Решение № 145 от 11.03.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Шумен, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20233630102108 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, от М. С. И., чрез пълномощника адв. М. от АК София, против „Ай ти еф груп“ АД гр. София, в която са предявени реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност, поради противоречие на закона, на две клаузи от Договор за потребителски кредит.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 08.04.2022 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 450756, като „Анекс“ към Договор за потребителски кредит № 450756 за сумата 1000 лв. и срок за погасяване - 08.04.2023 г.. В т. 7 от Анекс № 471961 към Договор № 450756 било посочено, че най-късно до следващия ден, длъжникът следва да представи обезпечение по „новия кредит“, като в противен случай, съгласно т. 11, дължи неустойка в размер, посочен в Приложение № 1, според което погасителната вноска с одобрено обезпечение е в размер 107,75 лв., а без одобрено обезпечение - 192.78 лв., тъй като съгласно т. 10 от Приложение № 1 размерът на неустойката е в размер на 2,80 лв. средно на ден, но не повече от 1% от главницата. Към Анекс № 471961 към договор № 450756 било подписано Приложение № 3, с което се уговарят на клиента да бъде предоставено преференциално обслужване, за което са дължи възнаграждение, изразяващо се в: удължено работно време - 08:00 ч. до 20:00 ч.; безплатно известяване за предстоящи вноски; евентуално участие в бъдещи несигурни промоции; регулярно участие в томболи, когато такива 1 са налични; безплатно получаване на удостоверение на актуален дълг или удостоверение за липса па задължение. Според Погасителен план длъжникът следвало да плати 12 вноски по 192.28 лв. или общата сума, която следва да бъде върната за изтеглен кредит в размер на 1000 лв. е в размер на 2307.36 лв., формирана по следния начин: 1 000 лв. - главница; 233.00 лв. възнаградителна лихва; 60 лв. - такса преференциално обслужване и 1014.36 лв. - неустойка. Ищцата счита, че уговорените неустойка и такса преференциално обслужване са нищожни, а посочването в договора на понисък от действителния ГПР, следва да се окачестви като нелоялна и по специално заблуждаваща търговска практика по смисъла па чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, както и, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, което влече недействителност на договора в неговата цялост. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат признати за нищожни клаузата т. 11 от Анекс № 471961 към Договор № 450756 предвиждаща плащането на неустойка при непредоставяне на поръчител и т.

10 от Приложение № 1 към Анекс № 471961 към договор № 450756 определяща размер на неустойката в размер на 2,80 лв. средно на ден, но не повече от 1% от главницата, както и да бъде признато за недействително Приложение № 3 към Анекс № 471961 към договор № 450756 за сумата от 60 лв., представляваща възнаграждение за ВИП обслужване, сключени между ищцата и ответното дружество. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира искът за допустим, но неоснователен. Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск, а ответникът отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От представените от ответната страна и приети без оспорване по делото писмени доказателства се установява, че между страните в производството е сключен Договор № 450756/28.12.2021 г. за потребителски кредит /л. 31/, с който ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата „Кредит до заплата“ и/или „Кредит на вноски“, при Общи условия на кредитора /л. 39 - 45/.

На 08.04.2022 г., след получен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 45 – 50/, с Анекс № 471961 към Договор № 450756/28.12.2021 г. за потребителски кредит /л. 78/, страните приемат за установено, че към момента на сключване задълженията към ответното дружество съгласно Приложение № 1 към анекса към договора /л. 9 - 10/, възлизат на главница от 1000 лв., при годишна 2 лихва - 40.55%, ГПР – 49.00%. и срок за погасяване – 08.04.2023 г., на 12 погасителни вноски в размери: с одобрено обезпечение - 107.75 лв., а без одобрено обезпечение - 192.78 лв., съгласно Погасителен план към Договор № 471961/08.04.2022 г. за потребителски кредит /л. 12/, при което общата дължима сума от кредитора, при надлежно и правилно изпълнение на задълженията, възлиза на 1233.00 лв., както и месечна такса преференциално обслужване от 5 лева – общо 60 лева, съгласно Приложение № 3/08.04.2022 г.

/л. 11/.

