Решение № 463 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110200124 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на “***” ООД против Наказателно постановление № 860400-F830030/05.11.2025 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – София, с което, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на *** лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 124, ал. 2 ЗДДС.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуално нарушение (липса на мотиви за немаловажност), за маловажност на случая и за прекомерност на санкцията. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата. постановление да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.

Моли наказателното

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2024 г. дружеството-жалбоподател издало, като доставчик, фактура № *** дружество – клиент – „***“ ЕООД, ЕИК ***, с данъчна основа, в размер на *** лв. и ДДС, в размер на *** лв.

Цитираната фактура не била отразена в дневника за продажби за м.09.2024 г.

На 10.10.2024 г. дружеството “***” ООД подало справка-декларация, ведно с отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС, вх. № 22152475822 за данъчен период – м.09.2024 г., с 1 деклариран ДДС за възстановяване, в размер на 605,18 лв.

Пеоцесната фактура била отразена в дневника за продажби за данъчен период – м.05.2025 г., в резултат на което резултатът за м.09.2024 г. се променил – от ДДС за възстановяване, в размер на 605,18 лв. в ДДС за внасяне, в размер на 7 218,15 лв.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля Р. Б.; АУАН; НП; възражение; резолюция за проверка; справка-декларация; фактура; извлечение по сметка; хронологичен регистър; уведомления; справки-декларации; нотариален акт; заповед за компетентност.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.

В подкрепа на твърденията в жалбата не се ангажират доказателства, поради което и същите не следва да се обсъждат в детайли.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възражението за допуснато процесуално нарушение не би могло да бъде споделено. По повод същото, следва да се отбележи, че възможността по чл. 28 ЗАНН е изключение от правилото (за нарушение се следва наказание) и в този смисъл мотиви се дължат, само когато контролните 2 органи, при оперативна самостоятелност, я преценят за приложима. В този смисъл и доколкото такова изрично искане не е правено с възражението срещу АУАН (изложени са смекчаващи отговорността обстоятелства, но формално искане, на което да се дължи обоснован отговор, няма), то и процесуалната критика на жалбоподателя не би могла да бъде споделена.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че посоченатав АУАН и НП фактура, издадена от “***” ООД, не е била отразена в дневник продажби и СД по ЗДДС за данъчен период – м.09.2024 г., за който са били съставени, а около половин година по-късно, което е променило и резултата – от ДДС за възстановяване към ДДС за внасяне.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС има императивен характер и поставя изискване - регистрираното лице да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, както и да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал.

5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.

Нарушението по чл. 124, ал. 2 ЗДДС е формално и е довършено с изтичане на съответния данъчен период по чл. 87, ал. 2 ЗДДС. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, поради което разсъждения за субективната страна са неуместни (а и във връзка с доводите, изложени в хода по същество, за допусната небрежност).

Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона и подзаконовите нормативни актове поприлагането му задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са 3 настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани с регулярно отчитане на облагаемите с ДДС доставки, формиращи значителна част от републиканския бюджет, т. е. обезпечаващи нормалното функциониране на цялата държава, а не се касае и за незначително закъснение (няколко данъчни периода, и то – след формалното начало на проверката), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и правилно, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По размера на финансовата санкция

Съгласно нормата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв. Санкцията е с фиксиран (определяем) размер, без предвидени специални минимум и максимум, поради което и доколкото е коректно изчислена, подробни разсъждения по индивидуализацията й са безпредметни, респективно възражението за прекомерност неоснователно.

С оглед времевия интервал между процесния данъчен период (м. 09.2024 г.) и данъчния период, през който инкриминираната фактура е била отчетена (м. 05.2025 г.), привилегированият състав на чл. 182, ал. 2 ЗДДС е неприложим.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа, но умерена правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 66,47 евро.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 860400-F830030/05.11.2025 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – София, с което, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС, на “***” ООД била наложена имуществена санкция, в размер на *** лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 124, ал. 2 ЗДДС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, “***” ООД, ЕИК *** да заплати на НАП сумата от 66,47 евро – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5