Решение № 165 от 08.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 08.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ

НАЙДЕНОВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 77 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 493695 от 24.09.2018 г., постановено по гр.д. № 61972/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В.С.Ц., Я.В.С. и И.В.Ц. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки един от ответниците дължи на ищеца следните суми: 92.84 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.02.2012 г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 08.04.2015 г. до окончателното изплащане на същата; 16.47 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.03.2012 г. до 12.03.2015 г.; 8.08 лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за процесния топлоснабден имот, както и сумата от 1.70 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2012 г. до 12.03.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 19526/2015 г. по описа на СРС, 59 състав.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.” ООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от приложените по делото доказателства не се установявало правото на собственост на наследодателя на ответниците върху топлоснабдения имот, както и че от представените по делото писмени доказателства не се установявало качеството на ответниците на бивш собственик и настъпилото правоприемство. Счита, че от представените по делото доказателства, а именно копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот в сграда ЖСК „Панорама 2“, ж.к. „*******, както и вписаната в Агенцията по вписванията възбрана на процесния недвижим имот били достатъчни документи, имайки предвид, че в случая не било възможно да бъдат представени други. Като официални свидетелстващи документи те притежавали материална доказателствена сила, която задължавала съда да смята до доказване на противното, че удостоверените факти действително били осъществени. Ето защо, моли обжалваното решение на СРС да бъде отменено.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата В.С.Ц., Я.В.С. и И.В.Ц., чрез адв. И.А., поддържат, че първоинстанционното решение е правилно, поради което молят да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

За уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр, чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците, респ. техния наследодател, като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците, респ. от техния наследодател на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Въззивният съд не споделя мотивите на СРС, че по делото не е представен документ, удостоверяващ качеството на потребител на топлинна енергия на наследодателя на ответниците.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

Несъмнено е от данните по делото, че М.З.Ц. е била собственик на процесния апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, което обстоятелство се установява от Нотариален акт за собственост на недвижим имот в сграда на ЖСК „Панорама 2“ от 28.05.2007 г. Доколкото М.Ц. е починала в хода на процеса, исковете са били насочени към наследниците й В.С.Ц., Я.В.С. и И.В.Ц. – ответници по делото. Отделно от това, по делото е представено и заявление – декларация за откриване на партида, подадена от М.З.Ц. през 2008 г., от което се установява, че посоченото лице е подало искане да бъде открита партида на негово име за процесния имот, като е декларирала, че ще го използва за жилищни нужди. Ето защо, въз основа на гореизброените доказателства по делото следва да се приеме, че М.З.Ц. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е било необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно посоченото лице, респ. наследниците й - ответниците В.С.Ц., Я.В.С. и И.В.Ц. са задължени лица за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150 ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците, респ. техния наследодател М.З.Ц. са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.

3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано, че през исковия период са съществували договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищеца и наследодателя на ответниците с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Б.Б.“ ООД.

Установено е въз основа на събраните по делото писмени доказателства – индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, че начисляваните суми за топлоенергия за абонатен № 404895, за процесния период м.02.2012 г. – м.04.2014 г. в технически аспект /методология, алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба /като са съобразени обстоятелствата, че: сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през исковия период; ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общия топломер в ЕС, който преминавал периодично метрологичен контрол; ищецът е отчислявал за своя сметка технологични разходи на абонатната станция; дяловото разпределение, извършено от третото лице-помагач за ЕС и процесния имот, било в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните от уреди в сградата и имота.

По отношение на сумата за дялово разпределение следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. По отношение на размера на цената на услугата за дялово разпределение няма оплакване от ответниците, и въззивният съд не може да го преразглежда.

Своевременно релевираните от ответниците в отговорите на исковата молба възражения за погасителна давност са частично основателни.

По отношение на процесните вземания за главници за доставена топлинна енергия намира приложение специалната 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. “в” от ЗЗД, според която разпоредба с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.