Решение № 1733 от 18.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1733 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330200862 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. Й. Д. от гр. Я., ж.к. ..... № 32, вх.Б, ет.37 против Наказателно постановление № 004972/15.11.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция Пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на жалбоподателя, с което се поддържа жалбата по оплакванията в нея.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П. И., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 29.05.2022 г. в 13:50 ч. на ГКПП Калотина от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство се рег.№ ....., вид влекач, марка и модел Скания Р 420 ЛА, с обща техническа маса над 12 тона, 1 управлявано от жалбоподателя.

В хода на извършената проверка е установено, че на 15.05.2022 г. в 16:54 :03 ч. гореописаното ППС с рег.№ ....., тъй като е засечено по път А-1, км 107+663 , попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, такса по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата, която не е заплатена..

Във връзка с констатациите от проверката е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 00497215.05.2022 г. на името на жалбоподателя, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Р. А. Л., справка за собственост на ППС, договор за наем на ППС от 26.01.2016 г., справка за трудови договори на името на жалбоподателя, пътен лист и тахографски лист на името на жалбоподателя за дата 15.05.2022 г., справка от електронната система за пътни такси, статични изображения във вид на снимков материал от 15.05.2022 г., становище от отдел Управление на информационна система и инфраструктура за сегмент 1111110675, разписка за платена пътна такса № 88170070/11787 от 15.05.2022 г., заверено копие на Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.,заверено копие на Заповед № РД -11-760/19.08.2022 г. , заверено копие на Заповед № ЧР –СП622/11.08.2022 г., заверено копие на Заповед № РД -11-486/20.04.2021 г.

В съдебно заседание пред районния съд съставилият акта Р. А. Л. потвърди направените от него констатации. Показанията на разпитания свидетел са в пълно съответствие с писмените доказателства по делото справка от електронната система за пътни такси, статични изображения във вид на снимков материал от 15.05.2022 г., разписка за платена пътна такса № 88170070/11787 от 15.05.2022 г., становище от отдел Управление на информационна система и инфраструктура за сегмент 1111110675.

Видно от приложените към преписката статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на процесната дата е заснето ППС с рег.№ ......

От представената справка от въззиваемата страна с информация за технически данни на ППС се установява, че същото попада сред категорията МПС с технически допустима маса над 12 тона.

От становище от отдел Управление на информационна система и инфраструктура за сегмент 1111110675 се установява, че ППС към дата 15.05.2022 г. се е движело на посочения пътен сегмент и към датата и часа, към които е засечено не е получена тол декларация за сегмента на рамката.

От приложената към преписката разписка № 88170070/11787 от 15.05.2022 г. се установява, че е заплатена единствено такса по чл.10б, ал.5 от Закона за движение по пътищата в размер на 133 лв.

2

По делото е налична и справка за собственост на МПС. Изискана е от съда и е постъпила информация за това, че МПС се ползва от друго лице.

Изискана е от съда информация от ползвателя на МПС с искане за данни на кого е предоставено управлението на МПС на процесната дата – пътен лист и тахографски лист, от които се установява, че МПС се е управлявало от жалбоподателя.

В АУАН е посочено, че нарушителят управлява извън населено място ППС с горепосочения рег.№. Относно доказателствата, въз основа на които е установено нарушението в АУАН, е посочено, че това са - справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор №20211, както и доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Стана ясно, че посочените доказателства установяват само и единствено обстоятелството за движение на посоченото ППС на посочения участък от пътя, както и че не е заплатена дължимата такса. От посочените доказателства не се установява по никакъв начин авторството на нарушението, което води до извод, че не са били събрани всички необходими доказателства.

Като се е позовал на събраните доказателства, които по никакъв начин не съдържат данни за водача на МПС на конкретната дата, съответно наказващият орган е приел, че виновен за нарушението е жалбоподателят.

Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение са събрани данни само за собственика на ППС, като отсъстват данни за водача, вкл. и за ползвателя, а по преписката не са представени данни за упражнено право по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП - за подаване на декларация от собственика или ползвателя с посочване на лицето, което е извършило нарушението. Обстоятелството че на 29.05.2022 г. е установен жалбоподателят, не дава основание без доказателства за това актосъставителят да състави акт на името на същото лице. При съставяне на акта извършилият проверката не е разполагал с информация за предоставяне на ППС на трето лице и на кое трето лице е предоставено управлението.

