Решение № 7926 от 29.04.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 51928/2025
Вид: Решение № 7926
Подписан: 29.04.2026
Състав: ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА

Цитирани разпоредби

чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.422 · Граждански процесуален кодекс
чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 7926

/адрес/, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110151928 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника К. Х.

А., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 645,29 евро (1262,08 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № ****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –19.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 99,91 евро (195,40лева), представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2022г. до 11.06.2024 г., сумата от 9,64 евро (18,86лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,29 е в р о (4,47 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 11.06.2024 г.

Предявен е и иск от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника М. Г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на по 1/ 4 ид.ч. на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Т.С.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали идентични отгооври, скоито оспорват иска, като излагат съображения за неоснователност. Твърдят, че през процесния период имота е бил във владение на П.Г.П.. Твърдят, че били въведени във владение на жилището едва на 23.11.2023г., съгласно Протокол №6870/23.11.2023г. за въвод във владение на ЧСИ Р.М..

С определение от 18.02.2026 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Т., който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответниците се представляват от адв. Х., който поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по списък.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 37161/2024 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 5048,31 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб. № ****, ведно със законна лихва от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 781,58 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 11.06.2024 г., сумата от 75,45 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 17,88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 11.06.2024 г. С възражение от 28.08.2024 г. ответника М. А. е оспорила вземането с мотив, че не дължи. Заповедта е връчена на К. А. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от 07.10.2025г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/29.08.2013 г., К.И.Д. и Р.И.Н. са продали на В.В.С., процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/, представляващ /адрес/, а с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **/20.05.2014 г., В.В.С. го продава на П.Г.П..

Н а 23.10.2013г. В.В.С. е подал до ищцовото дружество заявление-декларация за откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот (стр.18).

С Решение № 3816/10.05.2016 г. постановено по гр. д. № 8124/2014 г. по описа на СГС, е признато за установено по отношение на К.И.Д., Р.И.Н., В.В.С., П.Г.П. и Г.И.П., че В.

Г. Х., М. Г. А., Х. Г. К. и К. Х. А., че притежават правото на собственост, в режим на съсобственост процесния имот. Решението е влязло в сила на 08.07.2016 г.

Съгласно удостоверение за наследници н а Х.Г.К., последният е починал на 18.06.2017г., като е оставил свой наследник по закон –И.Х.Г..

С Решение №261149/12.11.2020г., постановено по гр.д. № 15628/2018г. по описа на СГС, ГО, е уважен предявеният от И.Х.Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. срещу П.Г.П. и П.П.П. и З.П.П. иск с правно основание по чл. 108 ЗС за предаване владението на процесния имот при условие, че ответниците заплатят на П.Г.П. и П.П.П. и З.П.П., посочените в диспозитива на съдебния акт суми, представляващи увеличена стойност на имота.

По делото е представен е Протокол №6870/23.11.2023г. за въвод във владение на ЧСИ Р.М., с който, въз основа на издаден по гр.д. № 15628/2018г. на СГС изпълнителен лист, ответниците са въведени във владение на процесния имт.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

Н а 23.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т.С.“ ЕООД.

Договор с последното е сключен на 25.09.2002г. Представени са доказателства и за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.

От страна на ищеца и третото лице-помагач са представени писмени доказателства, касаещи отчитането и начисляването на задълженията за процесния имот.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното 3 предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В настоящия случай спорно по делото е дали ответниците са потребители на топлинна енергия, доколкото са били въведени от частен съдебен изпълнител в процесния имот след исковия период, а именно на 23.11.2023 г. Не се спори между страните, че ответниците са собственици на процесния имот, което се установява и от представените по делото Решение № 3816/10.05.2016 г. по гр. д. № 8124/2014 г. на СГС и Решение №261149/12.11.2020г. по гр.д. № 15628/2018г. на СГС. Ответниците навеждат твърдения, че независимо, че са били собственици на имота, същите не са упражнявали всичките три правомощия, които съставляват сложното вещно право на правото на собственост в пълен обем – правото да владеят, да ползват и да се разпореждат с имота, тъй като владението върху имота им е било реално предоставено едва на 23.11.2023 г., за което по делото е приет като доказателство Протокол №6870/23.11.2023г. за въвод във владение на ЧСИ Р.М., неоспорен от ищеца. Следва да се отбележи, че правилото, че собственикът на топлофициран имот е задължен към топлопреносното предприятие за плащане на услугата, посочено по-горе, важи само когато собственикът разполага с всичките три правомощия, които съставляват сложното вещно право на правото на собственост в пълен обем – правото да владее, да ползва и да се разпорежда с имота. Имотът е бил във владение на трето лице до осъществения на 23.11.2023 г. въвод във владение. Именно това лице, в чието владение е бил имотът и което го е ползвало, съобразно гореизложените съображения, е било потребител на доставената в имота топлинна енергия, което съответства и на разпоредбата на § 2а от ДР на ЗЕ, съгласно които битов клиент е лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Крайният клиент в разглеждания казус не са ответниците, който като "гол собственик" са били лишени от възможността да ползват имота. Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и ответниците обуславя извод, че последните не са легитимирани да отговарят за процесните задължение.