Решение № 13369 от 23.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13369 гр. С, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110110789 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът – И. С. П., твърди, че на 08.03.2017 г. около 16:15 ч. на работното си място, находящо се в гр. ххх, ответникът му е нанесъл удар с длан в областта на лявата скула, лявата буза и лявото ухо, като с това е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант. Сочи, че пред останалите му колеги ответникът го е заплашвал с пистолет, крещейки, че ще го убие, което е възбудило силен страх у ищеца за сигурността на живота му. Твърди, че след първоначалния шок и стрес, който е изживял от инцидента, болката в областта на лявата страна на главата му е станала непоносима, което е наложило ищецът да посети медицински специалисти, като на 09.03.2017 г. при преглед на ищеца са били констатирани следните увреждания: травматичен оток на лява буза, лява скула, лява ушна мида; маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант, възпаление на мембраната, оточен външен слухов проход; оток и лигавично кръвонасядане на горна устна вляво; разклащане на първи и втори горно леви зъба. Сочи, че на 10.03.2017 г. му е била извършена операция под обща анестезия, изразяваща се във възстановяване целостта на тъпанчевата мембрана, като в процеса на лечение постоянно е имал оплаквания от шум, силни болки в ухото и намален слух, като на 11.04.2017 г. е установено, че слухът на ищеца е намален с около 45 – 50 %, като му е изписано допълнително медикаментозно лечение.

Твърди, че вследствие на инцидента е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се 1 в изтръпналост на лицето, постоянни болки и дискомфорт, разклатено психическо състояние, страх за собствения му живот и този на семейството му, безсъние, безпокойство. Сочи, че се е затворил в себе си, като е избягвал всякакви социални контакти, спрял е да излиза навън, като домакинските задължение и тези, свързани с отглеждането на детето му, са били поети изцяло от съпругата му, изпитвал е срам и унижение от случилото се, избягвал е контакто дори и с най-близките членове на семейството му, както и с родното си дете, защото му е било унизително детето да го вижда в това състояние, страхувал се е да излиза сам, като в продължение на месеци след инцидента е сънувал и кошмари. Поради изложеното претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17500 лв., ведно със законната лихва от 08.03.2017 г. до окончателното плащане. Претендира разноските по производството.

Ответникът – К. П. Г., не оспорва, че в резултат на нанесения от него удар на ищеца същият е получил маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана, като оспорва размера на претендираните вреди като завишен. Оспорва поведението му да е причина за другите увреждания, посочени в исковата молба, както и обстоятелството, че е заплашвал ищеца с пистолет. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането за лихва. Ето защо, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноските по производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

С доклада на делото като ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, установени с влязлo в сила решение по н.а.х.д. № 20913/2018 г. по описа на СРС, 22 състав, а именно – че на 08.03.2017 г., около 16:15 ч. в гр. С, в офис, находящ се на ул. „ххх, ответникът, в качеството на длъжностно лице – управител на „Ат“ ООД, осъществяващ ръководна работа и управление в посоченото юридическо лице, при изпълнение на функциите си по ръководство и управление на дейността на дружеството, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата половина на главата е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант, което увреждане реализира медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на ищеца П. в качеството му на длъжностно лице, осъществяващо ръководна работа в посоченото юридическо лице (търговски директор), при или по повод изпълнение на функцията му по организация, контрол и ръководство на дейността в дружеството - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Посочените факти се установяват и от представеното по делото решение по н.а.х.д. № 20913/2018 г. по описа на СРС, 22 състав.

На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е 2 задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно, по делото се установява, че на 08.03.2017 г. около 16:15 ч. в гр. С, в офис, находящ се на ул. „ххх, ответникът, в качеството на длъжностно лице – управител на „Ат“ ООД, осъществяващ ръководна работа и управление в посоченото юридическо лице, при изпълнение на функциите си по ръководство и управление на дейността на дружеството, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата половина на главата е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант, което увреждане реализира медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на ищеца П. в качеството му на длъжностно лице, осъществяващо ръководна работа в посоченото юридическо лице (търговски директор), при или по повод изпълнение на функцията му по организация, контрол и ръководство на дейността в дружеството. С поведението си ответникът е нарушил общата забрана да не се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД и дължи обезщетение за причинените вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с осъщественото противоправно поведение.

