Решение № 33 от 11.03.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 590/2025
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 17.04.2026
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.1 т.1 · Закон за пътищата
- §1 т.4 · Закон за пътищата
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.493 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Разград, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500590 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД против решение № 680/21.10.2025г., постановено по гр.д. № 1162/2025г. по описа на РС Разград, в частта, с която е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление Разград сумата 8 923,17 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при управление на лек автомобил Волво с peг. № ***, дължимо на основание сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2025 г. Жалбоподателят излага твърдения за недопустимост и неправилност на решението на районния съд. Моли въззивния съд да отмени съдебния акт в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Подаден е писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС Й.В., чрез директора на ОПУ Разград, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият предлага на съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: установява се от протокол за ПТП №1852404/06.02.2023 г., че на същата дата водачът лек автомобил Волво peг. № *** М. М.
Ш. е нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с пътните условия скорост, при което увредил 15 секции мантинели от км 24+410 на път II-49.
1
С договор от 28.04.2023г. за възлагане на обществена поръчка с предмет възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републикански пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19 ал.1 т.1 от ЗП за северен централен район, дейността по възстановяване на нарушения участък от пътя вследствие процесното ПТП е възложена на ДЗЗД „ОСП – Север“.
Изготвена е заявка до изпълнителя за възстановяване на увредените ОСП, както и отчет № 3-3/09.11.2024 г. за изпълнени и приети ремонтни работи.
По делото е изготвена съдебно-техническа и оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на извършените ремонтно-възстановителни работи на увредената вследствие на ПТП от 6.02.2024 г. ограничителна система за пътища се определя на 9069,42 лв. с включен ДДС и следва да се счита за пазарна, тъй като е постигната чрез търг за възлагане обществена поръчка. Установен е механизмът на ПТП – възникнало е на 6.02.2023 г., по път II-49 (гр.Търговище -- гр.Разград - гр.Кубрат - гр.Тутракан), в участъка при км 24+410 м, в района на ресторант „Габъра”, при което водачът на л.а. Волво с рег.№ *** М. М. Ш., е загубил контрол върху управлението на МПС, което е напуснало платното за движение и е увредило 15 звена от стоманената предпазна ограда край пътя. Нанесени са имуществени вреди, изразяващи се в деформирани 60 м. от стоманена предпазна ограда.
Същите могат да бъдат получени при ПТП с описания по-горе механизъм. Според заключението, в материалите по делото не се съдържат данни, въз основа на които би могло да се формулира извод дали процесните повреди на оградното пътно съоръжение при км 24+410 м на път II-49 са в резултат на предходно събитие. Съгласно ценовото предложение към договора за възлагане на обществена поръчка, стойността на увредените елементи заедно с монтажа е 108,51 лв./м., без включен ДДС. Обичайно, при правилна поддръжка, експлоатационният срок на СПО е между 20 и 30 години, като някои производители предлагат гаранции за устойчивост до 25 години. В материалите по делото не се съдържат данни за годината на поставяне на процесната СПО. Увредените елементи могат да бъдат реализирани като метален скрап на стойност 146,25 лв. По отношение на л.а. Волво с peг. № *** е налице застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество, със срок на действие от 4.05.2022 г. до 3.05.2023г., което се установява от проверка на интернет сайта на ГФ.
