Определение № 688 от 14.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 688 гр. София, 14.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000500635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 435 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЕТ „М. – В. М.“, ЕИК 811051979, чрез адв. П. срещу определение № 1288 от 15.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 20231200500986 по описа на Окръжен съд Благоевград за 2023г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ „М. – В. М.“, срещу извършен въвод във владение на недвижим имот, обективиран в протокол от 04.07.2023г. по изп. дело № 20167020400186 по описа на ЧСИ Г.

Ц., с район за действие БлОС.

Частният жалбоподател/третото лице - ЕТ „М. – В. М.“ счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че от 09.03.1998г. е собственик и владелец на двуетажна масивна сграда, с идентификатор ***, по отношение на която е извършен въвод във владение на купувача от публична продан. Собствеността на сградата е придобил на основание чл. 63 ЗС и можел да ползва земята съгласно чл. 64 ЗС. Твърди, че е трето лице и не е страна по изпълнителното дело. Взискател по това дело е „Първа инвестиционна банка“ АД, а длъжник по изпълнението е И. С. М.. По делото няма данни това постановление да е обжалвано и е влязло в сила. Според частния жалбоподател, с т. 1 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, било прието, че не може да се извършва въвод във владение срещу трето лице, което е придобило имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Моли САС да уважи частната жалба и да отмени въвода във владение, както и да постанови да бъде извършен обратен въвод. Претендира разноски за това производство.

Препис от частната жалба е връчен на взискателя – „Първа инвестиционна банка“ АД, който е подал в срок писмен отговор, чрез юр. Л.-С.. Счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Не 1 претендира разноски за производството пред САС.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу определение на окръжния съд, което прегражда развитието на производството по делото и подлежи на обжалване.

Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и съобрази исканията, и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното изп. дело се установява, че с постановление за възлагане № 6293 от 20.04.2021г., процесният имот е възложен на взискателя по изп. производство. По делото няма данни това постановление да е обжалвано и е влязло в сила. С протокол от 04.07.2023г. по изп. дело № 20167020400186 по описа на ЧСИ Г. Ц. е извършен въвод във владение на процесния недвижим имот, на купувача от публичната продан - „Първа инвестиционна банка“ АД.

За да остави без разглеждане частната жалба на третото лице, БлОС е изложил решаващи мотиви, че разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК е неприложима в случая, тъй като въводът във владение се осъществявал на основание влязло в сила постановление за възлагане и на купувача от публичната продан. Приел, че въводът във владение се осъществявал срещу всчики лица, тъй като разпоредбата на чл. 498, ал. 2 ГПК е специална по отношение на нормата на чл. 435, ал. 5 ГПК.

Законосъобразни и правилни са изводите на БлОС, че разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК и даденото разрешение с т. 1 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, не намират приложение в процесната хипотеза.

Въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. В процесния случай, въводът във владение е на купувача от публичната продан в производството по индивидуално принудително изпълнение и разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК не намира приложение. Приложимата правна норма е разпоредбата на чл. 498, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, че въвод на купувача във владение се извърша въз основа на влязло в сила постановление за възлагане и срещу всяко лице, което се намира във владение на имота,което може да се брани само с иск за собственост. Когато действителният собственик на имота твърди, че е узнал за насоченото принудително изпълнение след приключване на проданта или не е упражнил правата си своевременно/по чл. 435, ал. 4 ГПК/, това трето лице разполага с възможността да установи правото си на собственост по общия исков ред и да ревандикира имота от купувача. В този смисъл е правната доктрина и трайно установената съдебна практика.

Предвид недопустимостта на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, ирелеванти за това производство са останалите твърдения в частната жалба, досежно правото на третото лице да оспорва правото на собственост на длъжника по изпълнението 2 върху процесния имот, тъй като са въпрос по същество на жалбата. Тези права могат да са предмет на други еветуални съдебни производства. Публичната продан на чужда вещ не прави купувача собственик на веща и не може да лиши истинския собственик от собствеността върху нея. Евентуалната липса на право на собственост от длъжника по изпълнението върху продадения имот, би имало за правна последица и липса на това право у купувача на публична продан.

По същите съображения са ирелевантни и твърденията на частния жалбоподател за допуснати нарушения в производството по чл. 523 и чл. 524 ГПК, доколкото не са включени в предмета на делото по това производство.

Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди.

Предвид изхода на правния спор, неоснователно е искането на частния жалбоподател за присъждането на разноски по частната жалба.

Предвид неоснователността на частната жалба, право на разноски има насрещната страна, но такива не се претендират и не следва да й се присъждат.

На основание т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005г., по ТД № 3/2005г., ОСГТК на ВКС, определението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1288 от 15.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 20231200500986 по описа на Окръжен съд Благоевград за 2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3