Следва да се установи, дали ищецът е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди вследствие осъщественото от ответника противоправно поведение.

От показанията на свидетеля ЕСМ-П.а – съпруга на ищеца, се установяват обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца болки и страдания вследствие увреждането и заплахите, отправени от ответника. Свидетелят М-П.а сочи, че на 08.03.2017 г. е получила обаждане по телефона от ищеца, като същият е бил изключително разтревожен, притеснен и е заеквал. Обяснил е на свидетеля, че е бил ударен от шефа му, телефонът му е счупен, боли го лявата страна на главата. Когато ищецът се е прибрал вкъщи, е бил силно притеснен, целият е бил зачервен, лявата страна на главата му е била подута, говорил е несвързано, като е обяснил, че ответникът на работното му място е връхлетял върху него, ударил го е от лявата част на главата (ухо, буза, скула), извадил е пистолет и е започнал да го ругае и да го заплашва. Ищецът си е тръгнал незабавно от офиса, включително и защото се е изплашил за живота си. След този инцидент животът на ищеца се е променил. Същият е спрял да излиза от вкъщи, тъй като е изпитвал страх за живота му, сринал се е психически, не е могъл да спи спокойно. Спрял е да ходи на работа, като в резултат на инцидента се е наложило да напусне, което е било съпътствано също с проблеми.

Всичко това се е отразило и на отношението му със семейството му и близките му, спрял е да комуникира. Наложило се е също така провеждането на лечение за 3 възстановяване на уврежданията на здравето, които са в резултат на инцидента, като ищецът е бил опериран във ВМА по спешност, тъй като при извършения преглед е установено спукана тъпанчева мембрана. Лечението му е наложило престой в болница и многократни последващи посещения на лекар.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че уврежданията на ищеца, които са били констатирани при извършените прегледи след инцидента, са следните - травматичен оток на лява буза, лява скула, лява ушна мида; маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант, възпаление на мембраната, оточен външен слухов проход; оток и лигавично кръвонасядане на горна устна вляво; разклащане на първи и втори горно леви зъба.

Възможно е получаването им в резултат на удар с отворен тим „шамар“, нанесен от мъж с голяма длан. Разкъсването на тъпанчева мембраната като увреждане освен с остра болка винаги е съпроводено и води до временно намаление на слуха или загуба на слух, поради което е наложително извършването на своевременна оперативна намеса за възстановяване на тъпанчето, той като от посоченото увреждане е възможно и настъпването на усложнения. В този смисъл, вещото лице дава заключение, че е налице причинна връзка между извършените на ищеца медицински манипулации, в това число и оперативни такива, и нанесения удар в областта на лява ушна мида, довел до рязко нагнетяване на въздух в ушния канал и от това до руптура на тъпанчевата мембрана. Съгласно заключението на вещото лице, при процесния инцидент освен физическа травма при пострадалия е имало и негативни последици за психиката, но при ищеца няма данни да е имало трайно психично разстройство, като към 01.01.2018 г. преживяната психическа травма е била преодоляна.

Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на противоправното поведение на ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, включително и психическа травма.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).

При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, 4 вследствие на увреждането на ищеца от нанесения му удар, следва да се отчете обстоятелството, че периодът на възстановяване от претърпяното от ищеца увреждане не е кратък, въпреки че се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдейки от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Следва да се отчете и фактът, че претърпените болки от ищеца са били интензивни в началния момент на увреждането, като характерът на причинената травма е наложил оперативна интервенция, престой в болница и многократни последващи посещения на лекар. Следва да се отчете обстоятелството, че телесното увреждане на ищеца е причинени на работното му място от прекия му ръководител, като същото е било съпроводено от ругатни и заплахи за живота на ищеца, предизвикали психическа травма у ищеца, в резултат на което същият е бил силно стресиран и притеснен за живота си, отказвал е да излиза от жилището си, променил е отношенията си с близките му. От значение е и обстоятелството, че в резултат на инцидента с прекия му ръководител ищецът е напуснал работата си. Отчитайки всички тези критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението, съдът намира, че общото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нанесената телесна повреда и причинената психическа травма, следва да бъде определено в размер на 9000 лв., от която сума 6000 лв. се явява обезщетението за неимуществени вреди в резултат на уврежданията на здравето на ищеца и 3000 лв. – за преживяната от ищеца психическа травма.