Решение № 700 от 14.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Бургас, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120202109 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на "Й" ЕООД с ЕИК: *****, с посочен адрес за призоваване К, представлявано от управителя Р.Д. чрез адв. И. Ц.,против Наказателно постановление № 881560-F871241/25.03.2026 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАПБургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 256 евро за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл.4,ал.1,т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. МФ.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват съображения за допуснати съществени процесуални нарушения –съставяне на АУАН извън срока по чл.34,ал.1 ЗАНН, както и поради липса на дължима детайлизация, кога и дали изобщо са начислени възнаграждения за съответния месец от 2025 г. С тази аргументация се прави искане за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,се представлява от адв.И. Ц., който заявява,че поддържа жалбата и допълнително представената писмена защита и моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

За Административно - наказващият орган, се явява гл.юрисконсулт К, която се противопоставя на аргументите в жалбата, заявявайки становище за спазване срока по чл.34,ал.1 ЗАНН. Настоява за потвърждаване на НП като законосъобразно и моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на управителя на дружеството на 28.05.2026 г., а жалбата е депозирана в БРС на 11.06.2026 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 11.02.2026 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО , като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за лицето М.Я. в ТД на НАП Бургас за месец август 2025 г. Посочено е, че всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице подава декларация Образец 1 по електронен път или в сградата на ТД на НАП Бургас, ***.

Декларация Образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за 1 държавно обществено осигуряване, УПФ /учителски пенсионен фонд/, здравното осигуряване,ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/, вноските за фонд „ГВРС“„Гарантирани вземания на работниците и служителите“,дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване,се подава до 25-то число на месеца,следващ месеца,за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца,в който е начислено или изплатено възнаграждението. Прието е в обстоятелствената част на АУАН, че декларацията е следвало да бъде подадена до 25.09.2025 г.

Декларацията е подадена по интернет и подписана с КЕП на дата 12.11.2025 г. До лицето е била изпратена покана по интернет и чрез лицензиран пощенски оператор за явяване в ТД на НАПБургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок се явило упълномощено лице от законния представител на дружеството и АУАН му бил предявен и връчен.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентично фактическата обстановка с описаната в АУАН и бил извършен идентичен подбор на правна квалификация на нарушението чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 и вр. чл.4,ал.1,т.1 от Наредба №Н13/17.12.2019 г. МФ. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 355,ал.1 КСО наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 256 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност съдът прие, че по своето съдържание изграждат логическа последователност, позволяваща формиране на достоверни изводи по фактите.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 19– Заповед № З-ЦУ 30- 875/23.06.2025 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2.

Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. съдът не възприема възражението в жалбата за неспазване срока по чл.34,ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН.

Настоящият съд споделя логическата обсоновка при формираното в актуалната практика на касационния съд интерпретиране на въпроса за началния момент на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН, конкретно и по повод неизпълнение в законоустановения срок на задължението в чл. 5, ал.

4, т. 1 от КСО в Решение № 1903 от 27.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2309/2024 г. и Решение №1821/25.02.2025г. по к.а.н.д.39/2025 г.: /…/нарушението е установено на 04.10.2023 г., при подаване на декларацията. Едва от този момент са известни на приходния орган обстоятелствата, индивидуализиращи конкретното деяние, в т. ч. датата на нарушението, доколкото едва с подаване на декларацията последният е информиран за датата на начисляване/изплащане на възнагражденията за съответния месец, релевантна за определяне срока по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата.“

Споделими за настоящия състав са развитите аргументи в подкрепа на това становище с оглед правната същност на деянието по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като продължено нарушение ,чието изпълнение продължава трайно и непрекъснато в определен времеви период до възникване на обстоятелство, което го преустановява. Според тази правна теза субектът непрекъснато осъществява съставомерните признаци на нарушението от момента на изтичане срока за валидно изпълнение на задължението за подаване на декларация обр. 1, -датата на преустановяване това неизпълнение чрез депозиране на декларация Образец 1 или установяването му от контролния орган, когато започва да тече и срокът по чл. 34,ал.1 от ЗАНН.

Тази интерпретация използва един по-широк фундамент: Съставът на административното нарушение се осъществява през определен период от време, започващ с изтичане срока за 2 законосъобразно изпълнение на определено задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО .

