Определение № 140 от 30.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Варна, 30.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20263001000104 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Й. Г., действащ като процесуален субституент на „И Ел Джи Финанс“АД представляван от адвокат Я. Я. срещу решение № 509/21.12.2025 година по търг. дело № 264/2025 година на ВОС, в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца по иска за главница за горницата над присъдените 17478,51 евро (равностойността на 34 185 лева) до претендираните 30005,16 евро (равностойността на 58 685 лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от настъпило на 03.04.2024 г. ПТП, в гр. Ямбол при движение по обходен път Север до кръстовището с ул. „Ормана“, въз основа на договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 00500100555218, клауза

„пълно каско“ за л. а.

„*******************************“ с рег. № *********, ползван от Г. Й. Г. като лизингополучател, на основание сключен между него и „И Ел Джи Финанс“ ЕАД – клон Пловдив, като лизингодател, Договор за финансов лизинг № 05009225/00001/19.02.2024 г., както и по отношение иска за мораторна лихва върху главницата за горницата над присъдените 2266,39 евро (равностойността на 4432,67 лева) до претендираните 3902,05 евро (равностойността на 7 631,74 лева), за периода от 21.05.2024 г. до 27.04.2025 г.

1 включително, на основание чл. 405, чл. 1 КЗ вр. чл. 384, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, с оглед приетото от съда, че сумата от 24500 лева, за запазени части, следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила. При вреди на имущество застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди към деня на настъпване на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната (чл. 400, ал. 1 КЗ) или възстановителна стойност (чл. 400, ал. 2 КЗ) на застрахованото имущество. Доколкото ищецът-въззивник е предприел действия по възстановяване на автомобила, застрахователното обезщетение трябва да се определи на база стойността, необходима за възстановяване на автомобила, но не повече от по-ниския размер от застрахователната или действителната му стойност. Позовавайки се на данни от САТЕ изтъква, че действителната стойност на застрахования автомобил към датата на процесното събитие е 58 685 лева. Според съдебната практика, приспадане действителната стойност на запазените части е обосновано в случай на тотална щета и сваляне на автомобила от регистрация, какъвто не е процесният. Приспадане на запазените части не е наложително и с оглед обстоятелството, че ищецът-лизингополучател не е търговец-професионалист, който да разполага с професионални знания и инструменти за фактическото разкомплектоване на автомобила, за да може да се разпореди със запазените части. Отделно от това в процеса не са събрани доказателства, които по безспорен начин да установяват действителното съхраняване на детайли, които да могат да бъдат предложени на вторичния пазар. За наличието на запазени части, въобще, се съди само по липсата на описанието им като повреди от застрахователя. В настоящия казус стойността на запазените части е определена само хипотетично, съответно не може да се направи извод за тяхната вторична експлоатационна стойност. Намаляването на претенцията със стойността на запазените части води до неоснователно намаляване на обезщетението, което не може да изпълни основния си компенсаторен характер. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на „ЗД Евроинс“ АД, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

2

Намира за правилно, че обезщетението е намалено по размер със стойността на запазените части, определени по данни от експертизата. Не отговаря на действителността изложеното, че редукцията със запазени части се прилага само по отношение на търговци. Без значение е обстоятелството дали автомобилът действително е разкомплектован. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и присъждането на разноски сторени в производството.

Настоящият състав на въззивната инстанция, намира, че въззивната жалба е отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Предмет на обжалване е решението в отхвърлителна част. В останалата част, решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Производството е допустимо и като такова следва да ангажира настоящата въззивна инстнация с произнасяне по същество на повдигнатия спор.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция, страните не се и позовават на такива по смисъла на ТР № 1/2013 година, на ОСГТК, на ВКС. Не са направени искания по събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК,

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане по въззивна жалба на Г. Й. Г., действащ като процесуален субституент на „И Ел Джи Финанс“АД представляван от адвокат Я. Я. срещу решение № 509/21.12.2025 година по търг. дело № 264/2025 година на ВОС, в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца по иска за главница за горницата над присъдените 17478,51 евро (равностойността на 34 185 лева) до претендираните 30005,16 евро (равностойността на 58 685 лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от настъпило на 03.04.2024 г. ПТП, в гр. Ямбол при движение по обходен път Север до кръстовището с ул. „Ормана“, на осн. договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 00500100555218, клауза

„пълно каско“ за л. а.

„*******************************“ с рег. № *********, ползван от Г. Й. Г.

3 като лизингополучател, на основание сключен между него и „И Ел Джи Финанс“ ЕАД – клон Пловдив, като лизингодател, Договор за финансов лизинг № 05009225/00001/19.02.2024 г., както и по отношение иска за мораторна лихва върху главницата за горницата над присъдените 2266,39 евро (равностойността на 4432,67 лева) до претендираните 3902,05 евро (равностойността на 7 631,74 лева), за периода от 21.05.2024 г. до 27.04.2025 г. включително, на основание чл. 405, чл. 1 КЗ вр. чл. 384, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 15.04.2026г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

Страните „И Ел Джи Финанс“ ЕАД и „ЗД Евроинс“ АД да се уведомяват посредством ЕПЕП (изрично съгласие л. 28, л. 29 по настоящото дело).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4