Определение № 24 от 12.01.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. София, 12.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600017 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, 2. съдебен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАНОВА

ЦАНОВА

1. ВЕСИСЛАВА

2. ВЕЛИЧКА в присъствието на секретаря… и участието на прокурора…, изслуша докладваното от съдия Иванова в.н.ч.д. № 17 по описа за 2022 г. на САС, НО, 2. състав, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Кюстендил срещу протоколно определение от 13.12.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 546/21 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил (КОС), Наказателно отделение, в проведеното разпоредително заседание, в частта, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираното от съда съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в неясно фактически формулирано обвинение, препятстващо правото на обвиняемия да го разбере.

С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението.

Прокурорът счита, че в обвинителния акт били описани всички обстоятелства, свързани с извършване на престъпното деяние и той не съдържал противоречия и неясноти. В тази насока подчертава, че в обстоятелствената част е посочено ясно, че обвиняемият М.

1 обикалял изоставените вили в местността „Дренски рид“ с цел да извършва кражби, от което било изводимо, че това е била целта му и в процесния случай. На следващо място – че в обстоятелствената част на обвинителния акт бил посочен начинът на извършване на престъплението и какви удари, с какво и къде били нанесени. Позовавайки се на експертното заключение на медицинската експертиза, прокурорът настоява, че няма противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно причинените телесни увреждания на пострадалия, довели до смъртта му. Представителят на държавното обвинение изразява недоволството си от отправеното от съда указание в обвинителния акт да се отрази недвусмислено дали побоят е бил нанесен с цел да се отнеме вещта или да се запази владението върху нея, или по различна причина. В тази връзка изтъква, че това нямало как да се изясни, тъй като пострадалият бил починал, а подсъдимият си имал своя защитна версия. Прокурорът критикува и констатацията на съда, че имало неяснота в индивидуализацията на вещта и отбелязва, че такава няма, защото в обвинителния акт мобилният телефон е посочен чрез индивидуализиране на модела му, а в справката към обвинителния акт – на марката му. Като заключава, че обвинителният акт съдържа в себе си всички изискуеми реквизити, че документът не страда от непълноти и несъответствия, а обвинението е формулирано ясно и обвиняемият може да организира защитата си срещу него, прокурорът отправя към въззивната инстанция искане за отмяна на протестираното определение.

Не са постъпили възражения срещу протеста.

Постъпила е и жалба от подсъдимия М. З. М. срещу същото протоколно определение, но в друга негова част – в която е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“. Искането е за определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.

Аргументирано е с твърдения на подсъдимия, че грижата за издръжка на неговото семейство, включващо жена му и трите им деца, е негова, както и с такива, че е бил предизвикан от пострадалия, който го псувал на майка.

По частния протест

Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 20.12.2021 г.) Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.

Съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, независимо дали от страните са били отправени възражения или не. В изпълнение на този свой процесуален ангажимент и въпреки изразените от страните становища за обратното, КОС е констатирал несъответствие на обвинителния акт с предвидения законов стандарт за съдържанието му. Посочил е, че обвинението е неясно фактически формулирано до степен, че обвиняемият обективно е 2 поставен в невъзможност да се защитава срещу него, защото са налице противоречиви твърдения относно твърдяното престъпно негово поведение, има неясноти и несъответствия между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му относно механизма на причиняване на уврежданията и има известна неточност при описанието на отнетата вещ.

Становището на държавното обвинение, поддържано с частния протест, че фактологията била отразена ясно и обвинението било формулирано по същия начин, а изводите на първия съд за обратното се явявали неправилни, не се споделя от САС.

Видно от внесения в първата инстанция обвинителен акт, на М. З. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 2., т. 1., предл. 1., вр. чл. 198, ал. 1. НК. Вменено му е, че използвайки сила е отнел чужда движима вещ с намерение противозаконно да я присвои като грабежът е придружен с тежка телесна повреда, от която е последвала смъртта на потърпевшия.

В обстоятелствената част на обвинителния акт (на гърба на стр. 1.) първо е изнесена фактология, съобразно която между подсъдимия М. и пострадалия Д. възникнал спор относно изчезнали вещи от стопанската постройка, който прераснал в размяна на обидни думи между двамата, последван от размахване на овчарската тояга на Д. към подсъдимия.

Посочено е, че след това подсъдимият нанесъл юмручни удари в областта на главата на Д., след което грабнал първия попаднал в ръцете му кол (за който е отразено, че бил „найвероятно иззетият бетонен кол“) и го ударил с него няколко пъти по главата. Вследствие на ударите Д. паднал на земята и тогава подсъдимият го пребъркал и взел мобилния му телефон.

