Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1011 от 16.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 629/2024
Вид
Решение № 1011
Подписан
16.07.2024
В сила
28.05.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300500629 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5167/20.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1548/2021г., Пловдивският районен съд е отхвърлил предявения от Е. Д. М. с ЕГН ********** против М. М. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на сключения на 21.09.1993 г. с нотариален акт № ****/1993 г. договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с който Е. Д. М. е прехвърлила на сина си М. Т. М., ЕГН **********, починал на ***г. - баща на М. М. М., следния притежаван от нея недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.

Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-1648/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при брой нива на обекта 1 /едно/, с площ от 57 кв. метра, и прилежащи части: изба № 4 с площ от 3.51 кв. метра, 0.459% ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***., ***, под обекта: ***, ***,

***, над обекта: ***, срещу задължението на М.

М. да поема гледането и издръжката на Е. М., като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента.

Със същото съдебно решение Пловдивският районен съд е уважил предявения от Е. Д. М. против Л. Р. Ф., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, като е развалил сключения на 21.09.1993 г.

1 договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, оформен в горния нотариален акт, с който Е. Д. М. е прехвърлила на сина си М. Т. М., починал на ***г. - наследодател по завещание на ответницата Л. Ф., процесния недвижим имот, а насрещният иск на Л. Р. Ф. против Е. Д. М. за трансформация на задължението за гледане и издръжка на Е. М. в парично е отхвърлен. С оглед изхода на делото ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния Л. Ф. е осъдена да заплати на Е. М. дължимите за първоинстанционното производство разноски.

Недоволна от решението е жалбоподатЕ.та Л. Ф., която чрез адв. С. А. го обжалва в частта, с която предявеният от Е. М. иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД е уважен и в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея насрещен иск за трансформиране на поетото задължение за гледане и издръжка по алеаторния договор в парично. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ на доказателствения материал, като едностранчиво е възприел единствено показанията на свидетелите на ищцата. Твърди се, че ищцата М. е препятствала изпълнението на задълженията на жалбоподателя по договора и не е давала съдействие, както и че преди да пристъпи към разваляне на договора е следвало да даде подходящ срок за изпълнение. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД и уважен насрещния иск за трансформация.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Д. М., чрез пълномощника адв. К. А., в който оспорва жалбата като неоснователна. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, Пловдивският окръжен съд намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Е.

Д. М., с която е предявен срещу М. М. М., непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, действащ лично и със съгласието на майка си Л.

Р. Ф., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на 21.09.1993 г. и оформен с нотариален акт № ***/1993 г., договор за продажба 2 на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, по силата на който Е. Д. М. е продала на сина си М. Т. М. – баща на ответника М. М., притежавания от нея недвижим имот, находящ се в ****.

В исковата молба се твърди, че докато е бил жив приобретателят не е изпълнявал поетите по договора задължения за издръжка и гледане на прехвърлителя, а след неговата смърт задължението не е изпълнявано и от ответника по делото, като единствен негов наследник по закон. С оглед допуснатото договорно неизпълнение се настоява за разваляне по съдебен ред на алеаторния договор спрямо наследника по закон на приобретателя.

В писмения си отговор ответникът М. М. оспорва надлежната си материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск доколкото неговият баща - приобретател по договора, чието разваляне се търси, бил съставил саморъчно завещание от 22.07.2010г., вписано в СВ гр. Пловдив, с което завещал всички свои движими и недвижими вещи на Л. Ф.. Въз основа на това завещание тя била призната за собственик на процесния недвижим имот. По същество се оспорват твърденията в исковата молба. Ответникът твърди, че ищцата не била гонена от М. М., а сама пожелала да живее на село, като до напускането й на апартамента тя била обгрижвана от сина си. Твърди се още, че никой впоследствие не бил препятствал достъпа й до апартамента, а тя сама се била дезинтересирала от ползването му за период повече от 10 години и не заплащала дължимите данъци. Сочи, че М. М. е имал заболявания, бил е освидетелстван от ТЕЛК с трайно намалена работоспособност и нужда от специални грижи, което било мотивирало ищцата да се премести на село.

Ответникът М. М. М. е завел и насрещен иск за трансформация на задължението по договора за продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка от дата 21.09.1993 г. в парично такова. С влязло в сила определение № 10230/01.12.2021 г. по делото ПдРС е прекратил производството по насрещния иск и е върнал насрещната искова молба на М.

М..

Е. М., с отговора на насрещната искова молба на М. М., е направила искане по чл. 228, ал. 3 ГПК за конституиране на нов ответник, наред с първоначалния, което искане е уважено с определение № 8616/09.08.2022 г. и е конституиран новият ответник - Л. Р. Ф.. По делото е предявен и втори иск, заведен от Е. Д. М. срещу Л. Р. Ф., като наследник по завещание на М. Т. М., с който също се иска да бъде развален договорът за продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка от 21.09.1993 г., обективиран в горния нотариален акт, поради неизпълнение на задълженията на приобретателя, а след неговата смърт и поради неизпълнение от универсалния му правоприемник.

