Решение № 16490 от 04.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16490 гр. С..., 04.09...5 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № ..21110115707 по описа за ..2 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. Х. К. срещу Г. С. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за сумата о...000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие ухапване от куче, собственост на ответника, на 24.04...1г. в гр. С..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.04...1г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 24.04...1г., около 13:15 часа, докато се разхождал в района на ж.к. „Д.“, зад блок .., на ул. „Д. в.“, до намираща се там оранжерия, бил нападнат от куче, собственост на ответника. Кучето било оставено да се разхожда свободно, от външната страна на оградата на оранжерията, без да се упражнява надзор над него, въпреки че всеки имал достъп до този район. Посочва, че кучето го ухапало по десния крак, като зъбите му се впили дълбоко в прасеца, оставяйки белези с кръв. Поддържа, че бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, а впоследствие посетил и специалист по съдебна медицина, като при прегледа били установени рани, охлузвания и кръвонасядане на лявата подбедрица, които довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота. Твърди, че е подал жалба в 08 РУ-СДВР, по която била образувана пр.пр.№ 24554/..1г. по описа на СРП. Сочи, че ухапването, освен силни болки и страдания, му причинило и силен уплах и стрес, развил страхова невроза от кучета, получил проблеми със съня, чувствал се отпаднал, несигурен и неспокоен. Счита, че отговорност за претърпените неимуществени вреди носи ответникът, който не е положил задълженията си за надзор над кучето като негов стопанин. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата 1 молба. В проведеното по делото първо съдебно заседание ответникът се явява лично, като оспорва иска. Посочва, че е стопанин на кучето, осиновено от него, след като порано ухапало дете. Не спори, че кучето е ухапало ищеца, но твърди, че това се случило след като последният го изритал. Твърди, че кучето било свободно оставено в оранжерията, като се намирало до него, на метри от портала, когато оттам влязъл ищецът. Ответникът поддържа, че в този ден бил на работа там и предупредил ищеца за това, че в района има кучета и да не ги закача. Не видял самия инцидент, но ръководителят на обекта Силвана Димитрова му казала, че тъкмо излизала с колата си, когато видяла как ищецът изритал кучето, преди то да го ухапе. Други свидетели на инцидента нямало. Навежда, че няма основание за ангажиране на отговорността му за вреди и моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск, с оглед твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и отправеното към съда искане за защита, има своето правно основание в разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, съгласно която за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността се свързва със задължението на тези лица да упражняват надзор върху вещите, което се изразява в полагане на необходимата грижа с оглед на управлението и употребата им. Конкретно за вредите, причинени от животно, основанието на тази отговорност е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането му, а поемането на този риск спрямо трети лица води до задължение за обезвреда при нанесена от животното вреда. Следва да се държи сметка, че отговорността е безвиновна, като нейният обективен характер е проявление на принципа на справедливостта и се основава на идеята за риска – „комуто ползите, нему и тежестите“. Поради тези съображения установи ли се, че животното е причинило вреда, отговорността възниква независимо от това дали собственикът или лицето, под чийто надзор е била вещта, са действали противоправно и дали са положили дължимата грижа. За нейното ангажиране не се изисква и животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност.

Отговорността се поражда независимо от това какви грижи са положени, дори в случаите, когато се установи, че животното е избягало или се е загубило (арг. чл. 50, изр. 2 ЗЗД). В този смисъл Решение № 459 от 06.12.2012г. по гр. д. № 1548/2011г. на ВКС, г.о., Решение ...09 от 04.06.2014г. по гр. д. № 1354/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 249 от 24.09.2012г по гр. д. № 1450/2011г. на ВКС, III г.о., Решение ...08 от 03.01.2018г. по гр. д. № 1068/2017г. на ВКС, IV г.о., Решение № 112 о...0.06...1г. по гр. д. № 2504/..0г. на ВКС, III г.о.

Основателността на исковата претенция по чл. 50 ЗЗД се обуславя от установяване елементите на правопораждащия фактически състав, а именно настъпване на описаното в исковата молба вредоносно събитие – ухапване от куче, чийто собственик/надзираващ е ответникът, претендираните неимуществени вреди и възникването им в причинно-следствена връзка с описаното събитие. Съгласно чл. 154 ГПК доказването на посочените релевантни обстоятелства е в тежест на ищеца.

Между страните не е спорно и поради това е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на сочената от ищеца дата – 24.04...1г., последният е бил ухапан от куче, чийто стопанин към тази дата е бил ответникът, осиновил кучето. Това, че кучето е собственост на ответника към релевантния момент се 2 установява и от представените по делото паспорт № BG 01V...66000 и декларация № 207/09.06...0г. по чл. 47, ал. 2 ЗЗЖ, които удостоверяват, че на 09.06...0г. процесното животно е регистрирано като куче компаньон с място на отглеждане гр. С..., ул. „Д. в.“ 2, оранжерия, от Г. С. Г.. Във връзка с процесния инцидент по заявление на ищеца е била образувана пр.пр.№ 24554/..1г. по описа на СРП, приключила с постановление от 16.07...1г. на прокурор при СРП за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на събрани данни за реализирано престъпление от общ характер.

Спорът по делото е концентриран върху конкретните обстоятелства по настъпване на вредоносното събитие с оглед твърденията на ответника за изключителна вина на ищеца като основание за освобождаване от отговорност.