Продължавайки бездействието до момента, в който това задължение бъде изпълнено, или се установи от упражняващите контрол органи, противонорменото състояние де факто изпълнителното деяние се осъществява и контролира от дееца. Ето защо, и според настоящия състав въпросите, относими към правната същност на продълженото нарушение следва да се решават винаги на основата на фактическото му преустановяване, респ.на основата на момента на установяване характера и вида на нарушението от компетентния контролен орган,който момент резонно може да се свърже с датата на закъснялото подаване на декларация Обр.1, информираща органа за начисляване/изплащане на възнагражденията за съответния месец. В т.см. са Решение № 1903 от 27.02.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2309/2024 г. и Решение №1821/25.02.2025г. по к.а.н.д.39/2025 г.РЕШЕНИЕ № 9723/ 07.11.2025 г. по КАНД 1340/2025г. на АдмС-Бургас.

Съдът намира обаче, че при описание на фактическите белези на нарушението и в изложението относно обстоятелствата, при които е извършено, са допуснати съществени непълноти, рефлектиращи негативно върху правото на защита на санкционираното лице и препятстващи въззивния съдебен контрол,с което са дерогирани задължителните изисквания на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН.

Актуалната редакция на чл. 4, ал.1, т.1, б.“а“ НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ гласи,че Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Следователно, разпоредбата на чл. 4.,ал.1,т.1 б.“а“ НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ регулира две хипотези на крайния срок, до който валидно се изпълнява задължението за депозиране на декларация Образец 1- а именно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая в НП липсва дължимата детайлизация относно релевантния въпрос, кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. август 2025 г., което е от категорията на съществените релевантни факти, определящи приложимата хипотеза на крайния срок за изпълнение на задължението за подаване на декларацията Образец 1 и конкретния пораждащ отговорността факт, свързан с възникване задължението за подаване на декларация обр. 1.

Изцяло в този смисъл е актуалната практика на касационната инстанция в Решение № 10249 от 20.11.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1424/2025 г.: „В случая, не се установява въпросът кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица да е изследван и остава неясно в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението. Липсват и факти въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая, а изложените не са достатъчни, за да бъде извършена преценка за съставомерност на деянието по чл. 355, ал. 1 от КСО. Решение № 1903 от 27.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2309/2024 г. Решение № 11373 от 19.12.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1952/2025 г. Решение № 4311 от 15.05.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 538/2026 г.

Наказващият орган и актосъставителят не са посочили, въз основа на какви факти приемат, че процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.09.2025г. Сам по себе си преписът на индивидуализиращото бланкетния текст на чл.5,ал.4, т.1 КСО вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба №Н-13/17.12.2019 г., правило, уреждащо две самостоятелни алтернативи по никакъв начин не обуславя приложимостта на правото с оглед конкретните факти на случая. И това е така, т.к. липсата на описание на елементите на изпълнителното деяние рефлектира винаги 3 върху възможността за упражняване правото на защита.Последното предпоставя недопустимо разширяване предмета на административно-наказателно обвинение, до степен на съдържателно неуточнено и бланкетно обвинение.

Степента на конкретност, до която следва да се достигне при установяване на всеки елемент от фактическия състав на нарушението зависи от значението, което детайлизацията има за правилното решаване на делото. На тази база се определя и нивото на достатъчната осведоменост за отделните факти, която никога не може да е заместена от препис на бланкетния текст на изпълнително деяние на нарушената норма на чл. 4.,ал.1, т.1 НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ. С разпоредбата на чл.102 НПК се подчертава строгата целенасоченост на доказателствения процес,като на доказване подлежат извършеното нарушение и неговото авторство. В случая предметът на доказване се определя от самата материално-правната норма, от една страна, а от друга от индивидуалното значение на съвкупността от обстоятелства и факти, чието установяване е предпоставка за правилното решаване на делото. Съответно, на вниманието на жалбоподателя,а и на съда административно-обвинителната теза относно деянието и свързаните с него обстоятелства, се представят в резюмиран вид, сведени до един единствен извод на актосъставителя,съответно на наказващия орган относно обстоятелствата по чл. 102 НПК. Съответно, ограничен от волята на актосъставителя и задължен от посочената разпоредба, съдът трябва да ориентира и да ограничи процесуалните си усилия до проверка на възможността деянието, описано в АУАН да е извършено от посочения в АУАН нарушител и при посочените в АУАН конкретни обстоятелства, правно и логически свързващи се с конкретно нарушено правило за поведение. Съдът не е оторизиран, а жалбоподателят не е длъжен да се защитава срещу непълно поднесени факти, които не се съотнасят категорично към сочената за нарушена разпоредба на чл. 4.,ал.1,т.1 б.а. НАРЕДБА № Н13/17.12.2019 г. на МФ.