Протоколно определение № 3687 от 27.02.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 3687 гр. София, 26.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА

Съдебни

АНЕЛИЯ ЦВ. ЕФТИМОВА заседатели: ВЛАДИСЛАВ АНГ. ФИЛЕВ при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА и прокурора Н. Цв. И.

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело от общ характер № 20231110216845 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ П. Н. Б., редовно призован, явява се лично. За него се явява адвокат Ц. Л. – служебен защитник от досъдебното производство.

СРП - редовно призована, изпраща прокурор Н. И..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за разглеждане на молба за отмяна на мярка за процесуална принуда при условията на чл.270 от НПК.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

П. Н. Б., л.к.№ ХХХ, ЕГН **********, роден на ХХХ в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, поС.ен и настоящ адрес в ХХХ

СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата в настоящото производство.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си.

1

СЪДЪТ, на основание чл.274 от НПК, разяснява на страните правото им на отводи.

ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да правя отводи на членовете на състава на съда, секретаря и прокурора.

ЗАЩИТНИКЪТ: Няма да правя отводи на членовете на състава на съда, секретаря и прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отводи.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Докладва писмена молба от подсъдимия П. Н. Б. с искане за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, взета спрямо него в досъдебната фаза.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам молбата си.

ЗАЩИТНИКЪТ – АДВ. Л.: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам искания за доказателства.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ЗАЩИТНИКЪТ – АДВ. Л.: Уважаема г-жо Председател, от името на подзащитния ми, Ви моля да уважите така подадената молба изцяло, като Ви моля, на основание чл. 270, ал. 2 от НПК, да отмените наложената мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ по отношение на подзащитния ми П. Н. Б.. Правото на всеки да напусне пределите на държавата е обект на защита по чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ. Упражняването на това право подлежи на ограничение, но в пределите очертани в този протокол. За да се постанови забраната по чл.68, ал.1 НПК, следва това да е в интерес на националната и обществена сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала, или правата и свободата.

2

В този смисъл е решението на Конституционния съд № 2/2011 г. В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НПК са очертани фактическите предпоставки на налагането, респективно съществуването на тази мярка за принуда. Моля да се отчете обстоятелството, че подзащитният ми П. Н. Б. е с мярка за неотклонение „Парична гаранция“ и че в хода на изпълнение на така опредЕ.та от съда мярка за неотклонение не я нарушавал, явявал се е пред органите на досъдебното производство, а впоследствие и пред съда за извършване на процесуално-следствени действия. Моля да вземете предвид това обстоятелство, което следва да бъде преценено при преценка необходимостта от провеждане на наложената мярка за процесуална по чл. 68 НПК.

В конкретния случая забраната за напускане пределите на страната е била наложена в началото на производството, видно от съдържанието на постановлението за налагане на тази забрана. Необходимостта от налагането на същата не е била обоснована и продиктувана от никакви конкретни факти и обстоятелства. Налагането на ограничението по чл. 68 от НПК следва да се позовава и основава на конкретни данни, застрашаващи обществения интерес и сочещи реален риск от укриване на лицето чрез напускане на територията на Република България. Подзащитният ми П. Н. Б. е неосъждан, има поС.ен адрес и досега е бил с изрядно процесуално поведение. Въз основа на това Ви моля уважите молбата и да отмените така наложената мярка.

ПОДСЪДИМИЯТ: Пътувал съм често в чужбина, такава ми е работата. Занимавам се внос и търговия на автомобили и ако е възможно, да си върша някаква работа. Не съм осъждан, имам поС.ен адрес, когато трябва, ще се явявам и мисля, че няма да е проблем да пътувам за по 3 - 4 дни и да се прибирам.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми Съдебни заседатели, подсъдимият Б. е привлечен за тежко умишлено престъпление, което е една от предпоставките да му бъде наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“. Деянието, за което е привлечен, е извършено в съизвършителство с другия подсъдим – Д. Д.. Считам, че с оглед обема и фактическите положения, които са установени до момента по досъдебното производство, се касае за дело с фактическа и правна сложност и отмяната на тази забрана би могла да доведе до отклоняване на подсъдимия и до забавяне на разглеждане на делото в съдебна фаза.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.

ПОДСЪДИМИЯ Б.: Ако може, молбата ми е да ми разрешите да пътувам. Няма да извърша престъпление. Забраната ми беше наложена, докато бях в ареста.

3

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

След съвещание съдът намира следното:

Производството е по реда на чл.270 НПК, образувано по молба на подсъдимия П. Н. Б. за отмяна на мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, взета спрямо него в хода на досъдебното производство.

В настоящото съдебно заседание подсъдимият се явява лично и заедно със своя защитник - адвокат Л.. Поддържа своята молба. Заявява, че понякога му се налага да предприема пътувания извън пределите на страната, но те са редки, свързани са с изпълняваните от него трудови функции и по никакъв начин няма да допринесат за възпрепятстване хода на производството.

Защитникът се съсредоточава върху обосноваността на наложената мярка за процесуална принуда и периода на изтърпяването й, като излага съображения, че продължаването й ще доведе до накърняване на основните човешки права на подзащитния му. Сочи, че липсва опасност от укриване на Б. извън границите на държавата, тъй като последният разполагал с поС.ен адрес, на който можел да бъде откриван за нуждите на съдебното производство. Отправя молба за отмяна на наложеното ограничение.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на депозираната молба за изменение на мярката за процесуална принуда. В аргументите си се позовава на обстоятелството, че не се установява промяна във фактите, наложили първоначалното й определяне. Счита, че с оглед характера на повдигнатото обвинение, фактическата и правна сложност на делото, се разкрива необходимост от продължаването на наложеното фактическо ограничение, с което единствено ще се способства законосъобразното развитие на процеса.

СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира, че формулирана пред него молба следва да бъде уважена.

При произнасяне по мерките за процесуална принуда, по- конкретно „забраната за напускане пределите на Република България“ в съдебната фаза на производството, на съда е вменено позитивно задължение да прецени, дали е налице валидно привличане на едно лице в процесуалното качество на 4 обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер и дали взетата мярка за процесуална принуда е адекватна и обслужва законоустановената цел да се преодолее реалната опасност от укриване на обвиняемия в чужбина, която именно налага защитата на действителния обществен интерес, надделяващ над правото на свободното придвижване, гарантирано и на наднационално равнище с разпоредбата на чл. 2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ. При евентуална положителна констатация на изброените предпоставки следва да се обсъди и доколкото ограничението е съответно на обществената опасност на извършено престъпление и привлеченото към отговорност лице.

При ретроспекция на процесуалните действия, предприети по делото, съдът констатира следното:

С постановление, изготвено и връчено на П. Н. Б. на 18.04.2023 г., наблюдаващият прокурор е определил мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“.

След образуване на съдебното производство, на 19.02.2024 г. e постъпила писмена молба от подсъдимия, в която е отправено искане за отмяна на така наложеното ограничение. Последното ангажира и произнасянето на този съдебен състав по реда на чл.270, ал.2, вр.чл.68, ал.7, вр.ал.6 от НПК относно наличието или липсата на предпоставки, обуславящи продължаване на мярката.

Следвайки очертаната хронология, съдът намира, че формалната предпоставка, свързана с вида на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на Б., е налице. Последният е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за престъпления по чл.215, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл.348, б.“А“ от НК, за които са предвидени наказания, съответно за първото - „Лишаване от свобода“ за срок от три до десет години и „Глоба“ от пет хиляди до десет хиляди лева, а за второто – „лишаване от свобода“ до шест години и глоба до десет хиляди лева. При тези параметри следва да се приеме, че инкриминираните посегателства попадат в категорията „тежки престъпления“, съобразно дефиницията, дадена в чл.93 т.7 от НК.

Не се споделят обаче съображенията на прокуратурата относно наличието на реална опасност от укриване на подс. Б., което обуславя и 5 отсъствието на законово основание от продължаване действието на наложеното върху правната му сфера ограничение. След преглед на материалите, съдът установява, че лицето е привлечено като обвиняем близо осем месеца преди делото да приключи на досъдебна фаза. През така обозначения период спрямо него е пораждало действието си ограничението, свързано с наложената му мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България. Първоначално взетата спрямо него за обезпечаване на участието му в производството мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменяна неколкократно, като считано от 16.11.2023 г. спрямо него е взета „Гаранция“. По делото не са констатирани отклонения в поведението му на субект на процеса и страна в процесуални отношения, с които да е компрометирал до момента целите на наложените му фактически ограничения.

Прегледът на материалите по делото води до извод, че в хода на досъдебната фаза, а така и към настоящия момент, не са събрани фактически данни за реална опасност от укриване на обвиняемото лице извън страната.