Решение № 38 от 16.04.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Търговище, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200018 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. А. А. от гр.******** действащ чрез адв.Т.

В. от АК – Търговище, против НП № 24-1292-002572 от 20.12.2024 г. на Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище.

Считайки същото за постановено в нарушение на процесуалният и материален закони, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалният представител, който пледира и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на наказващият орган счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

На 11.12.2024 г. в 16.30 ч. на път III-4009, км.3+100 с посока на движение към с.Цветница жалбоподателя управлявал лек автомобил БМВ с рег.№ ******** собственост на ТРГ Карго ЕООД, като загубил контрол над 1 автомобила излязъл извън пътното платно и се блъснал в крайпътна канавка.

За инцидента жалбоподателя уведомил майка си - св. О., баща си и св. К.

Бащата на жалбоподателя пристигнал на место и с платформа транспортирал автомобила до с.Пресиян. На место пристигнали и майката на жалбоподателя и св. К. Св. К. закарал с автомобила си жалбоподателя и неговата майка във вилна зона „********“ на гр.**********, където живеели. На 11.12.2024 г. около 20.00ч. по сигнал за настъпило ПТП полицейски патрул в състав св.Д. и св.Б. пристигнали на път III-4009, на км.3+100 в близост до с.Пресиян. На место не установили автомобила, като след това намерили процесният автомобил в с.Пресиян пред къщата на бащата на жалбоподателя. Свързали се с водача, отишли до вилната зона и след разговор с жалбоподателя му съставили АУАН серия GA № 3290708. Акта бил подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на АУАН на 20.12.2024 г. било издадено оспореното НП под № 24-1292-002572 с което на жалбоподателя били наложени следните наказания : за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200лв.; за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Видно от справката за нарушител жалбоподателя има регистрирани множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа категорично от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Събраните доказателства не противоречат помежду си и установяват по безспорен начин фактите изложени по-горе.

Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. АУАН също е съставен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Принципно движението на МПС с несъобразена скорост е нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Когато в резултат на това е причинено ПТП, се осъществява състава на административно нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП.

Неуведомяването на компетентната служба на МВР е отделен състав на нарушение по чл.123, ал.1 от ЗДвП.

2

При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения изразяващи се в липса на съществени задължителни реквизити. В оспореното наказателно постановление липсва описание на нарушението и посочване на обстоятелствата при които същото е извършено. На практика липсва ясна, конкретна и недвусмислена фактическа обстановка. Посочено е, че скоростта на движение не е била съобразена с релефа на пътя без да е посочено какъв е бил релефа на пътя. Налице е и вътрешна колизия в описанието на нарушението относно това обстоятелство, тъй като в самото наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят се е движел на прав пътен участък. Отделно от това в НП е посочено, че скоростта на движение не е била съобразена с множество обстоятелства – атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства.

Изложено е твърдение, че по този начин жалбоподателя не е могъл да спре пред предвидимо препятствие или е създадена опасност за движението.

Всичко това отново налага извода, че описанието на нарушението е объркано и неясно. Наказаното лице не може да се защити адекватно тъй-като не може да разбере какво точно нарушение е извършило. Съдът също не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона. Не е конкретизирано каква е била интензивността на движението, релефа, атмосферните условия, условията на видимост с които скоростта на движение на жалбоподателя е била несъобразена. Не е конкретизирано какво препятствие на пътя е имало респ. къде е било разположено това препятствие.

Не става ясно дали има причинно-следствена връзка между препятствието на пътя и движението на жалбоподателя. Не са конкретизирани какви материални щети са причинени респ. по автомобила и/или пътните съоръжения. При това положение съдът не може да прецени дали е изпълнено понятието за ПТП посочено в §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Наказващият орган не е посочил доказателствата които потвърждават нарушението и фактическата обстановка описана в наказателното постановление. Налага се извода, че в обжалваното наказателно постановление липсват съществени реквизити по смисъла на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В тази насока възраженията в жалбата са основателни. Съдът също е поставен в невъзможност да провери волята на наказващият орган за съответствието и с обективната истина и закона. В тази връзка съдът не може и да се произнесе по съществото на спора.

3

Аналогична и е ситуацията относно пункт 2 на оспореното НП. Липсва описание на нарушението което да установява че е изпълнено понятието за ПТП посочено в §6, т.30 от ДР на ЗДвП. И тук отново наказаното лице не може да разбере какво точно нарушение е извършило, а съдът не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона.

Следва да се отбележи, че липсата на съществени реквизити в наказателното постановление не може да се допълва и санира чрез събиране на доказателства в рамките на съдебното следствие.

На практика липсата на съществени реквизити води и до недоказаност на нарушенията, а именно че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост и че е бил участник в ПТП.

Отделно от това жалбоподателят не е извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДВП тъй-като при процесното произшествие няма пострадали хора, което не се твърди и от наказващият орган.

Предвид на гореизложеното се налага извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради нарушение на процесуалният и материален закони и като такова следва да бъде отменено.

От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски в размер на 600 лв., за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие и пълномощно съгласно които жалбоподателя е заплатил на адвокат сумата от 600 лв.за правна защита и съдействие.

Представен е и списък на разноските за сумата от 600лв. Съгласно чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Доп. ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 88 от 2022 г.) „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“ Съгласно чл.7, ал.2, т.1 при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 400 лв. Предвид на това претендираният адвокатски хонорар в размер на 600 лв. не е прекомерен и следва тази претенция да бъде уважена изцяло.

Предвид отмяната на оспореното наказателно постановление направените по делото разходи за изплащане пътните разноски на свидетел 4 остават за сметка на държавата, на основание чл.190, ал.1 от НПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1292-002572 от 20.12.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Б. А. А. с ЕГН ********** от гр.*********, ул.****************** са наложени следните наказания : „глоба“ в общ размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. А. с ЕГН ********** от гр.*********, ул.*************** сумата от 600 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5