Определение № 5452 от 03.11.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2352/2026
- Вид
- Определение № 5452
- Подписан
- 03.11.2026
- В сила
- 03.11.2026
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Геновева Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5452 гр. Варна, 03.11.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Геновева Илиева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100502352 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД срещу Решение № 3101/01.08.2026 по гр. д. № 13778/2024 г. на ВРС, 30-ти състав, с което ответникът, настоящ въззивник – „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, е осъден да заплати на ищеца, настоящ въззиваем - В. В. Д., сумата от 5112,92 евро, частичен иск от сумата от 25 564,59 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 16.05.2022 г. събитие, изразяващи се в фрактура на лява клавикула в средна/дистална трета и изразена дислокация на фрагментите; фрактура на 5, 4, 5, 6 и 7 ребро в ляво; пневмотаракс в ляво с отслояване на плеврата върхово до 65 мм и аксиларно до 15 мм; колапс на белия дроб със сгъстен белодробен рисунък; кисти в десен лоб (23 мм), киста в ляв бъбрек (до 38мм), ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Въззивникът счита, че не е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане. Излага, че неизяснен и недоказан е останал механизмът на настъпване на ПТП. Поддържа, че противно на приетото от ВРС, велосипедистът ищец е съпричинил вредоносния резултат в размер на 50 %. Освен по основание, излага, че искът е недоказан и по размер, а в евентуалност, че последният е завишен, отчитайки рамките на обичайно 1 присъжданите обезщетения за подобен вид травми и период на възстановяване. В настоящия случай, въззивникът счита, че неправилно районният съд е приел, че възстановителният период е по-дълъг от три месеца.
Оспорва и дължимостта от своя страна на лихва, като се позовава на разпоредбите на чл. 497 от КЗ и чл. 409 от КЗ. Обръща внимание, че в решението не е посочена бА.а сметка в съответствие с изискването на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК постъпва отговор по въззивната жалба, с който се моли за потвърждаване на обжалваното решение поради неоснователност на депозираната жалба. Въззиваемият счита, че описаната в обжалваното решение фактическа обстановка е пълна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Сочи, че механизмът на произшествието е правилно установен посредством проведената САТЕ, а възражението за съпричиняване е бланкетно и недоказано. Твърди, че по делото е установено, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на застрахования автомобил поради нарушаване на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. За неоснователни счита оплакванията относно размера на присъденото обезщетение, като излага подробна аргументация в тази насока. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на жалбата и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 66463/21.08.2026 г. на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5 срещу Решение № 3101/01.08.2026 по гр. д. № 13778/2024 г. на ВРС, 30-ти състав, с което ответникът, настоящ въззивник – „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, е осъден да заплати на ищеца, настоящ въззиваем - В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап.*, сумата от 5112,92 евро, частичен иск от сумата от 25 564,59 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 16.05.2022 г. събитие, изразяващи се в фрактура на лява клавикула в средна/дистална трета и изразена дислокация на фрагментите; фрактура на 5, 4, 5, 6 и 7 ребро в ляво; пневмотаракс в ляво с отслояване на плеврата върхово до 65 мм и аксиларно 2 до 15 мм; колапс на белия дроб със сгъстен белодробен рисунък; кисти в десен лоб (23 мм), киста в ляв бъбрек (до 38мм), ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им бъде връчен и препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им посочва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3