Решение № 96 от 14.06.2023, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 96 гр.

Видин, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав в публично заседание на

Двадесет и трети май през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

РОСИЦА СЛАВЧЕВА при секретаря

Валерия Шутилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

РОСИЦА СЛАВЧЕВА

Административно дело №

107 по описа за

2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващи от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Агрорайз“ ЕООД, представлявано от В.К.Г. срещу РА (ревизионен акт) № Р- 04000420008406-091-001/22.07.2021г., издаден от В.Т.Д., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТДД Велико Търново, възложила ревизията и Е.Л.П.- на длъжност главен инспектор по приходите при ТДД Велико Търново, ръководител на ревизията, потвърден като законосъобразен с Решение № 126 от 29.10.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д“ОДОП“) Велико Търново, като обжалвания акт е поправен с РАПРА № П-04000521139345-003-001/10.08.2021 г.

С обжалвания РА са определени за внасяне задължения общо в размер на 30 467,54 лв. (от които 19 942,20 лв. - главници и 10 525,34 лв. - лихви), както следва: допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер 553,18 лв. и лихви за просрочието му в размер на 1 589,96 лв. (включващ лихви в размер на 1 404, 48 лв. за деклариран и невнесен в срок корпоративен данък за 2017 г. и допълнително определени лихви в размер на 185,48 лв.); задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 2 714,11 лв. (в т.ч. деклариран и невнесен в размер на 575,48 лв. и допълнително определен в размер на 2 138,63 лв.) и лихви в размер на 1 723,78 лв. (включващ лихви в размер на 1 088,18 лв. за деклариран и нев+несен в срок корпоративен данък за 2018 г. и допълнително определени лихви в размер на 635,60 лв.); задължения за лихви по реда на чл.89 от ЗКПО - за 2017 г. в размер на 289,92 лв. (от които допълнително установена в размер на 29,97 лв.) и за 2018 г. в размер на 621,77 лв. (от които допълнително установена в размер на 115,85 лв.); задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017г. в размер на 16 674,91 лв. и лихви за просрочието му в размер на 6 299,91 лв.

Жалбоподателят счита, че по ЗКПО, за 2017г. и

2018г. при установяване на дължимия корпоративен данък са включени години преди ревизирания данъчен период, някои от които са с изтекъл давностен срок и на основание чл.109, ал.1 от ДОПК лихви върху салдата за тези години не следва да се начисляват.

По отношение на ЗДДФЛ твърди, че не се касае за скрито разпределение на печалбата, тъй като установената сума за данък дивидент е използвана за стопанската дейност на дружеството за следващи периоди, макар и през личната сметка на управителя. Сочи, че предварителното разпределение на дивидент не е уредено в българското законодателство, за разлика от други държави.

Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и недоказана, моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да бъде потвърден като законосъобразен. Счита, че констатациите на органа по приходите не са опровергани от жалбоподателя и препраща към писмена защита с подробни съображения по съществото на спора, приложена по дело, при предходното му разглеждане от друг състав на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалвания РА създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. РА е обжалван пред горестоящия административен орган.

РАПРА № П-04000521139345-003-001/10.08.2021г. е връчен на жалбоподателя по електронен път на 11.08.2021г. и не е обжалван отделно, но той е неизменна част от обжалвания РА. С него са отстранени допуснати технически грешки в издадения РА. Извършена е корекция на отразения размер на лихвите за дължим корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г., като в размера им са включени пропуснати лихви за просрочие на деклариран, но внесен със закъснение корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1879,88 лв. и задължения за лихви за корпоративен данък за 2018г. в размер на 2345,55 лв.

След потвърждаващото двата РА Решение № 126/29.10.2021г., жалбоподателят е депозирал жалба, с която е сезирал териториално компетентния административен съд. Той не е навел доводи по всички констатации в АА, но с оглед обстоятелството, че съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, то се дължи произнасяне и по всеки един от пунктовете в РА.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР), изменена със ЗИЗВР (л.58 и л.61). Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад (РД) (л.38), връчен на 24.06.2021г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадено писмено възражение (л.35), което е обсъдено, не е прието за основателно и е издаден сега обжалвания РА (л.25). Той е поправен с РАПРА (л.20). Двата РА са потвърдени с Решение № 126 от 29.10.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д“ОДОП“) Велико Търново (л.6-15). Определени са за внасяне задължения общо в размер на 30 467,54 лв. (от които 19 942,20 лв. - главници и 10 525,34 лв. - лихви), както следва: допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер 553,18 лв. и лихви за просрочието му в размер на 1 589,96 лв. (включващ лихви в размер на 1 404, 48 лв. за деклариран и невнесен в срок корпоративен данък за 2017 г. и допълнително определени лихви в размер на 185,48 лв.); задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 2 714,11 лв. (в т.ч. деклариран и невнесен в размер на 575,48 лв. и допълнително определен в размер на 2 138,63 лв.) и лихви в размер на 1 723,78 лв. (включващ лихви в размер на 1 088,18 лв. за деклариран и невнесен в срок корпоративен данък за 2018 г. и допълнително определени лихви в размер на 635,60 лв.); задължения за лихви по реда на чл.89 от ЗКПО - за 2017 г. в размер на 289,92 лв. (от които допълнително установена в размер на 29,97 лв.) и за 2018 г. в размер на 621,77 лв. (от които допълнително установена в размер на 115,85 лв.); задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017г. в размер на 16 674,91 лв. и лихви за просрочието му в размер на 6 299,91 лв. - предмет на настоящето съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на РА само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповед (л.64) на директора на ТД на НАП Велико Търново, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.

