Решение № 105 от 09.05.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Попово, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20243520100098 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 439, ал. 2 във вр.чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 110 от ЗЗД.

Ищецът А. Ш. О. от с. С., общ. Попово, чрез пълномощник: адв. А. Д. от САК, твърди в исковата молба, че с изпълнителен лист от 23.07.2012 г. на ПпPC, издаден въз основа на Заповед № 549 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ТПК от 23.07.2012 г. по ч.г.д. № 551/2012 г. на ПпPC ищецът бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, сума в общ размер на 1465.92 лв., от които: 1227.28 лв., представляваща общо задължение към 20.07.2012 г. по извлечение от счетоводната книга на ответника по договор за кредит, от която сума главница - в размер на 1009.15 лв., лихва от 10.11.2011 г. до 19.07.2012 г. – в размер на 218.13 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2012 г. до изплащане на вземането; както и сумата 238.64 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт.

На 16.08.2012 г., по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, било образувано изпълнително дело № 700/2012 г. при ЧСИ Анелия Загорова, рег. № 769, със служебен адрес: гр. Търговище, ул. „Г.С.Бенковски“ №1, вх. А, т. 2 и район на действие ТОС.

На 12.08.2013 г., като взискател по изпълнително дело № 700/2012 г. било конституирано „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД, вследствие на сключен договор за цесия с „Банка ДСК“ ЕАД от 22.11.2012 г.

Твърди се, че по изпълнително дело № 700/2012 г., образувано при ЧСИ Анелия Загорова, последното изпълнително действие е било наложен запор през 2017 г., който не бил довел до реално събиране на вземането.

На 20.11.2019 г. изпълнителното дело било прекратено поради перемпция. Въпреки това, издаденият изпълнителен лист все още бил валиден и можел да бъде използван от кредитора.

Ищецът твърди, че дългът му е погасен по давност на 09.01.2023 г. ( при отчитане на обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. погасителна давност не тече на основание чл. 3, т. 2 от 1

Закона за мерките и действията по време на извънредното положение), тъй като последното изпълнително действие било от 26.02.2018 г., а давностният срок бил пет години.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че А. Ш. О. не дължи на „Банка ДСК“ АД, сумата 1465.92 лв. по изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. № 551/2012 г. на PCПопово, включваща: - сумата 1227.28 лв. – общо задължение към 20.07.2012 г. по извлечение от счетоводната книга на ответника по договор за кредит, в т.ч. главница - в размер на 1009.15 лв., лихва от 10.11.2011 г. до 19.07.2012 г. – в размер на 218.13 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2012 г. до изплащане на вземането; както и сумата 238.64 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт, поради изтекла погасителна давност.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от „Банка ДСК“ АД – гр. София, чрез пълномощник, с който ответникът признава изложените в исковата молба факти относно сключения между страните договор за кредит, относно издадената заповед за изпълнение, образуваното изпълнително дело и прекратяването му поради настъпила перемпция, като не оспорва и изтеклия погасителен давностен срок.

Признава предявения иск, но моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като не ответната страна не била дала повод за завеждане на делото.

Изпълнителният лист все още се намирал при частния съдебен изпълнител, но банката имала пасивно поведение, а и в националното законодателство липсвала процедура за унищожаване или връщане на изпълнителен лист след изтичането на давностния срок на вземането.

Претендира разноски.

След подаване на писмения отговор от ответника, по делото е постъпило становище от ищеца чрез пълномощника му, в което изрично е поискано да бъде прекратено съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение при признание на иска, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, както и е изразено становище по разноските.

В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител, но с писмена молба, подадена чрез пълномощник ищецът поддържа предявения иск и претендира разноски, като представя и списък на разноските.

За ответника не се явява процесуален представител в съдебно заседание, но с писмена молба, подадена чрез пълномощник – юрк. Петрова, се поддържа подадения писмен отговор и направеното признание на иска, както и се претендират разноски. Направено е и възражение за прекомерност претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, със становищата на страните и предвид направеното от ищеца чрез пълномощника му в писмено становище по делото искане за постановяване на решение при признание на иска, намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответникът е признал иска с писмения отговор на исковата молба, а ищецът чрез пълномощника си се е възползвал от правото си да поиска постановяване на решение съобразно признанието.

Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не е от кръга на правата, с които страната не може да се разпорежда.

Предвид изложеното и тъй като решението при признание на иска не следва да се мотивира, а съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признание на иска, то следва да бъде признато за установено по отношение на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1465.92 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и 92 ст.) по изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. № 551/2012 г.

2 по описа на Районен съд – Попово, в това число: 1009.15 лв. – главница по договор за кредит, - 218.13 лв. – лихва за периода 10.11.2011 г. – 19.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2012 г. до изплащане на вземането, както и – 238.64 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт, за което вземане е било образувано изп.д. № 700/2012 г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, рег. № 769 , поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 2 във вр.чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 110 от ЗЗД.

По разноските:

И двете страни претендират разноски.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца биха му се дължали направените от него разноски, но в конкретния случай съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава и ответната страна, а именно за възлагане разноските върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

Ответникът е направил признание на иска и решението е постановено при признание на иска, поради което втората предпоставка е налице.

Съдът приема, че е налице и първата предпоставка на закона, а именно – с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Това е така, тъй като е безспорно и категорично установено в настоящия процес, че макар и в полза на ответника да е издаден изпълнителен лист и да е образувано изпълнително дело, то последното извършено по това дело действие на кредитора, което прекъсва давността, е през 2017 г., когато е поискан запор на трудовото възнаграждение на ищеца. При това положение е безспорно и че през 2019 г., автоматично, по силата на закона е настъпила перемпция и делото следва да се счита прекратено. Безспорно е и че от 2017 г. до датата на подаване на исковата молба, както и понастоящем, ответната страна не е извършвала никакви активни действия, насочени към изпълнение на вземането по издадения изпълнителен лист.

Действително, практиката приема, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен лист и ищецът има правен интерес да осуети възможността от иницииране на ново изпълнително производство чрез предявяването на иск за установяване на несъществуването на вземането, което той е сторил и с настоящото производство. Това обаче не променя факта, че в настоящия случай липсват данни да е инициирано ново изпълнително производство от ответника, както и да са извършени каквито и да било активни действия, насочени към удовлетворяване на вземането по издадения изпълнителен лист. При това положение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК може да намери приложение, независимо от наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на иска и за постановяване на положително за него съдебно решение.

За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника, е необходимо той да продължава да претендира отричаното вземане. След изтичането на давностния срок възниква право на длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането, е налице правен спор и повод ищецът да инициира производство, с което да бъде отречено съществуването на вземането по съдебен ред. Случаят обаче не е такъв. От данните по делото може да се направи категоричен извод, че ответникът се е дезинтересирал от изпълнението, което е довело до прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона поради настъпилата перемпция, както и че ответникът не е предприемал никакви други действия по принудително изпълнение на вземането.

Настоящият състав на съда възприема изложеното в мотивите на определение № 744/18.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1170/2023 г. на ВКС, 3 г.о., че правната сфера на ищеца не е 3 накърнена поради това, че в полза на ответника съществува изпълнителен титул. В закона липсва ред и процедура, която да задължава кредитора да унищожи или върне изпълнителния лист при изтекла давност. Преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, е поведението му след, а не преди погасяване на вземането по давност.

Кредитор, който продължава активно да търси принудително изпълнение, след като е изтекла погасителна давност, е приемливо да понесе и отговорност за разноските по иска, за разлика от настоящия случай, при който ответникът добросъвестно е преустановил всякакви действия не само след настъпване на давността, но и доста преди това. Ответникът не дава повод за процеса заради това, че прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция не е констатирано с акт. Длъжникът е могъл да изтъкне извънсъдебно давността, както и да поиска постановление за прекратяване от съдебния изпълнител. В същото определение е посочено изрично, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла, обуславя обратния резултат.

Предвид всичко гореизложено, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната страна сторените в производството разноски в размер на 100.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Ш. О., ЕГН **********, от с. С., общ. Попово, обл. Търговище, ул. „П.“ № и „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, представлявано заедно от всеки измежду главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристите, ЧЕ А. Ш. О. НЕ ДЪЛЖИ НА „БАНКА ДСК“ АД СУМАТА 1465.92 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и 92 ст.) по изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. № 551/2012 г. по описа на Районен съд – Попово, в това число: