Решение № 35 от 23.01.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Дупница, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №

20221510100969 по описа за 2022 година

В. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, с адрес за призоваване: гр. ***, ***, е предявил срещу „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК 203396788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бисер“ № 2, ет.2, ап.5, представлявано от А.С.П. – управител, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.215 КТ, чл.226, ал.2 от КТ.

Искането е:

- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл.128, т.2 от КТ сумата 650 лв. - неплатено брутно трудово възнаграждение за м.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното й изплащане;

- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл.215 от КТ за общо 27 работни дни командировка в чужбина за периода от 01.06.2021 г. до 27.06.2021 г. сумата 1890 евро или 3696.46 лева по курс 1 евро/1.9558 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата;

- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл.226, ал.2 от КТ сумата 7150 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 28.06.2021 г. до 28.05.2022 г., или за 11 месеца по 650 лева месечно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените деловодни разноски.

В. Г. Г. твърди, че по трудов договор с „Емар инжинеринг” ЕООД от 11.01.2021 г. изпълнявал длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона" в ответното дружество, с месечно възнаграждение 650 лв. Извършвал превози на товари извън страната – от Дания до Испания. За командироването не били издавани писмени заповеди съгласно чл.5, ал.1 от НСКСЧ; единствените документи, връчвани му при всеки нов курс в чужбина, били пътен лист, карта за гориво за камиона и пътни такси. Не му били предоставяни бланки за отчет и правел отчетите си за разходваните за служебния автомобил суми върху бял лист, който предоставял заедно с пътния лист при приключване на командировката в офиса на дружеството в с. Овчарци, общ. Сапарева баня.

1

Работодателят не заплатил трудовото му възнаграждение за м. май 2021 г. и м. юни 2021 г., както и договорените между него и работодателя командировъчни от 70 евро на ден за периода от 01.06.2021 г. до 27.06.2021 г. - за 27 работни дни, през които бил в командировка, обезщетението при командироване се равнява на 1890 евро или 3696.46 лева по курс 1 евро/1.9558 лева.

На 28.06.2021 г. подал молба за напускане по взаимно съгласие. Трудовото правоотношение с дружеството било прекратено, но не му била връчена заповед за прекратяване.

По повод неплащането на дължимите му възнаграждения подал заявление в Инспекцията по труда и в дружеството била извършена проверка. При нея работодателят представил 10 броя заповеди за командировки, в това число и заповеди от 09.06.2021 г. за 13 дни и от 22.06.2021 г. за 6 дни, т.е. само за 19 дни командировка през м. юни 2021 г., въпреки че бил в командировка от 01.06.2021 г. до 27.06.2021 г. или 27 дни без прекъсване.

При проверката било установено, че в представените пред компетентните органи заповеди за командировки работодателят е начислявал по 54 евро, въпреки договорените 70 евро на ден.

При проверката работодателят е представил и 6 броя преводни нареждания за кредитен превод за командировки, включително от 04.06.2021 г. за 546 лева. Това плащане обаче се отнася за командировка за предходен период - за 4 дни, считано от 27.05.2021 г. до 31.05.2021 г. За м. юни 2021 г. В. Г. Г. твърди, че не е получавал преводи за командировка.

При прекратяване на трудовото му правоотношение дружеството не оформило и не му върнало трудовата книжка, която продължава да се намира при работодателя.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК „Емар инжинеринг” ЕООД е депозирало отговор на исковата молба. В него се твърди, че трудовото възнаграждение на В. Г. Г. за м.05.2021 г. е изплатено по банков път, като в основанието погрешно е посочено „командировъчни“. През м. юни 2021 г. В. Г. Г. е бил командирован само за периода 01.06 - 06.06.2021 г., поради което са налице надплатени суми за командировки. В. Г. не е представял каквито и да било доклади и/или отчети по разпоредените командировки, по този начин е нарушил разпоредбите на чл.38 и чл.39 от НСКСЧ и на основание чл.40 от НСКСЧ следва да възстанови неправомерно изразходваните средства в левове и във валута за командировката.

На 30.06.2021 г. пред свидетели В. Г. отказал да подпише споразумението за прекратяване на трудовото му правоотношение, отказал да подпише ведомостите за заплати, командировъчните си, както и отказал да получи трудовата си книжка. На 22.10.2021 г. ищецът бил поканен да си получи трудовата книжка, както и други документи, но отказал да получи писмото /заявил, че ще вземе писмото от офис на куриерската фирма и не го е сторил, което е записано в документацията на куриера/. Поради това е неоснователен и искът по чл.226, ал.2 от КТ.

В срока по чл.131 ГПК „Емар инжинеринг” ЕООД е предявило срещу В. Г. Г., ЕГН **********, насрещни искове с правно основание чл.40 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В насрещната искова молба се сочи, че трудовото правоотношение с В. Г. Г. e продължило от м.01.2021 г. до м.06.2021 г. За този период на ответника са изплатени общо 15 046, 55 лв. с основание „командировъчни“; 2802, 10 лв. от тази сума представлявали служебен аванс, платен по следния начин: за м. януари 2021 г. на ответника била платена сума в размер на 1916 лева, а дължимата била в размер на 1790, 10 лева, т.е. получената за служебен аванс е в размер на 125, 90 лева; за м. февруари 2021 г. на ответника била платена сума в размер на 3820 лева, а дължимата била в размер на 3685, 50 лева, т.е. получената за служебен аванс сума е в размер на 134, 50 лева; за м. март 2021 г. на ответника била платена сума в размер на 5731 лева, а дължимата била в размер на 3264, 30 лева, т.е. получената за служебен аванс сума е в размер на 2466, 70 лева; за м. април 2021 г. на ответника била платена сума в размер на 2185 лева, а дължимата била в размер на 2106 лева, т.е. получената за служебен аванс сума е в размер на 790 лева.

