Решение № 1064 от 08.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. Пловдив, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300501178 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на В. В. Х.,ЕГН-********** чрез назначения му особен представител адв.Г.К. против решение № 260226/23.03.2022г.,постановено по гр.д.

№ 15428/20г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,с което е осъден В. В. Х. да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД,ЕИК-831030580 следните суми на основание договор за кредит № ***: 1000лв.непогасена главница,ведно със законната лихва върху главницата от подаване н а исковат а молба- 23.11.2020г. до окончателно изплащане на вземането , и 197,52лв.обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 24.11.2018 до 03.11.2020г.

В жалбата се излагат съображения за твърдяната неправилност и необоснованост на решението.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърлят предявените искове.Не се ангажират доказателства.

Въззиваемата страна- „Кредитреформ България” ЕООД,ЕИК-831030580, със седалище и адрес на управление София,район Красно село,ул.Шандор Петьофи № 10 чрез пълномощника си юрск.И. Т. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Иска потвърждаване на атакуваното решение.Не ангажира доказателства.Претендира разноски по делото за юрск.възнаграждение в размер на 300лв.

1

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „Кредитреформ България”ЕООД против В. В. Х. искове с правно основание чл.240 от ЗЗД,чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.6 от ЗПФУР,при условията на евентуалност е предявен и иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява,че между ответника и трето на спора лице- „4финанс“ ЕООД,опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ е сключен договор за кредит № *** на 31.12.15г.по реда на чл.6 от ЗПФУР,по силата на който ответникът е получил сума в размер на 700 лв.,която трябвало да бъде върната за период от 30 дни - с крайна падежна дата 30.01.2016г.,заедно с договорна лихва от 23,58лв.и такса за експресно разглеждане в размер на 144 ,42лв.Сумата е отпусната на 31.12.2015г.чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД съобразно желанието на ответника.

Н а 05.01.2016г.и доколкото това се позволява от ОУ между страните,Х. поискал и получил допълнителен заем от още 300лв., които се задължил да върне с лихва и допълнителна такса за разглеждане на кандидатурата до крайната падежна дата по договора-30.01.16г.На датата на падежа не е последвало заплащане,като ответникът е изпаднал в забава,а „4финанс“ ЕООД е започнало да начислява в негова тежест договореното обезщетение за забава (наказателна лихва върху непогасената главница).Видно е,че кредитодателят е изпратил на длъжника три броя напомнителни писма до посочения от него в договора адрес,но плащане не е последвало.

От представения по делото договор за цесия от 23.11.18г.и приложението към него се установява,че кредитодателят е прехвърлил на „Кредитреформ България” ЕООД вземането си по договор № *** при следните размери : главница – 1000лв., лихва за забава – 1439,20лв.; такса експресно разглеждане – 200,63лв.; договорна лихва за срока на договора —

31,99лв.и отписани такси за събиране (стойността на изпратените писма) — 30лв.Претендира се само главницата от 1000лв.и мораторната лихва в размер на 197,52лв.за периода 24.11.18г.-03.11.20г.Не са събрани доказателства за заплащане на задължението.

Възраженията на ответника и пред първата инстанция,и във въззивната жалба касаят два основни момента: недоказаност по безспорен начин,че именно ответникът е сключил договора за кредит и допълнението към него при условията на ЗЕДЕП(сега ЗЕДЕУУ),като се твърди,че не са събрани доказателства кое е лицето ползвател на посочените при кандидатстването за кредит от разстояние телефонен номер и имейл адрес,ползвало посочените IP адреси,т.е.че всяко трето лице,притежаващо личните данни на ответника можело да създаде профил на негово име,да кандидатства и да вземе кредит; не се доказвало по безспорен начин и че ответникът е усвоил сумите по сключените договори за кредит.

2

По делото са представени писмени доказателства и са изготвени и приети две съдебни експертизи-техническа и счетоводна.

Според вещото лице по ССЕ в счетоводството на третото лице „ИзиПей „ АД има данни за плащане на двете суми ( от 700лв.и от 300лв.) в полза на Х.,като плащанията са осчетоводени на датите на сключването на отделните договори.

От заключението на СТЕ пък се установява,че ответникът е подписал електронно заявката–договор в електронната страница на „Вивус“, а „4финанс“ ЕООД е превело одобрените суми по двата договора,като в основанието за превода е записан № на кредита и ЕГН на кредитополучателя.

Районният съд е уважил исковете,като е приел,че между страните има договор и за Х. е възникнало облигацинното задължение да плати главницата и лихвата–обезщетение за забава.Прието е,че договорът е сключен чрез електронни средства за комуникация от страните-ответникът е натиснал бутона „подпиши“ в електронната заявка,като тя е била одобрена от кредитодателя (съгласно СТЕ).На следващо място районният съд е приел,че договорът за заем е реален,а предаването на двете суми личи от изходящите от третото лице „Изи Пей“ писма и извлечения от счетоводните записи на л.118- 1 2 1 от първоинстанционното дело.Тези две извлечения са изходящи от трето на спора лице документи и затова записаното в тях,че сумите са осчетоводени като преведени на ответника – не можело да бъде отречено само заради вида на документа.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първостепенния съд.Несъстоятелни са доводите на ответника-жалбоподател,че не се доказва именно той да е подписал сключеният при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП договор за кредит и неговото допълнение.От ССЕ и цитираните извлечения,находящи се на л.120 и 121 от първоинст.дело е видно,че кредитодателят е предоставил на два пъти на ответника суми – 700лв.(на 31.12.15г.)и 300лв.(на 05.01.16г.)чрез „Изипей“АД,като от извлеченията е видно,че изпратените от кредитодателя суми съвпадат като размер и дата на изпращане с размера и датите на сключване на договора за кредит и допълнението към него.Освен това е посочено и ЕГН на лицето,адресат на паричния превод и това ЕГН съвпада с ЕГН на ответника.Дори и да се приеме,че не той е подписал електронно заявката-договор,то друго лице не би могло да получи сумата по кредита от каса на „Изипей“,тъй като на получаването лицето следва да присъства физически и да се легитимира с документи за самоличност.

В тази връзка въззивният съд намира,че се доказва също и усвояването на кредита от ответника,доколкото това се установява от ССЕ,(че сумите са осчетоводени като преведени на ответника),и от приложените извлечения за движението на сумите от „4финанс“ ЕООД в полза на Х..

По изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира,че районният съд е стигнал до правилни изводи,които е мотивирал и които се споделят и от въззивния съд,поради което е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се 3 потвърди.

Разноски с оглед изхода на спора се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна.Същите са за юрск.възнаграждение в размер на 150лв. и 300лв.за особен представител на жалбоподателя.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №

15428/20г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.

260226/23.03.2022г.,постановено по гр.д.№

ОСЪЖДА В. В. Х.,ЕГН-********** от гр.Пловдив, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД,ЕИК-831030580,със седалище гр.София сумата от 450(четиристотин и петдесет)лв. разноски пред въззивната инстанция за юрск.възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4