Решение № 25 от 09.06.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Монтана, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №

20211600900097 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.430-432 от ТЗ във вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *със седалище гр. *, р-н *, ул. * №*, ет. *, чрез процесуален представител адв. Д. Б. срещу ЕТ „С.М. – *“, ЕИК *със седалище гр.*, ЕТ „А..-* И.Н.“, ЕИК *със седалище гр.*, И.М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.*, С.М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.*и „С.К.“ ООД, ЕИК *със седалище гр.*, с която са предявени искове за установяване съществуването на вземания на банката за следните суми: 69 993,07 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.

417 ГПК - 05.03.2021г., до окончателното изплащане на вземането, 4 365,83 лв. възнаградителна лихва за периода от 21.06.2019г. до 03.03.2021г., 2 473,37 лева - мораторна лихва за периода от 21.06.2019г. до 03.03.2021г. и разноски в заповедното производство в размер на 3 555,63 лв.

В исковата молба се излагат обстоятелства за проведено заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника ЕТ „С.М. – *“, ЕИК *в качеството на Кредитополучател и ЕТ „А.-.-* И.Н.“, ЕИК *, И.М., ЕГН **********, С.М., ЕГН ********** и „С.К.“ ООД, ЕИК *– съдлъжници. Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 476/2021 г. по описа на РС-Лом ответниците по настоящото дело са подали възражение, поради което и на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му.

1

Ищецът твърди, че на 03.06.2010г. между „Ю.Б.“ АД, ЕИК *(сегашно наименование „Ю.Б.“ АД) и ЕТ „С.М.-*", ЕИК *, в качеството му на Кредитополучател и ЕТ „А..-* И.Н.“, ЕИК *, И.М., ЕГН ********** и С.М., ЕГН **********, в качеството им на съдлъжници, е сключен Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС“ № *от 03.06.2010г. (сделка № *). Съгласно чл. 1 и сл. от Договора за кредит, Банката отпуска на Кредитополучателя банков кредит под формата на кредитна линия в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), при краен срок за ползване и погасяване на кредита 120 месеца, при дължима годишна лихва за предоставения кредит, включваща сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева и договорна лихвена надбавка в размер на 0,1 (нула цяло и една десета) пункта. С Приложение от 24.06.2010г. към договора Кредитополучателят и Банката удостоверяват, че заемната сметка по договора е открита на 24.06.2010г., от когато започва да тече срока за погасяване на кредита - чл. 1, ал. 2 от договора. В чл. 6 като обезпечение на вземанията на Банката, страните се съгласяват да бъде учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена впоследствие с Нотариален акт №*, том *, per. № *, дело № *от 2010г.

С Анекс № 1 от 17.03.2014 г. страните се съгласяват, че дължимата годишна лихва по предоставения кредит, включва БЛПМФ за лева, обявен от банката, който към датата на подписване на анекса е в размер на 14.1% (четиринадесет цяло и една десети процента), намален с 6.1 (шест цяло и една десета) пункта. Крайният срок за погасяване на кредита става 24.06.2020г., като Кредитополучателят се задължава да изплаща кредита на равни месечни анюитетни вноски. Също така, Кредитополучателят се задължава да плаща на банката такса за управление на кредита в размер на 0.05% (нула цяло и пет стотни) процента върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.

С Анекс № 2 от 05.03.2015 г. страните се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на Банката, като Кредитополучателят ще ползва 6 (шест) месечен срок на облекчено погасяване, считано от дата на влизане в сила на анекса.

С Анекс № 3 от 06.11.2015 г. страните се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на Банката, като Кредитополучателят ще ползва 6 (шест) месечен срок на облекчено погасяване, считано от 21-во число следващо датата на подписване на анекса.

С Анекс № 4 от 13.07.2016г. страните предоговарят остатъчния дълг по кредита, като Кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на кредита от 3 (три) месеца, считано от датата на подписване на анекса до 21.09.2016г., през който период ще заплаща сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева) месечно. Страните договарят Кредитополучателят да ползва и 9 (девет) месечен период на облекчено погасяване на кредита, считано от 21.10.2016г. - 21.06.2017г., през който период ще заплаща сума в размер на 1950 лв. (хиляда деветстотин и петдесет лева) месечно. Със същия анекс „С.К.“ ООД, ЕИК -*встъпва като съдлъжник. Кредитът се погасява на анюитетни вноски за остатъчния срок на кредита, като крайният срок за издължаване на кредита става 21.09.2027г.

2

С Анекс № 5 от 04.10.2017г. страните уговарят, че главницата по кредита се преоформя и кредитът се погасява на анюитетни вноски за остатъчния му срок, като крайният срок за издължаване на кредита става 21.09.2027г. Страните се съгласяват, че дължимата годишна лихва по предоставения кредит включва БЛПМФ за лева, обявен от банката, който не подлежи на договаряне и промените по него стават незабавно задължителни за страните, намален с 6.60 (шест цяло и шестдесет стотни процентни пункта). Уговорено е, че при просрочие повече от 30 дни, на която и да е дължима погасителна вноска, лихвената надбавка се увеличава с 0,05 % (нула цяло и пет десети процентни пункта) и увеличението на надбавката е валидно за целия остатъчен срок по кредита. Страните се съгласяват, че учредената с Нотариален акт №*, том *, per. № *, дело № *от 2010г., договорна ипотека ще продължава да обезпечава задълженията на Кредитополучателя.