По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, както отпускането така и усвояването на главницата от ищцата, по така сключения Анекс № 471961/08.04.2022 г. към Договор № 450756/28.12.2021 г. за потребителски кредит. Доказателства за платени суми за погасяване на кредита страните не представят, а и не излагат твърдения в този смисъл.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 08.04.2022 г. въз основа на Анекс № 471961/08.04.2022 г., със самостоятелен предмет, към Договор № 450756/28.12.2021 г. за потребителски кредит, както и приети Общи условия на кредитора, на ищцата е отпуснат заем в размер на 1000 лева, който се задължила да върне при годишна лихва от 40.55%, ГПР от 49.00%., в срок до 08.04.2023 г., както и месечна такса преференциално обслужване от 5 лева – общо 60 лева, на 12 месечни вноски в размер на 107.75 лв. - с одобрено обезпечение и 192.78 лв. - без одобрено обезпечение, при което общата дължима сума, при надлежно и правилно изпълнение на задълженията, възлиза на 1 233.00 лв. и 2 307.36 лева – при неточно изпълнение. Както бе посочено, твърдения от ищцата, че ответникът не е изпълнил задължението си да предостави сумата по кредит лева не са направени както и, че не е представила доказателство за извършени плащания.

Истинността на тези приети по делото писмени доказателства не са оспорени по предвидения в закона ред, поради което следва да се приеме, че страните са обвързани от Договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът за заем е реален и поражда правно действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на заетата вещ от заемодателя на заемополучателя. От друга страна процесният Договор за заем по правната си същност е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като страни по него са ищецът - потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което при сключването на договор действа извън рамките на 3 своята професионална или търговска дейност, а използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 24, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК спрямо договора за потребителски кредит се прилагат нормите, както на ЗПК, така и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно, при липса на изрично противопоставимо възражение от потребителя – арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК.

Процесният договор отговаря на императивните изисквания за валидност по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК. В тази връзка, настоящата инстанция не споделя твърденията на ищцата за несъответствие на договора с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като те се опровергават от съдържанието му и това на представляващите неразделна част от него Приложение № 1 и Общи условия на ищеца към него, приложими към договори за потребителски кредит и от тълкуването на обективираните в тях разпоредби, поотделно и в цялост, съобразно изискването на чл. 20 ЗЗД.

Ищцата се позовава на две клаузи, които счита, че водят до недействителност на договора между страните: 1/клаузата предвиждаща плащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение и 2/договорът задължаващ длъжника да плати възнаграждение за ВИП обслужване. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен в произнасянето си доколкото предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК Относно искът за прогласяване нищожност на клаузата т. 11 от Анекс № 471961 към Договор № 450756 предвиждаща плащането на неустойка при непредоставяне на поръчител и т. 10 от Приложение № 1 към Анекс № 471961 към договор № 450756 определяща размер на неустойката в размер на 2,80 лв. средно на ден, но не повече от 1% от главницата С клаузата на т. 5.1 от Договор № 450756/28.12.2021 г., както и чл. 7 от Анекс № 471961/08.04.2022 г. към него длъжникът се задължава в срока найкъсно до следващия ден, считано от предоставяне на сумата по кредита /сключване на анекса/, да предостави на кредитора обезпечение, изразяващо се в поръчителство на поне две физически лица – отговарящи на определени 4 условия които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени или банкова гаранция – съобразно изискванията на чл. 5.5.2 от договора. С клаузите на т. 11 от Анекс № 471961/08.04.2022 г. към Договор № 450756/28.12.2021 г. и т. 10 от Приложение № 1 към Анекс № 471961/08.04.2022 г. към Договор № 450756/28.12.2021 г., в случай, че не предостави обезпечение в срока по т. 5.1 се дължи на кредитора неустойка в размер на 2.80 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита и се начислява заедно със съответната погасителна вноска. Съгласно Погасителния план, абсолютният размер на неустойката е бил определен на 1 014.36 лева.

Следователно, за да избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение, за което кредиторът е дал възможност на насрещната страна само еднодневен срок. От една страна налагането на толкова кратък срок за ангажиране на обезпечение препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Чрез поставяне на тези практически неизпълними изначално условия, кредиторът си е осигурил сигурна допълнителна печалба, прикрита под формата на уговорената неустойка, което е в разрез с принципите на добросъвестността и справедливостта, тъй като длъжникът обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси банкова гаранция или поръчител. От друга страна така уговорената клауза санкционира неизпълнението на акцесорно задължение - задължение на длъжника да предостави уговореното обезпечение, а не неизпълнението на главното задължение - за плащане на суми по договора за кредит. Според ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т.