от дружествата „Игория финанс“ било регистрирано на Британските вирджински острови и също вземането било трудно събираемо.

Твърди наличие на основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, въззивният съд бил допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване спора от фактическа страна, като бил нарушил изискването на чл. 621а, ал. 1,т. 2 от ТЗ, не бил събрал нужните доказателства, които били от значение за неговите решения и определения. Предвиденото засилено служебно начало се отнасяло за цялото производство по несъстоятелност, включително и във фазата при произнасяне на съда по предпоставките за открИ.е на производство по несъстоятелност. Следвало служебно да се назначи експертиза, която да установи реалната събираемост на вземанията въз основа на коефициентите за обращаемост като се отчете падежът на всяко вземане, срокът на забава за повече от 1 година, видът и обезпечеността на вземането, както и допълнителна задача на вещото лице, което да посочи вид, размер, падеж на всяко вземане и неговата събираемост, включително въз основа на обращаемост, като при констатирана несъбираемост на някои от вземанията да определи показателите за ликвидност, като се изключат от краткотрайните активи несъбираемите вземания.

Не била приложена правилно презумпцията на чл. 608, ал. 4 от ТЗ.

Изцяло в тежест на ответника било да установи, че отсъства състояние на неплатежоспособност. В настоящето производство молителят бил се позовавал на неудовлетворяване на присъденото вземане по образувано изпълнително дело. Необорена била законовата презумпция за неплатежоспособност на длъжника по чл. 608, ал. 4 от ТЗ, тъй като в 2 изпълнителното производство вземането е изцяло неудовлетворено.

Освен това длъжникът бил цедирал вземанията си от публичните възложители в полза на трети лица, с което кредиторите, сред които и касаторът-молител не можели да се удовлетворят. Не водел редовно счетоводство, като не бил включил в книгите задълженията към Община Мадан и Община Златарица, установени с влезли в сила решения. При приемането на основното заключение било установено, че при наличие на съдебен спор, вземанията не били отразени вярно. Не било установено наличието на 19 бр от общо 34 бр моторни превозни средства, включени в ДМА на длъжника. Освен това липсвали парични средства, за да заплати и деловодните си разноски, сумите били платени от трето лице.

Освен това липсвало основание да изключи вземанията и това е довело и до необоснованост на извода, че не следва да се открие производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост. „Клинър“ ООД не притежавал право на собственост върху недвижими имоти, не разполагал с материални запаси, нямал налични стоки, не разполагал с материални запаси, нямал налични стоки и единствените финансови активи били в размер на 4 556,51 лв. Всички краткотрайни активи се заключавали в осчетоводените вземания към трети лица по договори за заем, които са падежирали преди 2 години и половина и никога не били обслужвани. Длъжникът не можел да покрие задълженията си. Тенденциите в икономическото състояние били на влошаване. Това било риск за кредиторите.

Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се открие производство по несъстоятелност, да се назначи временен синдик и да се определи дата на първо събрание на кредиторите.

„Клинър“ ООД чрез адв. М. оспорва касационната жалба. Вземанията били реални събираеми, непогасени по давност, в частта за дължимите лихви.

Изводите за липса на оборване на презумпцията били верни. Обстоятелството, че не бил платил на молителя не означавало неплатежоспособност.

Неоснователно било твърдението, че счетоводството му не било редовно водено. Дружеството не било на загуба. Неоснователни били твърденията за свръхзадълженост.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

3

Въззивният състав е приел, че сключеният между страните - Община Мадан - като възложител и „Клинър“ ЕООД – като изпълнител, договор 11ДУ-15/26.03.2009 г. за осъществяване дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на територията на Община Мадан безспорно има характеристиките на търговска сделка. Посочил е, че съгласно чл. 286, ал.1 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като е подчертано, че е налице предвидена презумпция в ал. 3 на същия член, съгласно която, при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие, а съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

В процесния случай, въззивният съд е приел за установено, че едната страна по сделката е търговец - дружество с ограничена отговорност, сделката е свързана с упражняваното занятие на този търговец, като поетите с договора задължения напълно съответствали на вписания предмет на дейност на дружеството в търговския регистър. Приел е, че обстоятелството, че договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки и по отношение на договора се прилагат разпоредби на този закон, не изключва по никакъв начин търговския характер на сделката.

Въззивният състав е посочил, че съгласно чл. 608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването . Посочил е за вярно, че в процесния случай не е обусловено от действителността, прекратяването, развалянето или унищожаването на сделката. Съдът е приел обаче, че така изброените хипотези в нормата на чл.