По-нататък в обстоятелствената част обаче (на гърба на стр. 3) е въведено фактическо твърдение, че обвиняемият е нанесъл побоя, за да сломи възможна съпротива на потърпевшия, който не би се съгласил доброволно да му бъде отнета вещта.

Несъответствието е очевидно. Обвинението следва да формулира ясно тезата си по фактите и да ги възведе недвусмислено. В суверенната власт на прокурора е да прецени какви факти приема за установени въз основа на събраните доказателства и да ги включи в обвинението. Недопустимо е представителят на държавното оплакване да се основава на противоречиво отразени факти с аргумент, че нямало как да се изясни кои от тях в действителност са се осъществили. В този смисъл е абсолютно неоснователно оплакването на прокурора, че нямало как да се ангажира с твърдение за това по каква причина бил нанесен побоят и най-вече дали е било с цел отнемане на вещта или по друга причина.

Начин има – чрез дължимата от прокурора обективна оценка на доказателствените материали, въз основа на която той да реши какъв факт, релевантен за фактическото и юридическото обвинение, да включи в последното. Има значение дали силата е била употребена, за да се отнеме вещта или по друг повод. А в случая в обстоятелствената част са изнесени две противоречиви твърдения по този въпрос.

При това положение напълно се споделя извода, че в коментирания аспект обвинението не отговоря на законовото изискване за ясното му фактическо формулиране.

3

Факт е също така, че в диспозитива на обвинителния акт конкретният израз на употребената сила е възпроизведен по-различно отколкото в обстоятелствената част. В него е отразено нанасянето на удари с кол по главата и лицето, а във фактологията – че ударите в лицето са били с юмруци. САС е на принципна позиция, че поначало отбелязването на тези подробности (каква точно е била силата, къде точно били попаднали ударите и какви конкретно били травматичните уврежданията) е напълно излишно в диспозитива на обвинителния акт. Тяхното посочване е нужно само в обстоятелствената част. Изводът произтича от текста на разпоредбата на чл. 246, ал. 3 НПК (предвиждащ на обвинението да се даде юридически израз чрез правната квалификация на деянието) и от съпоставката между съдържанието на последната и това на алинея втора. След като обаче са били включени и тези данни, редно е да не се различават от описаното в обстоятелствената част.

Констатацията на КОС, че има известна неточност в индивидуализацията на отнетата вещ, е единствената, с която апелативният съд не се съгласява. В обвинителния акт данните за мобилния телефон са отразени навсякъде по идентичен начин. Справката към него не е част от съдържанието му.

Коментираното по-напред обаче обосновава извода, че обвинителният акт не е съобразен със законовото изискване за съдържанието му.

От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус това изискване не е постигнато. Съдът припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4.2). Посочено е, че „чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган”, както и че „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита”. В този смисъл – правото на обвиняемия да разбира обвинението се отнася преди всичко до съдържанието на обвинителния акт.

В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде потвърдено в разглежданата част.

По частната жалба на подсъдимия

Частната жалба е процесуалнодопустима – подадена е от лице с право на жалба, срещу акт, подлежащ на въззивна проверка и в предвидения 7 – дневен срок (на 17.12.2021 г.).

Разгледана по същество обаче е неоснователна. Първостепенният съд с основание е заключил, че и към настоящия момент са налице основанията за прилагането на най-тежката по степен мярка за процесуална принуда. Събраните по делото доказателства обосновават 4 изискуемото от закона обосновано подозрение за авторството на привлечения към наказателна отговорност в приписаната му престъпна проява, приключила със смърт. В подкрепа на този извод са събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и експертните заключения. Не е събрано доказателство, което да внася колебание, а още повече – да оборва приетото за налично обосновано подозрение.

На следващо място – налице е и реална опасност от извършване от престъпление в случай на определяне на по-лека мярка за неотклонение. Тя произтича от факта, че М. М. е с обременено съдебно минало – многократно е осъждан с наказание „лишаване от свобода“ за разнородна престъпна дейност, многократно е бил и в затвор (последно по н.о.х.д. № 829/20 г. за изтърпяване на една година и шест месеца лишаване от свобода, като към 18.11.2021 г. му е оставало да изтърпи 1 месец и 26 дни). Тези данни определят степента на обществена опасност на личността му като висока и оправдават задържането на подсъдимия с цел защита на обществения ред и спокойствие от възможна негова престъпна дейност. Затова и изтъкнатите от него данни за семейното му положение не могат да вземат превес над установената реална опасност за обществения порядък.

Определението на първостепенния съд следва да бъде потвърдено и в тази му част, тъй като е правилно.

Така мотивиран, САС, НО, 2. състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 13.12.2021 г., постановено по н.о.х.д.