Решение № 1174 от 05.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1174 гр. Русе, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Д. С. В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20264520100277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, във фазата по допускане на съдебната делба.

Делото е образувано по искова молба от Г. Й. Д., ЕГН **********, против М. Й.

С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. Р., общ. Сливо поле, обл. Русе, ул.

*************, представляващ поземлен имот с идентификатор ************** по КККР на с. Р., ведно с построените в него сгради.

Ищецът твърди, че страните са съсобственици на процесния имот при права 3/4 идеални части за него и 1/4 идеална част за ответницата. Поддържа, че първоначално имотът е бил собственост на Д. И. П., починал на ********* г., като след смъртта му правото на собственост е преминало към неговите наследници. Сочи, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от ********** г. са му били прехвърлени 3/4 идеални части от имота, които той е придобил по време на брака си с М. Д. Д. в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака с решение № ********** г. по гр. д. № ********* г. на Русенски районен съд, имуществената общност се трансформирала в обикновена дялова съсобственост, при права по 3/8 идеални части за всеки от бившите съпрузи.

Ищецът твърди още, че след развода е останал да живее в имота, заявил на бившата си съпруга, че счита имота за свой, сменил ключа, не я допускал до имота, тя изнесла вещите си и повече не посещавала имота. Поддържа, че е упражнявал 1 фактическа власт върху целия имот, извършвал ремонти и подобрения, плащал данъчните задължения, включително за идеалните части на бившата си съпруга, и по този начин е придобил по давност нейните 3/8 идеални части. В тази връзка сочи, че на 23.12.2025 г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение № *************** г. на Служба по вписванията – Русе.

Моли съда да допусне делба на процесния имот при квоти 3/4 идеални части за него и 1/4 идеална част за ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Й. С. е подала отговор, с който не оспорва допустимостта на иска за делба, но оспорва твърдените от ищеца права.

Поддържа, че делбата следва да бъде допусната при квоти 5/8 идеални части за нея и 3/8 идеални части за ищеца. Твърди, че на 27.01.2025 г. с нотариален акт за дарение е придобила 1/4 идеална част от процесния имот от Н. Д. И., а на 03.09.2025 г. с нотариален акт за покупко-продажба е придобила от М. Д. Д. притежаваните от последната 3/8 идеални части. Ответницата оспорва твърдението, че Г. Д. е придобил по давност идеалните части на бившата си съпруга. Поддържа, че той е живял и работил в Италия до окончателното си завръщане в България след смъртта на майка им през 2016 г., съответно през 2017 г., поради което не е упражнявал непрекъснато давностно владение за период от десет години. Сочи още, че в процесния имот са били допуснати да живеят Г. К. и съпругът от родителите на страните, като те са ползвали имота до есента на 2016 г.

Ответницата е предявила насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК, с който моли да се признае за установено, че Г. Й. Д. не е собственик на 3/8 идеални части от процесния имот, както и да се отмени констативният нотариален акт за собственост по давностно владение № ********* г. на Служба по вписванията – Русе.

В срока по чл. 131 ГПК Г. Й. Д. е подал отговор на насрещния иск, с който го оспорва като неоснователен. Поддържа, че към датата на продажбата от 03.09.2025 г.

М. Д. Д. вече не е била собственик на спорните 3/8 идеални части, тъй като те били придобити от него по давност преди сключването на договора за покупко-продажба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че процесният имот е бил собственост на Д. И. П., починал на ********* г. След смъртта му имотът е наследен от съпругата му М. П. П. и от синовете му Н. Д. И. и Й. Д. И..

Не е спорно също, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от ********** г. са прехвърлени общо 3/4 идеални части от имота на Г. Й. Д.. Към този момент той е бил в граждански брак с М. Д. Д., поради което 2 придобитите идеални части са станали съпружеска имуществена общност.

С решение № ********** г. по гр. д. № ********* г. по описа на Русенски районен съд бракът между Г. Д. и М. Д. е прекратен. След прекратяването на брака бездяловата съпружеска имуществена общност се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост, при права по 3/8 идеални части за всеки от бившите съпрузи.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 27.01.2025 г. Н. Д. И. е дарил на М. Й. С. притежаваната от него 1/4 идеална част от процесния имот.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********** г. на Служба по вписванията – Русе, М. Д. Д. е продала на М. Й. С. притежаваните от нея 3/8 идеални части от процесния имот.

На 23.12.2025 г. Г. Й. Д. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение № *************** г. на Служба по вписванията – Русе, с който е признат за собственик по давностно владение на 3/8 идеални части от процесния имот.

Спорният по делото въпрос е дали преди продажбата от 03.09.2025 г. Г. Й. Д. е придобил по давност притежаваните от М. Д. Д. 3/8 идеални части. По този въпрос съдът обсъди събраните гласни доказателства.

Свидетелката Н. С. Д. сочи, че познава страните от дълги години, че след развода през 2008 г. не е виждала М. в имота, че М. си взела шевната машина и дрехите, а Г. сменил ключа. Свидетелката твърди още, че Г. ползвал имота, извършвал ремонти, а когато работел в чужбина, се прибирал и отсядал в този имот.

Същевременно свидетелката не може да посочи точно периода, през който Г. е бил в чужбина, не е категорична относно окончателното му завръщане и заявява, че знае от самия Г. за уговорката, по силата на която Г. К. и съпругът живели в имота. Тя не е видяла лично Г. да им предава ключове. Показанията са ценни относно отсъствието на М. от имота след развода, но не установяват с необходимата категоричност непрекъснато, лично или чрез другиго владение от Г. върху целия имот за периода от 2008 г. нататък, нито ясно отблъскване на правата на М., доведено до нейното знание.