Спрямо втория ответник се излагат същите фактически твърдения, както в първоначалната искова молба. Допълнително се изтъква, че още от самото сключване на договора на 21.09.1993 г. М. М. не изпълнявал задълженията си по него, като изгонил майки си - настояща ищца, от жилището, въпреки че тя била със счупен крак към този момент. Последната била принудена да живее на различни места, като накрая останала в с. ***.

Твърди, че след като се възстановила е завела дело срещу сина си за разваляне 3 на прехвърлителния договор, но поради заплахи от страна на М. М. делото било прекратено. Излагат се твърдения, че приобретателят бил сменил патроните на вратите и не позволявал на ищцата да има достъп до имота, включително й бил отнел наличните спестявания. Ищцата сочи, че от страх не се появявала в гр. ***. Изтъква, че дължимите за апартамента данъци били платени само за последната година след смъртта на М. М., а преди това не били заплащани от никого. Поддържа се, че ищцата не е в забава, доколкото поради страх от сина си не смеела да се върне в жилището, като същевременно се твърди в исковата молба, че е налице неизпълнение както от страна на приобретателя, така и от неговите наследници. Предвид изложеното се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Постъпил е отговор от Л. Ф., с който се оспорва основателността на иска и твърденията в исковата молба. Изтъква, че М. М. няма качеството на наследник на М. М., а такъв се явявала тя по силата на саморъчно универсално завещание, вписано в Служба по вписванията гр. Пловдив. Въз основа на това завещание Л. Ф. била призната за собственик на апартамент № 5, находящ се в ***. По същество ответницата релевира еднакви оспорвания като тези на М.

М., а именно, че ищцата не била гонена от М. М., а сама пожелала да живее на село, като до напускането й на апартамента тя била обгрижвана от сина си.

Твърди, че никой впоследствие не бил препятствал достъпа й до апартамента, а тя сама се била дезинтересирала от ползването му за период повече от 10 години и не заплащала дължимите данъци. Изтъква, че М. М. е имал заболявания, бил е освидетелстван от ТЕЛК с трайно намалена работоспособност и нужда от специални грижи, което било мотивирало ищцата да се премести на село.

Предявен е насрещен иск от Л. Р. Ф., като наследник на М. Т. М., починал на ***г., бивш жител на гр. ***, срещу Е. Д. М., за трансформация на задължението за гледане и издръжка на Е. М. в парично такова, който е приет от районния съд за съвместно разглеждане с първоначалния иск. Повод за насрещния иск била настъпилата смърт на М.М., като отново се изтъква, че Е.

М. сама била решила да се премести на село, както и обстоятелствата относно налични здравословни проблеми на М. М., налагащи провеждане на лечение и полагане на специална грижа. Твърди се, че ответницата по насрещния иск не била заплащала данъците си във връзка със запазеното й право на ползване, а същите били покривани от сина й, а впоследствие и от Л. Ф.. Излагат се аргументи и се цитира съдебна практика в подкрепа на извода за наличие на предпоставките, допускащи трансформиране на задължението за издръжка в паричния му еквивалент, а именно: когато по обективни причини кредиторът не може да даде необходимото съдействие за изпълнение и когато длъжникът по обективни причини не може временно да изпълнява в натура. Поддържа се, че са налице обективни причини, препятстващи наследника да предоставя издръжка в натура. Освен това Е. М. не желаела да осигури необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура и същата сама била изявила желание да живее в друг имот в друго населено място. Предвид това се поддържа, че приобретателят не можел обективно да изпълнява задълженията си по договора и била налице забава на кредитора. Изтъква се още, че ищцата по насрещния иск имала желание да запази договорната връзка, предвид заплащането от нейна страна на дължимите данъци за имота.

4

По изложените съображения се моли за допускане на исканата трансформация.

Постъпил е отговор от Е. М., с който оспорва насрещния иск. Сочи, че неизпълнението на задълженията по договора е траело много години назад във времето и е налице още от сключването на договора, като никога не й е била осигурявана грижа и издръжка нито от приобретателя, нито от Л. Ф..

Неизпълнената част от договора не била незначителна. Поддържа фактическите си твърдения, изложени в исковата молба срещу Л. Ф., относно трайно влошените им отношения със сина й М. и липсата на грижа от негова страна. Възразява срещу твърденията, че била в забава. Изтъква, че поради страх от сина си не смеела да се върне в гр. ***, като след смъртта на М. М. негативното отношение спрямо нея се било запазило и от страна на неговите наследници. Предвид изложеното моли за отхвърляне на насрещния иск за трансформация.