Решение № 7446 от 01.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7446 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110144226 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата 2180,27лв. главница ,представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017год. – 30.04.2019год.,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2021год., до окончателното й заплащане ,494,41лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018год. до 29.06.2019год. ,сумата от 20,68 лева , за дялово разпределение за периода м.06.2018год. до м.04.2019год. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2021год., до окончателното й заплащане ,5,20лв. – лихва за периода от 30.07.2018год. до 29.06.2021год., в режим на разделна отговорност ,както следва :З.Г. С. – ½ и АЛ. ИВ. Д. – ½.

Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна енергия на наследниците на Б. В. СТ. ,за абонатен №225927.Същите ,в качеството си на собственици на процесния имот били клиенти на топлинна енергия за битови нужди ,по смисъла на чл.153 ,ал.1 от ЗЕ. Твърди ,че купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия от 2016год.,купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ,като не се начислява лихва върху прогнозните стойности за отоплителния сезон,а такава се начислявала в случай ,че дължимата цена не е платена 45-дневен срок от дататана публикуване на общата фактура.С допълнителна молба моли съда да постанови решение ,с което да осъди ответниците в качеството им собственици на топлоснадбен имот да му заплатят претендираните суми ,които не са били погасени ,при условията на разделна отговорност :

З.Г. С. – ½ ,а именно сумата в размер на 1090,13лв. ,представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017год. – 30.04.2019год.,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2021год., до окончателното й заплащане ,247,20лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018год. до 29.06.2019год. ,сумата от 10,34 лева , за дялово разпределение за периода м.06.2018год. до м.04.2019год. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата 1 молба – 28.07.2021год., до окончателното й заплащане ,2,60лв. – лихва за периода от 30.07.2018год. до 29.06.2021год. АЛ. ИВ. Д. – ½ , а именно сумата в размер на 1090,13лв.

,представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017год. – 30.04.2019год.,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2021год., до окончателното й заплащане ,247,20лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018год. до 29.06.2019год. ,сумата от 10,34 лева , за дялово разпределение за периода м.06.2018год. до м.04.2019год. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2021год., до окончателното й заплащане ,2,60лв. – лихва за периода от 30.07.2018год. до 29.06.2021год. Претендира и деловодни разноски.

Ответниците З.Г. С. АЛ. ИВ. Д. ,чрез адв.В.М. са депозирали писмен отговор като оспорват предявените искове за главници като частично погасени по давност,а предявените акцесорните искове за лихви ,освен по давност и по основание.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между ищеца и наследодателя на ответниците за процесния имот и период, както и че е доставил топлинна енергия и за ответниците ,като наследници на клиент на ищеца е възникнало задължение за плащане на уговорената цена и предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена, което не се твърди по делото.

Предвид становищата на страните ,съдът приема ,че не е спорно по делото ,че за процесния период ответниците са били собственици на недвижим имот ,който е бил топлоснабден ; че за 01.05.2017год. – 30.04.2019год. е била доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение.

Установява се по делото въз основа на НА за доброволна делба на недвижими имоти № 99,том І,дело № 91/2020год. от 24.07.2020год. ,че АЛ. ИВ. Д. и З.Г. С. са постигнали съгласие и са сключили договор за доброволна делба,съгласно който АЛ. ИВ. Д. става изключителен собственик на недвижим имот,представляващ апартамент № 96 ,с адрес в гр.София,ул.“Козяк“,№ 19,вх.Б,ет.13,а З.Г. С. получава в дял и става собственик на ½ идеална част от апартамент № 98,гр.София,ж.к.“Разсадника“,бл.38Б,ет.8,заедно със съпруга си.При съставянето на нотариалния акт е бил представен Договор за покупко-продажба на жилище,сключен по реда на чл.117ЗТСУ от 01.09.1983год.,който съгласно писмо от МВР,Дирекция „Управление на собствеността “ от 08.003.2021год. е сключен между МВР и Богданка Василева С..

Последната,съгласно Удостоверение за наследници от 10.09.2021год. е починала на 05.02.2013год. и е оставила наследници по закон – Георги Стоилков,починал на 17.08.2013год. ,З.Г. С. и Мариана Георгиева С.,също починала на 12.10.2018год. и оставила наследник – ответника АЛ. ИВ. Д..

Следователно за процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2019год. ответниците З.Г.

С. и

АЛ.

ИВ.

Д. са били съсобственици на апартамент

№

98,гр.София,ж.к.“Разсадника“,бл.38Б,ет.8 ,при равни дялове ,тъй като всеки от тях е наследил по ½ идеална част от същия.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им 2 приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида ,както и наличието на писмен договор, не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.

Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №98,в гр.София,ж.к.“Разсадника“,бл.38Б,вх.Б,ет.8.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от ищеца : ОФ от 31.07.2018год. ,за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017год. – 30.06.2017год., на стойност 1045,99лв. ,със срок за плащане 14.09.2018год. ;

ОФ от 31.07.2019год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018год.

– 30.04.2019год., на стойност 1134,28лв. със срок за плащане 14.09.2019год.,както и справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от 06.2018год. до 04.2019год. на обща стойност 20,68лв.

За определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните от издадените от ищеца общи фактури,съобщения за които са приложени поделото,доколкото в писмения отговор ответната страна изрично е посочила ,че не оспорва количествата потребена енергия и изчисленията за тяхната стойност,с изключение на възражението си за частичното им 3 погасяване по давност.

По възражението за погасителна давност.

Ответниците своевременно са направили в депозираните писмени отговори на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е частично основателно ,тъй като вземанията на ищеца за част от исковия период са погасени.

С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Искът е предявен на 28.07.2021год., следователно от този момент настъпва и материално правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2021 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо .

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.

Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие