Определение № 786 от 25.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 786 гр. София, 25.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Вера Чочкова като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601023 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.

Образувано е по частна жалба от защитника на осъдения С. Г. Ж., чрез неговия защитник, срещу Определение от 30.07.2025 г. на Софийски градски съд, Н.О., 36-ти състав, постановено по ЧНД № 4574/2025 г. с което е оставена без уважение молбата на Ж. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, което търпи понастоящем.

В жалбата, защитникът на осъденото лице, излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, поради неправилна мотивировка от страна на съда по отношение на корекционната дейност по отношение на осъденото лице и възможностите за ресоциализация в обществото .

В жалбата се твърди, че през времето на престоя в местата за лишаване от свобода, Ж. е бил многократно награждаван с „писмена похвала", „заличаване на наложено дисциплинарно наказание", „удължено свиждане" и „домашен отпуск" за различен период от време, като се е завръщал успешно без нарушения на реда и режимните изисквания при ползването на наградите; че няколкократно му е била давана възможност да работи като „бакар- затворническа столова“, като „работник - кухня в затворническа кухня“, като „работник в кухня-служебен стол“, и последно, като „готвач - служебен стол“ съгласно заповед № 7/07.01.2025 г. на цял щат, която работа изпълнявал и към момента на изготвяне на доклада; че при изпълнение на трудовите си задължения, Ж. не бил допускал нарушения на трудовата дисциплина и се справял добре с възложената му работа; че през периода 10.02.2025 г. - 28.03.2025 г. успешно завършил специализирана групова програма „Умения за мислене", а от месец януари 2025 г. участвал в група за взаимопомощ като посещавал организирани сбирки на „Анонимните алкохолици" за въздействие при алкохолна зависимост. Включването му в терапевтичната програма било свързано с изпълнението на присъдата и заложените в нея цели, а именно осъзнаване и обмисляне на проблема, свързан 1 с употребата на алкохол и влиянието му, което от своя страна е била и причината за извършването на престъплението, за което бил осъден.

В жалбата се твърди и, че в рамките на деветте години престой в пенитенциарното заведение, затворническата администрация е изменила режима от „строг“ на „общ“; че поради липса на опасност както за обществото, за другите задържани лица, както и за надзорно-охранителния състав, Ж. е допуснат до работа в една специфична сфера, в която е отговарял първоначално за изхранването на лишените от свобода, а от няколко години и на надзорно-охранителния състав, включително и като главен готвач на офицерската столова, извън оградителните съоръжения на затворническото общежитие от открит тип ***.

Твърди се, че Ж. е на свободен режим; че след преценка на администрацията за липса на риск да се укрие или да извърши престъпление, му било предоставено самостоятелно помещение за живеене; че през времето на престоя в затвора е бил награждаван 14 пъти с различни по вид награди.

В жалбата са споменати и наложени на Ж. две наказания, извършени преди повече от година, които към момента били заличени, поради същият се считал за ненаказан.

Защитникът акцентира и върху актуалното психично и емоционално състояние на осъденото лице, което, според инспектор психолога към затвора, не представлявало заплаха за трета страна. Същият имал изградени трудови навици, разпознавал проблема за който е осъден и активно участвал в програмите, към затвора за разрешаване на проблема, който го е довел до това състояние и препоръката, че при постановяване на УПО, същото да бъде с пробационен надзор, поради занижения план на корекционната работа при изпълнение на присъдата. Ж. участвал в програма на „Анонимните алкохолици", тъй като основният му проблем бил злоупотребата с алкохол, а не с някакви криминални или престъпни навици.

Безспорно било признато от психолога към затвора и от социалния работник, че Ж. не представлявал заплаха за обществото, че същият е осъзнал проблема, не било обосновано и не било в интерес както за правосъдието, така и по отношение на лишения от свобода. Лишеният от свобода имал семейна подкрепа и дом. Чрез роднините му имал осигурена възможност за работа по трудов договор в сферата към която в момента се бил насочил и се е специализирал, поради което, според защитника, за целите на обществото, а и на индивидуалната превенция би било по-подходящо лишеният от свобода да бъде условно предсрочно освободен с продължаване на пробационните мерки по отношение на поведението и самосъзнанието му, тъй като по отношение на осъдения, целите на наказанието по чл.36 от НК били изпълнени и той не представлявал опасност за обществото.

С твърдението, че към настоящият момент промяната в положителна насока на осъденото лице е трайна и необратима и престоя му в пенитенциарното заведение е осъществил своята цел, се иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново с което да се допусне УПО за остатъка от наказанието на осъденото лице Ж. с прилагане на пробационни мерки за остатъка от наложеното наказание.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в срок и e допустима за разглеждане. По същество е неоснователна. Следва да се отбележи, че изложените в жалбата на защитника доводи за постановяване на УПО, са идентични с тези изложени в пледоарията му пред първоинстанционният съд, на които последният е дал изчерпателни отговори.

2

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил фактите - предмет на разглеждане и изводите му по приложение на материалния закон са верни. Данните по делото за необходимата промяна на осъдения, обосноваващи поправянето му не налагат убедително основанията за предсрочно освобождаване.

