Определение № 18693 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18693 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20241100501578 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Жалбоподателят Г. Т. обжалва разпореждане от 16.06.2023 г. по гр. д. № 8096/2022 г. на СРС, 159 състав, с което е върната частната жалба, подадена от него срещу разпореждане от 22.04.2023 г., като посочва, че частната жалба е подадена надлежно и в срок.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за нейната неоснователност.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

В производството пред заповедния съд е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от ответника по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД, като на 08.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение срещу жалбоподателя Г. Т.. На 04.10.2022 г. жалбоподателят е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което е върнато като просрочено с разпореждане от 01.11.2022 г. Жалбоподателят е обжалвал това разпореждане с частна жалба от 02.12.2022 г. С разпореждане от 06.12.2022 г. съдът е оставил частната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя да внесе дължимата такса, както и да представи доказателства за момента на подаването на жалбата чрез куриер.

Тези указания не са изпълнени, поради което с разпореждане от 22.03.2023 г. частната жалба е върната. Това разпореждане е обжалвано от жалбоподателя с частна жалба от 20.04.2023 г., към която отново не са приложени доказателства за внесена държавна такса, като освен това жалбата е и просрочена. С разпореждане от 22.04.2023 г. тази частна жалба също е върната поради подаването след изтичане на срока за обжалване. Това разпореждане също е обжалвано от жалбоподателя с частна жалба от 14.06.2023 г., към която отново не са представени доказателства за внесена такса, нито е ясен моментът на подаването (доколкото липсва такава информация в товарителницата на куриера, чрез който е подадена жалбата). След направената служебна справка по номера на товарителницата заповедният 1 съд е установил, че и тази частна жалба е просрочена, поради което я е върнал с обжалваното разпореждане от 16.06.2023 г.

Видно от разписката за връчване на съобщението, с което на жалбоподателя е връчено разпореждането от 22.04.2023 г., то е връчено на адреса на жалбоподателя и е получено от майка му на 05.06.2023 г. Следователно съобщението е редовно връчено (съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК) на посочената дата, при което срокът за обжалване на това разпореждане (според чл. 275, ал. 1 ГПК и съгласно дадените в разпореждането от 22.04.2023 г. указания за обжалването му) е изтекъл на 12.06.2023 г.

Частната жалба срещу разпореждането е подадена чрез куриер, като видно от направената служебно от заповедния съд проверка на интернет страницата на куриера по номера на товарителницата на пратката (която справка е приложена по делото), жалбата е подадена на 13.06.2023 г. и е получена в съда (според поставения входящ номер) на 14.06.2023 г. От изложеното е видно, че жалбата срещу разпореждането от 22.04.2023 г. е просрочена, поради което настоящата частна жалба следва да се остави без уважение.

Освен това, с оглед на очертаните обстоятелства относно начина, по който жалбоподателят подава няколко частни жалби в производството пред заповедния съд, които винаги са просрочени и, въпреки дадените му указания, никога не са придружени от доказателства за внесена такса, може да се направи и извод за това, че жалбоподателят упражнява правото си на жалба не за предоставените му от закона цели, а именно за да се провери правилността на акта на първоинстанционния съд от въззивния съд, а с цел да забава влизането в сила на заповедта за изпълнение. Това поведение противоречи на принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права съгласно чл. 3 ГПК, задължаващ участниците в съдебните производства да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, което в случая жалбоподателят не прави. В тази връзка следва да се отбележат и множеството затруднения при връчването на съобщенията по делото до жалбоподателя, както и обстоятелството, че и във връзка с настоящата жалба той е внесъл дължимата такса едва след поредните указания, дадените му от заповедния съд.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. В. Т. срещу разпореждане от 16.06.2023 г. по гр. д. № 8096/2022 г. на СРС, 159 състав, с което е върната частна жалба с вх.

№ 168008/14.06.2023 г., подадена срещу разпореждане от 22.04.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3