Тези служебни аванси са предоставяни на ответника във връзка с командировките му в чужбина, с цел да притежава налични средства, при положение, че се налага закупуване на части, консумативи за автомобила, и/или за заплащане на такси за пътуването. За тях ответникът не е изготвял финансови отчети с описание за извършените разходи и не ги е възстановил на 2 дружеството.

На следващо място, посочените суми, изплатени като обезщетение за командироване, следва да бъдат възстановени от работника, тъй като не е представил пред дружеството доклади за извършената работа и финансови отчети съгласно разпоредбите на чл.38 и чл.39 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Поради това искането е:

- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 2802, 10 лева, представляваща служебен аванс, платен на ответника заедно с командировъчните за периода м. януари 2021 г. до м. юни 2021 г. /м. януари 2021 г. - служебен аванс в размер на 125, 90 лева; м. февруари 2021 г. - служебен аванс в размер на 134, 50 лева; м. март 2021 г. - служебен аванс в размер на 2466, 70 лева; м. април 2021 г. - служебен аванс в размер на 79 лева/.

- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 14 633, 61 лева, представляващи платени суми за командировки /м. януари 2021 г. - 1916 лева; м. февруари 2021 г.

- 3820 лева; м. март 2021 г. - 5731 лева; м. април 2021 г. – 2185 лева; м. май 2021 г. - 546 лева; м. юни 2021 г. - 435, 61 лева/, които подлежат на възстановяване по реда на чл.40 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

В отговора по насрещната искова молба се сочи, че В. Г. Г. не е получавал никакви суми за служебни аванси; всички суми са за командировъчни в размер по 70 евро на ден. На ответника са давани пари за разходите във връзка с пътуването, но на ръка; те са отчитани след всяка командировка на бели листове и са предавани на А.П.. Средствата за командировъчни не са изразходвани неправомерно и не подлежат на възстановяване по реда на чл.40 от НСКСЧ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, че между страните в периода 11.01.2021 г. 28.06.2021 г. е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е работил на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона" в ответното дружество, с месечно възнаграждение 650 лв. и е извършвал превози на товари извън страната.

Във връзка с осъществяваната от него трудова дейност са представени намиращите се при работодателя пътни листове и заповеди за командироване. Във всички заповеди за командироване са посочени командировъчни пари по 54 евро на ден. Съгласно заповедите и пътните листове, през м.06.2021 г. ищецът е бил командирован: от 27.05. до 02.06.; от 09.06. до 21.06.; от 22.06. до 27.06.

Представени са шест преводни нареждания /последното от които – от 04.06.2021 г. за сумата 546 лв./, с които на ищеца са преведени от ответника общо 14 198 лв. с основание «командировъчни», както и преводни нареждания за изплащане на заплата за м. юни и за неползван отпуск за 2021 г.

Съгласно чл.50 от Правилника за организацията на дейността и вътрешния трудов ред на ответника, командировъчни пари се изплащат съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и вътрешните правила за работната заплата. В чл.35, ал.3 от последните е посочен дневен размер на командировъчните пари – 54 евро.

Във връзка с твърдяното извършване на трудова дейност през м. юни 2021 г. В. Г. Г. е представил превозни документи /международни товарителници/ с дати 27.05.2021 г., 08.06.2021 г.

/дата на получаване на стоката/, 24.06.2021 г., 10.06.2021 г., както и лист с отчет от 28.06.2021 г.

Не е спорно, че по молба от ищеца от 28.06.2021 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие.

Ответното дружество е представило споразумението за прекратяване на трудовия договор с ищеца, с дата на връчване 30.06.2021 г. Споразумението не е подписано от В. Г. Г., като в него ръкописно е допълнено, че В. Г. Г. е отказал да подпише споразумението и е отказал да получи трудовата си книжка. Ръкописният текст е подписан от трима свидетели на отказа.

Ответното дружество е представило и изпратена по куриер до В. Г. Г. покана за получаване на трудовата книжка, върната като непотърсена от последния.

3

От изисканите справки за задгранични пътувания на ищеца с товарен автомобил «Мерцедес» с ДКН Кн 65 56 ВТ се установява, че на 27.06.2021 г. се е завърнал в страната през ГКПП – Видин Дунав мост.

От заключението на вещото лице Н. Ш. по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че: брутният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за периода м.01.2021 г. – м.06.2021 г. възлиза на 3619, 31 лв., а чистата сума за получаване – на 2873, 07 лв. Вещото лице е приело, че и изплатената на 04.06.2021 г. с основание «командировъчни» сума 546 лв. представлява трудово възнаграждение за м. май 2021 г., като по този начин няма неизплателни суми за трудово възнаграждение. От разпечатаната лична дигитална карта на ищеца, приложена по в.ч.гр. д. № 380/2022 г. по описа на ОС – Кюстендил, за м.юни 2021 г. вещото лице е установило извършване на трудова дейност само в периода 01.06.-06.06.2021 г.

Съгласно издадените заповеди за командироване ищецът е бил командирован общо 129 дни, за които при командировъчни пари по 54 евро на ден са му начислени 13 652 лв. С основание «командировъчни» за периода от 01.01.2021 г. до 29.06.2021 г. по банковата сметка на ищеца са преведени 14 198 лв., като разликата от 546 лв. се получава от превода на 04.06.2021 г. Сумите за изплатените командировъчни на ищеца са осчетоводени надлежно в счетоводството на ответника.