Решение № 25 от 12.06.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр.Мадан, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Володя Янк. Янков при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Володя Янк. Янков Административно наказателно дело № 20225430200129 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. А. М., ЕГН ********** и с адрес: с.Чепинци, ул. “******“ № *, община Р., обл. С., против Наказателно постановление № ********от ********* год., издадено от Г. Р. Д. Началник РУ М. в ОДМВР С., упълномощен със Заповед № ********/******** год. на Министъра на вътрешните работи, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

За него защитника му адв. Керменов поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното Наказателно постановление.

За Административнонаказващият орган, тл. Юрк В., моли НП да бъде потвърдено.

Районна прокуратура-С., ТО М., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя В. А. М., ЕГН ********** и с адрес: с.Ч., ул. “*****“ № *, община Р., обл. С., като водач на МПС, н а ******

,о часа в гр. Р. ул. в близост до бензиностанция Петрол с посока на от с Средногорци собствения си лек автомобил марка ****** с

№ ***** , със служебно прекратена регистрация от

, „*******“ движение рег. год. коло ***** е управлявал

1 по реда

Гаранционен фонд по

.

******** г в ********часа на чл 148. ал 10 от ЗДвП. след получено уведомление в с-р

ПП-С. от от Кодекса за застраховането в нарушение на чл 140 ал 1 от ЗДвП При проверката било установено, че управлявания от М.. лек автомобил не е регистриран по надлежния ред- служебно прекратена регистрация по чл.143, ал 10 от ЗДвП след получено уведомление от ГФ за липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, по случая била образувана проверка. След извършената проверка, с Постановление на РП-Смолян, от 02.08.2022 г. било отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.

345, ал. 2 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 04.08.2022 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По безспорен и категоричен начин е установено, че на ******* г. на лек автомобил, марка ******* с

№ ******* е служебно прекратенна регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на застраховка "Гражданска отговорност".

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил уведомен, че регистрацията е била служебно прекратена.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в поголяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ М. към ОДМВР С., видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.36 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил, след като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от ****** г., след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. чл.574,ал.11 рег.

2

Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от ****** год., но за това действие не е уведомен неговия собственик. Следователно, при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП с разпоредбата на чл.143, ал.15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.

143, ал.10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Всъщия смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 год. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-С., обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 500 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение от 500 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата 3 на Областна дирекция на МВР-С., именно същата в качеството й на юридическо лице ( чл.

37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

По изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Маданския районен съд :

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление постановление № ******** от ********** год., издадено от Г. Р. Д. Началник РУ М. в ОДМВР С., упълномощен със Заповед №*******/****** год. на Министъра на вътрешните работи, с което на В. А. М., ЕГН ********** и с адрес: с.Чепинци, ул. “********“ № *, община Р., обл. С., за нарушение н а чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР С. да заплати на В. А. М., ЕГН ********** и с адрес: с.Ч., ул. “*****“ № ***, община Р., обл. С. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, разноски за адвокатска защита и съдействие по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________