Съгласно указанията по т. 10 от ППВС № 7/1959г. собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, може да се освободи от отговорност, само ако установи при условията на пълно главно доказване, че вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а от противоправно поведение на пострадалия или на друго лице, или че е налице непреодолима сила - действие на външен фактор, извън свойствата на вещта, който да е бил непредвидим и непредотвратим. В този смисъл и Решение № 799/26.11.1960г. по гр. д. № 6940/1960 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 509 от 21.12.2012г. по гр. д. № 630/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение ...09/04.06.2013г. по гр.д. № 1354/2012г. по описа на ВКС, ІV г.о., Решение № 266 от 07.12.2016г. по гр. д. № 1298/2016г. на ВКС, ІV г.о., Определение ...9/23.01...0г. по т.д. ...147/2018г. по описа на ВКС, ІІ т.о, Определение № 4851 от 25.10...4г. по гр. д. № 5274/..3г. на ВКС, І г.о., Решение № 50011 от 06.02...3г. по гр. д. № 1364/..2г. Изводът за наличието на изключителна вина на пострадалото лице не може да почива върху предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на увредения, които се явяват единственият каузален факт за настъпването на вредите.

В случая по делото за установяване механизма на вредоносното събитие са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Юлияна С.а, допуснат на ответника. Последната дава показания, че оранжерията, находяща се в гр. С..., ул. „Д. в.“, разполага с две външни порти, като към момента на процесния инцидент оранжерията е била свободна за достъп на външни лица през делничните дни, а в събота и неделя вратите стояли затворени. Излага, че процесното куче живеело на терена на оранжерията от 15 години, като в събота и неделя кучето било пускано свободно, тъй като охранявало въпросния обект. Отбелязва, че в деня на инцидента, докато помагала на шефката си да изнасят цветя, забелязала ищеца, който идвал откъм градините и опитвайки се да излезе от оранжерията, изритал кучето, което по това време лежало на входната врата. Животното изквичало и го ухапало по прасеца.

Допълва, че преди удара не е забелязала кучето да се готви да напада ищеца, да го лае или да върви подире му. Излага, че през делничните дни голям брой хора посещавали оранжерията, за да пазаруват, като до този момент животното не било проявявало агресия. Описва, че в момента на инцидента се намирала на около 100 метра, но имала добра видимост, доколкото дворът е голям и липсват дървета. Уточнява, че местоположението на кучето преди да настъпи събитието е било във вътрешната част на имота, леко встрани на пътечката към изхода. Посочва, че след ухапването ищецът отишъл при охраната и започнал спор.

При преценката на свидетелските показания с останалия доказателствен материал по делото настоящият състав намира следното:

Показанията в частта им, пресъздаваща провокиращото поведение на ищеца, не могат 3 да бъдат кредитирани като достоверни, обективни и непосредствени. В снетите му сведения по пр.пр.№ 24554/..1г. на СРП ответникът не е изложил данни, че по време на вредоносното събитие в двора на оранжерията е имало хора, които да са го възприели и които биха били разпитани като евентуални свидетели в хода на проверката. В откритото съдебно заседание от 16.05...4г. по настоящото производство заявява, че свидетел на инцидента, в частност на ритника по животното, е била единствено ръководителят на обекта Силвана Димитрова, която по негови сведения в този момент случайно излизала с колата си, като други очевидци не е имало. Именно за Силвана Димитрова ответникът е направил искането си за допускането й като свидетел при режим на довеждане по делото. Същевременно като свидетел ответникът води друго лице – Юлияна С.а, която твърди да е била пряк очевидец на инцидента, видно и от използваните в дадените показания словесни изрази „забелязах“, „видях“. При твърденията й в двора на оранжерията да има добра видимост, и тя да е възприела лично ритника по животното и последвалото ухапване, при положение, че то се е намирало около портала, в близост до ответника, както той само посочва, противоречи на формалната логика последният да не е възприел, че има няколко непосредствени очевидци на случая. От друга страна, в показанията се наблюдава вътрешно противоречие относно сведенията за точното местоположение на животното в момента, в който то е било ритнато от ищеца. В първоначалните си отговори свидетелят излага, че същото се е намирало пред вратите, като най-вероятно ритникът последвал, тъй като кучето създавало пречки да се излезе от терена на оранжерията. В последващ отговор обаче свидетелят посочва, че то е лежало леко встрани на пътечката към изхода, което не би създало пречка пред пострадалия да напусне въпросния терен. Несъответствие се открива и по отношение на обстоятелството, че по твърдения на ответника в момента на вредоносното събитие Силвана Димитрова излизала с автомобила си от оранжерията, а според сведенията на С.а двете в този момент са изнасяли цветя. Съмнения в достоверността на показанията пораждат и използваните от свидетеля изрази „…което за мен е нормално“, „…То все едно някой да ви влезе в двора и да ви изрита кучето, за мен не е така“, които вместо лични впечатления относно събитието възпроизвеждат житейска и нравствена оценка на фактите от предмета на делото, които съвпадат с поддържаната от ответника правна теза. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че показанията на свидетеля в тази си част не са преки, непосредствени, обективни, вътрешно хармонични, и тяхната доказателствена стойност е разколебана, поради което не следва да бъдат кредитирани за установяване еднозначно и с категоричност на поведение на пострадалия, което би могло да се квалифицира като негова изключителна вина, обосноваваща екскулпирането на ответника от отговорност.