При това положение Съдът приема, че РД, РА, РАПРА и Решението са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК, съобщени са на представляващия дружеството, с което действие на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

При ревизията, административният орган е приел следното:

I. По ЗКПО

1. Определени са лихви по предоставени от „Агрорайз” ЕООД, в предходни на ревизията отчетни периоди, заемни парични средства, на съпругата и сина на едноличния собственик на капитала, преведени по банков път и осчетоводени от дружеството. Заемите са отписани в счетоводните регистри на 31.12.2019г.

За тях както управителят на дружеството, така и заемополучателите са потвърдили, че са заемни средства, предоставени на основание чл.240 от ЗЗД, безвъзмездно, т.е. без лихва, неформално, без писмени договори и не са връщани суми по тях.

За 2017 г. и 2018 г., дружеството не е осчетоводило приходи от лихви по заеми, предоставени на физически лица.

Поради тази причина, ревизиращите са приели, че е налице хипотезата на чл.16, ал.2, т.З от ЗКПО, съгласно която получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, се смята за отклонение от данъчното облагане. Приложили са и разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Мотивирали са се с §1, т.32, от ДР на ЗКПО, съгласно която „пазарна лихва“ е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен паричен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани.

На тези основания и във връзка с чл.78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат на „Агрорайз“ ЕООД за 2017 г. и 2018 г., са увеличили приходите на жалбоподателя с размерите на пазарните лихви, които биха били дължими при сключване на обичайни договори за заеми. Въз основа на експертиза, съобразена с Наредба Н- 9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, са определени пазарни лихвени проценти по предоставените парични средства на съпругата М.П.Г.и на сина В.В.Г.за 2017 и 2018 г.

Извършили са преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2017г. в увеличение с 5 531,79 лв. (4 721,34 лв. за съпругата и 810,45 лв. за сина) и за 2018 г. в увеличение с неотчетени приходи от лихви в размер на 6 158,64 лв. (5 213,61 лв. за съпругата и 945,03 лв. за сина).

Административният орган не е възприел тезата на жалбоподателя, че начисляването на лихви следва да е само на изплатените суми през конкретния ревизиран период, а не както е направено в случая и при предходните от 2011г. до 2014 г. (когато са предоставени заемите), с изтекъл давностен срок. Също жалбоподателят се е мотивирал с отписването на част от вземането на 31.12.2019 г. и се е позовал на чл.109, ал.1 от ДОПК.

Съдът изцяло споделя мнението на административния орган.

В чл.16, ал.2, т.3 ЗКПО, законодателят е предвидил, че безлихвените заеми са отклонение от данъчно облагане, а за да не се стигне до отклонение, то ал.1 на същия текст предвижда данъчната основа от сделката (заема) да се определя независимо от условията, при които е договорена тя, а при съобразяване с условия, които биха били обичайни за съответния вид сделки „по пазарни цени и насочени към постигане на същия икономически резултат“. Съответно с изготвената експертиза е определила приходи от „пазарни лихви“ (съгласно §1, т.32 от ДР на ЗКПО). Експертизата не е оспорена в хода на административното производство.

Заемите може и да са предоставени преди ревизирания период, но след като все още не са отписани в счетоводните регистри през ревизирания период, то доходите от тях, т.е. лихвата, за текущия на ревизията период е дължима.

Що се отнася до позоваването на изтекла давност, то отново не бива да се пропуска факта, че по времето на ревизираните периоди задълженията не са отписани счетоводно. Това е направено чак през 2019г. При това положение чл.109 от ДОПК е неприложим, тъй като той предвижда да не се образува производство, когато ВЕЧЕ са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало е да бъде подадена декларация. За установените задължения за 2017 г. и 2018 г. срокът не е изтекъл, след като все още заемите не са отписани. Предходните отчетни години не са включени тук и лихви по тези заеми за предходни на ревизията периоди нито са изчислявани, нито са начислявани.