608, ал.1 от ТЗ, на първо място, не са изчерпателни. Приел е, че показател за това е употребата на термина „включително“, което означавало, че са възможни и други хипотези, в които паричното задължение да се отнася към търговска сделка. На второ място, в процесния случай, е прието, че процесното вземане е свързано с изпълнението на посочения договор плащането на цената за извършените услуги е основно задължение на възложителя, а в процесния случай присъдената сума е била платена от Община Мадан именно като цена на услугата, по издадени от изпълнителя фактури въз основа на договора; спорът между страните е бил именно за действително дължимия размер на възнаграждението - уговорения в първоначалния договор или по - високия /актуализиран съобразно растежа на 4

МРЗ/. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че процесното вземане, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД има характеристиките на такова , включено в хипотезата на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като се отнася до търговска сделка. Приел е, че молителят - Община Мадан, има качество на легитимирано лице да подаде молба за открИ.е на производство по несъстоятелност, поради което е разгледал и въпроса налице ли са останалите законови предпоставки за това.

Въззивният състав е посочил, с оглед възприетото заключение на вещо лице-счетоводител, че дружеството има задължения в общ размер на 4 127 014,46 лв., включително задължения към доставчици, по получени заеми от търговски дружества, задължения към персонала и към републиканския бюджет. Описани са подробно всички задължения по размер, дата на възникване, контрагент. Констатирано е, че последното плащане към доставчици е към дата 26.01.2021 г., като след тази дата са извършвани текущи и неотложни плащания към ЕВН, персонала и НАП. Установено е, че към момента на изготвяне на експертизата не са налице влезли в сила актове за установяване на публични вземания. Към 31.08.2021 г. задълженията на дружеството с настъпил падеж са в общ размер на 1 982 326,75, подробно посочени в таблица 2. Вземанията с ненастъпил падеж са в общ размер на 2 144 687,11 лв.

Прието е с оглед заключението на вещото лице, че краткотрайните активи са в общ размер на 5 944 хил.лв., от които вземания - 5 294 хил.лв. и парични средства 650 хил.лв., т.е. краткотрайните активи са достатъчни да покрият задължения в общ размер на 4 127 хил.лв. Констатирано е, че вземанията са формирани от предоставени аванси, гаранции, предоставени заеми, подробно описани в таблица 3. Посочено е, че за последната счетоводна година - 2020 г. финансовият резултат от стопанската дейност на дружеството е загуба в размер на 92 хил.лв.; за 2019 г. също е била реализирана загуба в размер на 170 хил.лв., а за 2018 г. - печалба в размер на 250 хил.лв. Към 31.12.2020 г. длъжникът имал наличност на парични средства в размер на 603 187,93 лв., като е отразено, че тези средства са достатъчни за погасяване на задълженията на дружеството към доставчици, персонал, социално осигуряване и други кредитори, които общо възлизат на 456 831,32 лв.

В обжалваното въззвивно решение е посочено, че по делото е прието и 5 допълнително заключение на вещото лице, в което е извършен финансовоикономически анализ към момента на приключване на проверката - м. юни 2022 г., като към размера на задълженията са прибавени и такива по влезли в сила съдебни решения към Община Мадан и Община Златарица. В този смисъл е коригиран размерът на задълженията към 31.08.2021 г. на общ размер от 4 938 хил. лв., като е обоснован извод, че същите могат да бъдат покрити с общия размер на краткотрайните активи от 5 944 хил.лв. Изчислени са коефициенти за обща ликвидност както следва: 2018 г. - 1.3269, 2019 г. 1.2806, 2020 г. - 1.3344, 2021 г.- 2.1103; коефициенти за бърза ликвидност:

2018 г. - 1.3142, 2019 г. - 1.2793, 2020 г. - 1.3344, 2021 г.- 2.1103. Посочено е, че тези коефициенти свидетелстват за възможност за покрИ.е на краткосрочните задължения с краткосрочните активи, а що се отнася до изчислените коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност, въззивният съд е възпроизвел заключенитео на вещото лице, че същите били с ниски стойности и показват, че дружеството не може да покрие текущите си задължения с наличните бързоликвидни краткотрайни активи. С оглед заключението на вещото лице е посочено, че коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност варират между 0,0121 до 0,1594 , като вещото лице било посочило, че това са добри стойности. Изчислени са коефициенти за рентабилност, отрицателни величини, сочещи на неефективна дейност, както и коефициенти на финансова автономност, сочещи на абсолютна зависимост на дружеството от кредитори през разглеждания период.