Решение № 1000 от 15.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. С. Въззивно гражданско дело № 20235300503440 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 и чл.417 от ГПК, чл.22 от ЗПК, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадени две въззивни жалби против Решение № 4217/25.10.2023г. по гр.д.№ 2185/2022г. на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., съответно от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. Т***, бл****, чрез адв.Д. Б., в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***, сумата за разликата над 1700,17 лв. до 3 276,21 лв. - главница, дължима по Договор за кредит Експресо Смарт/Карта от *** г., сключен със „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, чиито правоприемник е „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми; 5 964,69 лв. - договорна лихва за периода от 10.01.2018 г. до 08.07.2021 г.; и 436,97 лв. – законна лихва за периода от 09.07.2021 до 02.09.2021г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.09.2021г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена по ч.гр.д. № 14300/2021 г. по описа на ПРС, ХIV гр.с., Заповед № 7697/11.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК; както и е осъден да заплати на дружеството сумата от 772,41 лв. съдебно-деловодни разноски за исковото производство и сумата от 249,60 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по ч.гр.д. № 14300/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, от които 606,46 лв. за държавна такса и 41,60 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде отменено в атакуваните части и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска като неоснователен; съответно от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М***, чрез юрк.Н. П., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за сумата от 1 956,01 лв. - лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемостта, начислена за периода от 10.01.2018г. до 08.07.2021г., за която сума също е издадена по ч.гр.д. № 14300/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIV гр.с., Заповед № 7697/11.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК; както и е осъдено дружеството да заплати, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв.

Д. Г. Б. от ПАК, с личен номер ***, със служебен адрес гр. П., ул. „****, сумата от 243,32 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника А. Г. А., ЕГН **********, по гр.дело № 2182/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив; както и е осъдено дружеството да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., на АД „****“, БУЛСТАТ ***, сумата от 10,09 лв. /с ДДС/, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на длъжника по заповедното дело - ч.гр.д. № 14300/2021 г. по описа на Районен съд- Пловдив. Моли да бъде отменено в атакуваните части и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло иска. А. Г. А., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, в качеството им на въззиваеми страни, не депозират писмен отговор.

А. Г. А., ЕГН **********, в качеството му на въззиваема страна, не депозира писмен отговор.

„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, в качеството на въззиваема страна, чрез юрк.Н. П., депозира писмен отговор, че жалбата на другата 2 страна е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „Банка ДСК“ ЕАД против А. Г. А. е подадена искова молба по чл.422 от ГПК, с която предявява искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3276,21 лв. - главница, дължима по Договор за кредит Експресо-Смарт/Карта от 18.04.2017 г., сключен със „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, чиито правоприемник е „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми; 5964,69 лв. - договорна лихва за периода от 10.01.2018 г. до 08.07.2021 г.; 1956,01 лв. - лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемостта, начислена за периода от 10.01.2018г. до 08.07.2021г.; и 436,97 лв. – законна лихва за периода от 09.07.2021 до 02.09.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда07.09.2021г. до окончателното й погасяване, за който суми е издадена по ч.гр.д. № 14300/2021 г. по описа на ПРС, ХIV гр.с., Заповед № 7697/11.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит ЕкспресоСмарт/Карта от ***, сключен между „Сосиете женерал Експресбанк“ АД /с универсален правоприемник „Банка ДСК“ ЕАД паради вливане/, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, е предоставен на последния кредит в размер на 30 000 лв., с годишен лихвен процент от 6,59 % 1 за целия срок на договора, който в случаите по чл. 8, ал. 5 от Част II на Договора се увеличава с 0,5 процентни пункта.

Итъква, че кредитът бил усвоен в периода 18.04.2017 г. до 15.02.2022 г.

Посочва, че ответникът не е заплатил общо 42 бр. месечни погасителни вноски за периода 10.01.2018 г. – 10.06.2021 г. в общ размер от 18 367,45 лв.

Изискуемостта на вземането била настъпила на 09.07.2021 г., когато кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът бил надлежно уведомен чрез пълномощника адв. Д. Б. на дата 02.07.2021 г.

За процесните суми било подадено заявление по чл. 417 ГПК и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14300/2021 г. по описа на ПРС, 3

ХIV гр.с. Въз основа на заповедта било образувано изпълнително дело.

Ищецът получил съобщение, че срещу заповедта е възразено частично, като длъжникът по нея оспорвал дължимостта на част от главницата, както и всички останали суми, представляващи лихви и разноски.

В условията на евентуалност сочи, че ако съдът прецени да не е налице твърдяната предсрочна изискуемост, то подадената искова молба да се считала за покана за изпълнение, имаща характер на уведомление до длъжника.

Към исковата молба прилага покана-уведомление от „Банка ДСК“ ЕАД до А. А., връчена на 02.07.2021 г., на последния чрез адв. Б., негов пълномощник, с което банката уведомява длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за кредит Експресо-Смарт/Карта от 3 ***г.

Представени са и извлечения от сметки на ответника А. за периода 18.04.2017 г. – 15.02.2022 г. при „Експресбанк“ АД във връзка с твърденията на ищеца, че отпусната сума от 30 000 лв. е предоставена на длъжника и усвоена от него.

Ответникът А. Г. А. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК Писмен отговор, с който намира иска за изцяло неоснователен. Възразява, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта е под 12, както и на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в посочения в договора ГПР по кредита била включена само възнаградителната лихва, но не и други такси и разноски, които следвало да бъдат отчетени. Последното означавало, че ГПР бил неправилно посочен в договора, а това възпрепятствало потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния размер на разходите било нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това означавало, че клаузата относно общия размер на дължимата сума била неравноправна по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, което влечало и недействителност на договора. Възразява също, че доколкото договорът бил недействителен, на връщане подлежала единствено заетата сума, платената част от която била в размер на 3276,21 лв., поради което тя също не се дължала. За останалата част 4 от главницата не било подавано възражение. Недължима била и възнаградителната лихва. Ответникът излага доводи, че искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 2392,98 лв. за неоснователен, тъй като претенцията за връщане на главницата се дължала на плоскостта на неоснователното обогатяване, а обезщетение за забава на главницата в тези случай се дължало след покана, каквато в случая липсвало.

В хода на съдебно дирене е въвел и възражение възразява срещу съответствие на процесния договор с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като липсвало разбивка в погасителния план какви компоненти от дълга се погасяват с всяко плащане, а също така в плана не били включени и всички дължими такси по кредит.

В хода на производството са допуснати СТЕ, изпълнена от в.л. С. С., и Основна и Допълнителна ССЕ, изпълнени от в.л.Д. С..

Районният съд, с атакуваното решение, за да отхвърли иска за сумата 1956,01 лв. и за да уважи претенциите в останалата им част 3276,21 лв. – главница, 5964,69 лв. – договорна лихва за периода от 10.01.2018г. до 08.07.2021г. и 436,97 лв. – законна лихва за периода 09.07.2021г. до 02.09.2021 г., излага основни съображения, че от Основната ССчЕ се е установило, че сумата в размер на 30 000,00 лв., предмет на процесния Договор № *** от *** г. е усвоена от А. Г. А. по посочената в т.6 от договора банкова сметка. В периода 18.04.2017 г. – 01.04.2020 г. от длъжника са заплатени общо 3485 лв. за погасяване на задълженията по договора, от които 1908,96 лв. са отнесени за покриване на главницата, 1154,11 лв. – за възнаградителна лихва, 236,22 лв.

– за застраховки, 129,90 лв. – за банкови такси, както и 55,81 лв. за покриване на лихва за забава. След датата 01.04.2020 г. вещото лице не е установило данни за извършени плащания. Просрочените вноски са общ в размер от 18 367,45 лв., от които за главница 12 402,60 лв. и за лихва – 5 964,85 лв.

Усвоената главница по договора била в размер на 30 000,00 лв., а след приспадане на погасената главница в размер на 1 908,96 лв., а останалата обща непогасена главница е в размер на 28 091,04 лв. За периода от 18.04.2017 г. до 09.07.2021 г. експертът посочва, че е начислената договорна лихва в размер на 7 118,96 лв., като след приспадане на погасената лихва в размер на 1 154,11 лв., неплатената договорна лихва е в общ размер на 5 964,85 лв. За периода от 09.07.2020 г. до 02.09.2021 г. неплатеното обезщетение за забава възлиза на 5

436,97 лв. В посочения в договора за кредит ГПР са включени разходите за лихви, разходите за еднократна такса в размер на 377,30 лв. при усвояването на кредита, месечни такси за обслужване на разплащателната сметка по т.6.2. от договора и разходи за застраховка от 1,44% годишно върху остатъка от главницата, както и застрахователната премия на ден от 1,20 лв., при отчитането на които компоненти процентът на разходите, изчислен от вещото лице, е в размер на 8,63%.

От заключението по Допълнителната ССчЕ се установява, че по Договора за кредит от 18.04.2017 г. до 07.09.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, прилаганият лихвен процент по кредита не е бил променян нито в посока намаляване, нито в посока увеличение.

Районният съд е взел предвид и заключението на СТЕ, изпълнена от в.л. С. С., чиито експертни констатации са, че текстовете в обследвания Договор за кредит Експресо-Смарт/Карта от *** представен и в оригинал по делото, са напечатани с шрифт „Times New Roman“ 12.

Районният съд е отделил като безспорни между страните по делото обстоятелствата, че между страните е сключен процесния Договор за кредит Експресо-Смарт/Карта от ****г., с посоченото в исковата молба съдържание, и че вземането по него е обявено надлежно за предсрочно изискуемо с връчване на покана-уведомления от банката до длъжника, предвид данните от ССчЕ за липса на плащания по кредита след дата 01.04.2020 г.