Следователно съставеният АУАН се явява необоснован и в нарушение на процедурата по чл.187а, ал.4 от ЗДвП.

В издаденото въз основа на него наказателно постановление наказващият орган отново въз основа на същите доказателства е приел, че виновен за нарушението е жалбоподателят. Никъде в наказателното постановление обаче от събраните доказателства не става ясно в кои от тях се съдържат данни за водача на ППС на конкретната дата.

3

Следва да се отбележи, че ако в АУАН съставителят на акта е записал в какво се състои нарушението , а именно нарушителят управлява ППС извън населено място, като за това ППС не е заплатена пътна такса, то в НП такова описание липсва. В НП се приема за установено, че описаното ППС е засечено на процесната дата и час на участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата. За дължение на водача е преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата/ЗП/, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая липсват констатации водачът да е нарушил това свое задължение на 15.05.2022 г.

Нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда и отговорност за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.

3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата като предвиденото наказание за него е с глоба в размер 2500 лв.

Самият факт на установяването на ППС на участък от пътя, за който е предвидено предварително заплащане на маршрутна такса, какъвто наказващият орган е приел за установен, дава основание за ангажиране на два вида отговорности както на водача, така и на собственика. Никъде обаче в наказателното постановление не е посочено словесно, че ППС е управлявано именно от жалбоподателя, а доказателствата, въз основа на които се позовава наказващият орган, са били напълно недостатъчни, за да се направи такъв извод, тъй като в тях такава информация не се съдържа.

Следователно налице е разминаване между съдържанието на АУАН и НП, също и липсва ясно и точно описание на нарушението в НП, както и НП се явява необосновано, тъй като събраните доказателства не носят информация за това кой е собственик на ППС на конкретната дата. Така възприетото от наказващия орган в издаденото наказателно постановление движение на

ППС не дава основание да се ангажира административнонаказателна отговроност на жалбоподателя, тъй като в него никъде не се приема за установено МПС да е управлявано от жалбоподателя, а само че ППС е нямало дължимата тол такса. Следва да се отбележи също, че отразеното в НП неизпълнение на задължение по чл.179, ал.3а вр. чл. 139, ал.7 от ЗДвП по никакъв начин не отговаря на изискването нарушението да бъде описано по ясен начин, а представлява единствено правен извод за неизпълнение на задължение по чл.139, ал.7 от ЗДвП като липсват факти относно водача на ППС, относно управление на ППС от него на процесната дата, както и не са били събрани доказателства за това кой е бил действителният водач на МПС. Липсата на описание, което да е ясно и 4 недвусмислено, накърнява правото на защита на санкционираното лице и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Независимо че в хода на съдебното следствие от съда се положиха усилия по събиране на всички относими и необходими доказателства във връзка с процесния случай и най-вече с установяване на авторството на нарушението, следва да се отбележи, че допуснатите процесуални нарушения в хода на воденото административнонаказателно производство при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление и най-вече тези, свързани с описание на нарушението, са съществени и не могат да бъдат санирани от съда, като единствената възможност е наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и при направено искане от жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски. Такива се претендират по реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в жалбата, като в молбите по повод основателността на жалбата основанието на което се претендират е чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да се посочва, че адвокатската помощ се предоставя при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. За да упражни правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да изпълни условие да представи писмен договор със страната, в което да е вписано някое от основанията по чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата / определение № 11057 по адм.д.№ 10184/ 2017 г. на ВАС, пето отд., определение № 12518/ 18.10.2017 г. по адм.д.№ 10142/2017 г. на ВАС, пето отд. / . След като обаче по делото не е представен договор, в пълномощното не е посочен безплатния характер на процесуалното представителство и основание по чл. 38, ал.1 от ЗА, няма основание за присъждане на възнаграждение в полза на адвоката. По тези съображения разноски на тази страна не се присъждат.