Ищецът поддържа,че кредитополучателят е спрял плащанията на дължимите месечни вноски и договорни лихви, като към 26.11.2018г. длъжникът е формирал просрочия в размер общо на 81 425,36 лв. (осемдесет и една хиляди четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки). Предвид това банката е обявила целия дълг за предсрочно изискуем и е връчила надлежни уведомления в тази насока.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците, че последните дължат солидарно исковата сума, както и законната лихва върху същата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и разноските по настоящото дело.

В срока по чл.367 от ГПК е подаден отговор от ответниците ЕТ „С.М.-*", ЕТ „А.-.-* И.Н.“, И. М. и С.М.. С отговора оспорват редовността на исковата молба с твърдение, че ищецът не е посочил датата на спиране на погасяване на дължимите погасителни вноски. По същество поддържат становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват твърдяното в исковата молба неизпълнение на задълженията по договора за кредит.

Оспорват и твърденията от ищеца, че дължат сумата по договора за банков кредит в условията на солидарност. Твърдят, че имат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП, като в тази връзка навеждат доводи за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП в процесния договор. Сочат, че неравноправните клаузи са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр. чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Навеждат се доводи, че договорът, анексите, допълнителните споразумения и общите условия на банката са сключени в противоречие на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.2 и чл.11, ал.2 от ЗПК, поради което последните са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК. Твърдят, че като икономически слаби участници са третирани неравноправно от банката, като са били принуждавани да сключват последващи анекси към договора. Предвид горното твърдят, че кредитното правоотношение не е породено. Твърдят, че предсрочната изискуемост изключва наличие на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер. Също така, твърди се, че банката не е превеждала постъпилите суми към НАП, имайки предвид, че е бил наложен запор на ответника от 2015г., поради което се навеждат доводи за претърпени 3 вреди в тази насока.

В срока по чл.367 от ГПК е подаден отговор и от ответника „С.К.“ ООД, който по своето съдържание е идентичен с отговора на останалите ответници. Също така, сочи се, че банката е оказвала натиск на ответника да сключи анекс №4 към договора. Оспорва се и твърдението на ищеца за дължимост на възнаградителна лихва.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът заявява, че поддържа първоначалната исковата молба. По отношение на твърденията, изложени в отговора, взема становище за неоснователност на същите, като се излагат подробни доводи в тази насока. Оспорва се твърдението на ответниците, че същите са потребители по смисъла на § 13 от допълнителните разпоредби на ЗЗП като се навеждат доводи, че кредитополучателя ЕТ „С.М.“ е физическо лице с качеството на търговец, а кредитът е за „оборотни нужди“. Със същите доводи се оспорват и твърденията на останалите ответници. Също така, навеждат се доводи, че ответниците не се ползват от защитата от ЗЗП, тъй като процесния договор е обезпечен с ипотека, поради което разпоредбите на ЗПК са неприложими за него. В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията за указан натиск за подписване на анекс №4 и №5 от ответниците.

Твърди, че физическо лице, което има качеството на търговец би следвало да има достатъчно знания и да е добре информирано при извършване на търговската си дейност, поради което се оспорват и твърденията, че банката е разполагала със специални знания в банковото дело и е била по-силната страна при подписването на договора.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответниците, в който се поддържат и доразвиват доводите, развити в първоначалния отговор.

По делото са приети писмени и гласни доказателства, изпълнена е съдебносчетоводна експертиза, приложено е и ч.гр. д. № 476/2021 г. по описа на РС-Лом.

С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с 430-432 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД.

По възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба, МОС се е произнесъл с определението си от 06.01.2022 г., като е приел, че са неоснователни.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема следното от фактическа страна:

Със заявление, подадено до РС-Лом въз основа на извлечение от счетоводните книги на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *за дължимите суми по Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС“ № *от 03.06.2010г. (сделка №*) и подробно описани 5 бр. анекси към договора, цедентът „Ю.Б.“ АД е предявил искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК срещу ответниците в настоящето производство.

Въз основа на така подаденото заявление РС-Лом е издал Заповед от 08.03.2021 г., съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 476/2021 г., с която е 4 разпоредено длъжниците ЕТ „С.М. – *“, ЕИК *в качеството на Кредитополучател и ЕТ „А..-*И.Н.“, ЕИК *, И. М., ЕГН **********, С.М., ЕГН ********** и „С.К.“ ООД, ЕИК *– съдлъжници да заплатят солидарно на Ю.Б.“ АД, ЕИК */цедент/ сумата от 76 832,27 лв., от които главница в размер на 69 993,07 лв., възнаградителна лихва в размер 4365,83 лв. за периода от 21.06.2019г. до 03.03.2021г., мораторна лихва в размер 2473,37 лв. за времето от 21.06.2019г. до 03.03.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.03.2021г. до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 3555,63 лв., от които 1536,65 лв. – държавна такса и 2018, 98 лв. – адвокатско възнаграждение.