На 6.03.2023г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция до „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, за заплащане на сумата 7177,62 лв. Към писмото са приложени констативният протокол за ПТП, количествено-стойностна сметка, снимки. В отговор на писмото ответникът е изискал от ищеца да отговори дали е завеждал претенции в други застрахователни компании за настъпили пътнотранспортни произшествия в посочения участък от пътната мрежа, получавал ли е обезщетения, на каква стойност и да представи копия от документите, както и дали са извършени ремонтни дейности след произшествията за възстановяване на нанесените увреждания на ограничителната система за пътища и на каква стойност. Ищецът е отговорил, че не е предявявал претенция към друга застрахователна компания за посочения 2 по-горе участък и че към онзи момент ограничителната система не е възстановена. В последващо писмо от 31.03.2023 г. „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заявил отказ от плащане с аргумент, че за този участък вече са претендирани щети пред същия и друг застраховател, изплатено е обезщетение и не са извършени ремонтни работи за възстановяване на ограничителната система на пътя. С ново искане от 11.04.2023 г. ищецът е уведомил ответника, че водачът на застрахования автомобил е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и че увредената ограничителна система за пътища е в участък, различен от този, в който е настъпило предходно ПТП и възстановяване на вредите в който не са включени в процесната КСС. В отговор застрахователят е уведомил АПИ, че не намира основание да преразгледа решението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Във въззивната жалба се твърди недопустимост на решението без конкретно оплакване. Искът е допустим, като предявен при отказ от плащане от страна на застрахователя по заявената претенция в тримесечния срок след предявяването й по чл.496 ал.1 КЗ. Доколкото в жалбата се посочва, че искът е предявен от името на АПИ ОПУ Разград, въззивният съд дължи да посочи, че искът е предявен от АПИ чрез директора на ОПУ Разград, представляван от упълномощен процесуален представител, както и че с обжалваното решение обезщетението е присъдено на АПИ чрез ОПУ Разград. АПИ е правният субект, носител на материалното право и искът е заведен от това юридическо лице.
Постановеното съдебно решение е допустимо.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увредените лица, спрямо които застрахователят е отговорен, имат право да искат обезщетение пряко от него по застраховка ГО, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. имуществените такива.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увредените лица спрямо застрахователя по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Установено е и не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. Волво с рег.№ *** към момента на ПТП.
Оспорването от страна на ответника, че водачът на л.а. не е виновен за настъпване на процесното ПТП, тъй като не е нарушил разпоредби на ЗДП, е направено за първи път с въззивната жалба. Такова възражение липсва в хода на първоинстанционното производство.
Предвид несвоевременното му предявяване, оплакването във въззивната жалба не подлежи на преценка и анализ. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновното поведение на водача на автомобила се установяват от неоспорения констативен протокол за ПТП № 1852404/6.02.2023г. От заключението на вещото лице се установява и че, че 3 причинените вреди на пътното съоръжение могат да бъдат получени по описания в протокола за ПТП механизъм, с което е доказана причинно-следствената връзка между противоправните действия на нарушителя и настъпилите вреди.
Увредената ограничителна система за пътища представлява „пътни принадлежности” по смисъла на §1 т.4 от ДР на Закона за пътищата. Размерът на дължимото обезщетение за имуществени вреди следва да е равен на пазарната стойност на увреденото имущество към деня на настъпване на събитието. По делото тази стойност е установена в размер 8923,17 лева, получена като разлика от пазарната стойност на увреденото пътно съоръжение в размер 9069,42 лв. и сумата 146,25 лв., която ищецът може да получи за остатъчните материали като скрап. Върху тази сума се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2025 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба не се съдържат други оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Същата е неоснователна и решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Страните претендират разноски за въззивната инстанция. С оглед изхода от правния спор такива се дължат на АПИ. Въззиваемият претендира за юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК в.в. с чл.25 ал.1 НЗПП жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата 76,69 евро/150лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 680/21.10.2025г., постановено по гр.д. № 1162/2025г. по описа на РС Разград, в частта, с която ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление Разград сумата 8923,17 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на 6.02.2023г. при управление на лек автомобил Волво, с peг. № ***, дължимо на основание сключена застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2025 г..
Осъжда ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 76,69 евро/150лв. за деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Разград, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500590 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД против решение № 680/21.10.2025г., постановено по гр.д. № 1162/2025г. по описа на РС Разград, в частта, с която е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление Разград сумата 8 923,17 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при управление на лек автомобил Волво с peг. № ***, дължимо на основание сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2025 г. Жалбоподателят излага твърдения за недопустимост и неправилност на решението на районния съд. Моли въззивния съд да отмени съдебния акт в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Подаден е писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС Й.В., чрез директора на ОПУ Разград, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият предлага на съда да потвърди обжалваното решение.