Свидетелят Й. Д. Й. познава Г. Д. от 2016 г. Той установява, че от 2016 г. Г. живее в имота и извършва ремонти. Показанията му са последователни относно периода след 2016 г., но поради началния момент на личните му впечатления не могат да служат за доказване на владение за целия необходим десетгодишен период преди 2025 г.

Свидетелят Д. Й. П. познава Г. от детство и сочи, че след завръщането си от Италия Г. започнал да прави ремонти, подменил дограма, врати и теракот, изградил водна инсталация, навес, помийна яма и други. Свидетелят заявява, че не е виждал М. в имота през последните 15 години и че преди 2013 г. Г. се прибирал от Италия веднъж 3 годишно и отсядал в този имот. В същото време свидетелят не е категоричен относно точния адрес, не си спомня дали Г. е сменял ключа на външната врата, а показанията му сочат и че след развода бащата на Г. ползвал имота, помагал и пръскал градината.

Показанията му подкрепят факта на последващо ползване и ремонти от Г., но не доказват сигурно и непрекъснато владение с намерение за своене на идеалните части на М. за периода от 2008 г. до 2018 г.

Съдът кредитира в съществената им част показанията на свидетелката Г. А. К..

Показанията са подробни, конкретни и основани на лични непосредствени впечатления. Тя сочи, че в края на март 2011 г. заедно със съпруга си се нанесла в процесния имот по предложение на бащата на Г., който дал ключа, като уговорката била да помагат на родителите на страните, без да плащат наем. Свидетелката описва състоянието на имота, извършените дейности, източника на средствата, полаганите грижи за майката на страните, както и че е предала ключа обратно на бащата на Г. през есента на 2016 г. Сочи още, че е видяла Г. един път през периода на ползване на имота, когато той се прибрал за кратко, а след това го видяла през 2016 г., когато майка му се влошила. Тези показания са конкретни по време, място и факти, като съдът не намира основание да ги изключи само поради възрастта на свидетелката.

Показанията на свидетелите Б. П. Г. и К. М. П. също подкрепят тезата, че през релевантния период Г. е бил в чужбина, а процесният имот е бил стопанисван и предоставян за ползване от родителите на страните. Свидетелят Б. Г. сочи, че родителите на Г. предложили на русенско семейство да се нанесе в имота, за да го поддържа и да им помага, както и че когато Г. се връщал от Италия, отсядал при родителите си. Свидетелят К. П., макар да демонстрира известно лично отношение към Г., дава показания, които в частта относно ползването на имота от Г. К. и съпруга , както и относно връщането на Г. в България след смъртта на майка му, кореспондират с останалите доказателства. Поради това съдът ги цени с необходимата предпазливост, но не ги изключва изцяло.

По отношение на представените справки за плащане на данъчни задължения съдът приема, че същите установяват плащания по съответните партиди, но не установяват по несъмнен начин кое физическо лице е извършило плащанията и от чии средства. Обстоятелството, че плащанията са извършвани на една и съща дата и по сходен начин, не е достатъчно да обоснове извод, че именно Г. Д. е плащал данъците за идеалните части на М. Д. Д.. Представените приходни квитанции от 12.03.2015 г. също сочат на плащане на каса, но не удостоверяват по категоричен начин твърдяното от ищеца лично плащане за чуждата идеална част. Ето защо тези доказателства не могат да бъдат възприети като решаващи за установяване на давностно владение.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Искът за делба е допустим, тъй като между страните е налице спор относно 4 прекратяване на съсобственост върху недвижим имот. В производството по допускане на делбата съдът следва да установи между кои лица, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата.

Насрещният иск е допустим, тъй като е насочен към установяване на права върху същия имот и е в пряка връзка с предмета на делбеното производство.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Владението включва упражняване на фактическа власт върху вещта с намерение тя да се държи като своя. Когато се касае за съсобствен имот, владеещият съсобственик държи своите идеални части за себе си, но по отношение на идеалните части на останалите съсобственици поначало е държател. За да започне да тече придобивна давност в негова полза за чуждите идеални части, следва да се установят действия, с които той явно и недвусмислено е обективирал пред останалите съсобственици намерение да свои и техните части, като е отблъснал владението им.

В настоящия случай Г. Д. носи доказателствената тежест да установи именно тези факти. Съдът приема, че той не е доказал при условията на пълно и главно доказване придобиване по давност на 3/8 идеални части, принадлежали на М. Д. Д..

Безспорно по делото се установява, че М. Д. не е посещавала имота след прекратяване на брака и не е упражнявала фактическо ползване върху него. Само това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че Г. е придобил нейните идеални части по давност. Липсата на ползване от един съсобственик не превръща автоматично ползването от другия съсобственик във владение на чуждите идеални части. Не се установи по категоричен начин и твърдяното от ищеца недвусмислено отблъскване на правата на М.. Твърдението за сменен ключ е подкрепено основно от показанията на св. Н. Д., но същевременно по делото се установява, че в периода от 2011 г. до есента на 2016 г. ключът от имота е бил предоставен от бащата на Г. на трети лица, които са ползвали имота по уговорка с родителите на страните и са върнали ключа отново на бащата. Това разколебава тезата, че след 2008 г. Г. е упражнявал самостоятелна, изключителна и необезпокоявана фактическа власт върху имота, несъвместима с правата на М..