Осъденият С. Г. Ж. е постъпил в Затвора гр. *** на 21.03.2018 г., за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 15 години, определено по НОХД № 2781/2017 г. на СГС, за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.4 от НК - умишлено умъртвяване на лице, извършено с особена жестокост, с предварително зачетен арест 8 месеца и 3 дни /11.10.2015 г. до 14.06.2016 г./, както и МНО „домашен арест“ от 1 година, 10 месеца и 13 дни /от 15.06.2016 г. до 28.04.2018 г./

Към датата на разглеждане на делото пред Софийски градски съд – 30.07.2025 г. е изтърпял фактически 8 години, 5 месеца и 19 дни. От работа – 2 години 4 месеца и 9 дни.

Всичко изтърпяно – 10 години 9 месеца и 27 дни. Остатък за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от 15 години, към датата на постановяване на определението – 4 години, 2 месеца и 2 дни.

Налице е първата формална предпоставка - чл.70, ал.1, т.1 от НК – изтърпяно фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание.

Оттам нататък, за да прецени дали е налице и втората предпоставка – поправяне на личността, първостепенният съд, достатъчно прецизно е обсъдил приложените по делото доказателства за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

На първо място, няма как да бъдат игнорирани фактите, материализирани в официалните документи на затворническата администрация – началния и последващите три текущи доклада, изготвени от инспектор „СДВР“, че рискът от рецидив и вреди при осъдения, първоначално в границите на средни към високи стойности от 65 точки, в хода на корекционната дейност, макар и снижен до 48 точки е останал в същите средни граници и се е запазил такъв до депозирането на молбата на Ж. за УПО.

Според доклада, рискът от вреди е предимно за обществото, при предсрочно освобождаване на Ж., и е определен като среден, не само предвид изключително тежкия характер на извършеното престъпление, а и от обстоятелството, че и към датата на депозиране на молбата му за УПО, са налични проблемни зони, по които с осъденото лице следва корекционната работа да продължи. Такива зони са отношение към правонарушението, взаимоотношения и най-важната - злоупотреба с алкохол. Осъденият Ж. е санкционира през 2024г., като една от санкциите наложени му от затворническата администрация е за нерегламентирано държане на алкохол. Същият има проблем с алкохола и наличие на алкохолно заболяване, което е установено от съда като фактор за извършване на престъплението, по което е постановена осъдителна присъда по отношение на осъденото лице. Наличието на тази изключително проблемна зона - злоупотреба с алкохол и дългосрочната присъда, обосновават категоричния извод за липсата на достатъчно категорични и убедителни доказателствата за неговото поправяне, независимо от участието на Ж. в програмата на анонимните алкохолици и в програмата „Умение за мислене“. Поради изложеното, правилен е извода на първият съд, че предвид обстоятелството, че не е преодолян риска от алкохолна злоупотреба от страна на С. Ж., може да доведе до рецидив на неговото алкохолно заболяване и свързано с това извършване на други престъпления свързани с употребата на алкохол, ако бъде постановено условно предсрочно освобождаване.

В негативна насока са всички изготвени окончателни доклади и становища по мястото, където понастоящем изтърпява наказанието „Лишаване от свобода“ по повод на 3 депозираната от осъденото лице молба по чл.70 от НК.

Твърди се в жалбата, че осъденият С. Ж. има добро поведение, участва в трудови дейности и общественополезни прояви, но тези обстоятелства също са част от корекционната работа с лишените от свобода, а освен това е и едно обичайно, изискуемо от лишените от свобода поведение и не е изключително такова каквото би следвало да е при евентуалното условно предсрочно освобождаване. Освен това, това е дължимото поведение на осъдените лица, за нарушението на което са предвидени съответни санкции в специалния закон /ЗИНЗСС/.

Не следва да бъде подминат и факта, че във фактически изтърпения срок на наказанието /съгласно представената пред първия съд справка Рег. № 164/30.07.2025 г, е включено и времето, през което осъденият Ж. е полагал труд – 2 години 4 месеца и 9 дни.

Това обаче съвсем не е индикатор за добро поведение, а по-скоро е в интерес на осъдения, тъй като полагането на труд се приспада от срока на наказанието „лишаване от свобода“.

Освен това, във фактически изтърпения срок на наказанието /отново според тази справка/ е включено и времето, на зачетения предварителен арест от 2 години и 5 месеца, като през това време с осъдения Ж. не е воден никакъв корекционен възпитателен процес. Това затвърждава извода, че визираните в чл.36 от НК цели не са изпълнени.

Гореизложеното обосновава извод за липсата на категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.

Дебело трябва да се подчертае, че режимът за изтърпяване на наказанието на осъденият Ж. все още е „общ“ и не е променен на по-лек, от което следва, че корекционна дейност, при по-облекчен режим на изтърпяване на наказанието, с осъдения не е провеждана, поради което и поведението му в тези условия не е наблюдавано. Освен това, осъденият все още не е преместен от ЗОЗТ „***“, в Затворническо общежитие от открит тип „Казичене“, именно на нарушение на правилника в пенитенциарното заведение, за което е и дисциплинарно наказван. Това обстоятелство е пречка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. Г. Ж..

Не на последно място, не може да бъде игнориран и факта, че остатъка от неизтърпяната част от 15 – годишното наказание на осъдения Ж. от 4 години, 2 месеца и 2 дни, съвсем не е малък, като се има предвид, че почти една трета /2 г. и 5 м./ от общото наказание е приспаднато заради предварителния и домашния арест.

Освен изложеното по-горе, следва дебело да се подчертае, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв.