Решение № 26 от 01.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Ст. Г. Як. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600285 по описа за 2021 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С присъда №260007 от 13.07.2021 година по НОХД №68/2021 година, Шуменският окръжен съд признал подсъдимия А. Х. Х. за виновен в извършване на две престъпления, наказуеми по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, за всяко определил наказание при условието на чл.54 от НК, съответно за първото престъпление лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на петстотин лева, за второто – лишаване от свобода за срок от шест месеца. С присъдата е приложен чл.23, ал.1 от НК, като изтърпяването на наложеното най-тежко наказание от една година лишаване от свобода е отложено с минималния изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК, на осн. чл.23, ал.3 от НК наказанието глоба в размер на петстотин лева е присъединено изцяло. Разноските в досъдебното производство са възложени на подсъдимия. Съдебният акт съдържа и оправдателна част по обективни признаци на горепосочените две 1 престъпления.

В законоустановения срок правилността на присъдата се атакува с жалба по чл.318, ал.6 от НПК, аргументираща необоснованост и нарушение на материалния закон. В подкрепа на въззивните оплаквания, защитникът подробно разисква противоречивите доказателства по делото, оспорвайки съставомерност на престъплението по чл.304а от НК. Със собствена доказателствена оценка, адв.П. изразява несъгласие и с фактическата част на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд относно деятелността по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, считайки обвинението за недоказано по несъмнен и категоричен начин. При естеството на ангажираните доводи, към настоящата инстанция се отправя искане за намеса с въззивното правомощие по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.

В пренията на съдебното заседание във въззивната инстанция, представителят на публичното обвинение заема становище за законосъобразност и справедливост на атакуваната присъда. От своя страна, защитникът поддържа въззивната си жалба, в допълнение припомня, че показанията на разпитаните по делото полицейски служители са противоречиви както във връзка с инкриминираното предлагане на подкуп, така и спрямо деятелността на подзащитния му при предприемане на полицейски действия спрямо него. В заключителната част, пледоарията на адв.П. потвърждава процесуалния интерес от отмяна на присъдата и оправдаване на подс.Х. по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения.

В лична защита подсъдимият заявява, че не е виновен и си търси правата. В последната дума сочи, че работи като музикант точно и честно, и затова му е жал за случващото се с него в момента.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, становищата на страните в съдебното заседание и след като в съответствие с чл.314, ал.1 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменение, които ще бъдат подробно обосновани по-надолу в настоящето решение.

По същество, доказателственият процес в първата инстанция се е развил по правилата на пълното съдебно следствие, съдебният акт по въпросите на чл.301 от НПК е постановен след попълване на 2 доказателствената съвкупност с писмени и гласни доказателства. Преценката на настоящия състав, бе за неизчерпен предмет по чл.102 от НПК, затова в тази инстанция се извършиха съдебно-следствени действия, даващи основание на въззивния съд да осъществи цялостната проверка за правилност на обжалваната присъда при следните фактически положения:

Подс.Х. е жител на с.Църквица, общ.Никола Козлево, обл.Шумен.

На 02.02.2020 година той поканил свои приятели в нает от него клуб в центъра на селото, където заедно се забавлявали и консумирали алкохол.

Малко след полунощ на 03.02.2020 година, празнуващите решили да посетят заведение в гр.Шумен и с три автомобила се отправили натам.

В същото време, полицейските служители от РУ МВР – Каолиново, св.св.Р. Т., Д.С. и Д.Х., осъществявали служебни задължения. Екипът им бил разположен с полицейски автомобил близо до центъра на с.Църквица и на това място се извършила проверка на пътниците и водачите на трите автомобила. Само при св.А.П., шофирал третото МПС, се констатирал алкохол от 0.66 промила. В тази връзка му било обяснено, че ще бъде лишен от право да управлява МПС за известно време. В отговор, той започнал да се моли за компромис на полицаите - да не му вземат шофьорската книжка, защото с нея си изкарвал прехраната в чужбина (ново фактическо обстоятелство, прието на осн. чл.316 от НПК), каквато възможност била отхвърлена от длъжностите лица.

В хода на проверката, край тримата служители на МВР се събрала голяма група от хора – пътуващите в трите автомобила, сред които слезлият от второто МПС подс.Х. (ново фактическо обстоятелство), както и други жители на селото, които наблюдавали ситуацията.

След отказа за компромис на св.П., подсъдимият се приближил към полицейските служители и поискал да не му бъде съставян акт за нарушение.

Св.Т. обяснил на подс.Х., че подобно нещо е невъзможно. В продължение на диалога между двамата, подсъдимият предложил на полицейския служител да даде пари, за да не бъде съставян акт на А.П. – първоначално сумата от 500 лева, после 1000 лева и накрая 2000 лева, като предложението било възприето от св.св.С. и Х.. В резултат на последвалото категорично отхвърляне, поведението на подс.Х. станало агресивно - започнал да псува полицаите:

„Ще ви еба в устата… Майка ви ще еба… Луди ли сте…“, с ръце бутнал св.Т.

3 в гърдите, а след предупреждението, че ще бъде задържан, попитал защо, отказал да му бъдат поставени белезници и направил опит да избяга. Със задържането на подсъдимия и привеждането му в служебния автомобил, деятелността била преустановена, а хората се разотишли.

Горната фактическа обстановка, възприета в по-голямата част и от окръжния съд, се извлича убедително от гласните и писмените доказателства по делото.

В обясненията си подс.Х. отрича авторството на деянията, твърди, че не е предлагал пари, признава, че говорил за компромис, с което предизвикал острата реакция на единия полицейски служител и ситуацията ескалирала.

Категоричен е, че не е бягал от полицаите и че се качил в служебния автомобил доброволно без белезници.

Версията на подсъдимия се подложи на внимателна въззивна проверка в съответствие с принципите по чл.13, чл.14, ал.1, чл.18, чл.107, ал.ал.3 и 5 от НПК. За целта, в основата на аналитичната си дейност досежно достоверността на фактическите източници, настоящият състав постави писмените доказателства по делото. Те установяват по недвусмислен начин служебната принадлежност на св.св.Т., С. и Х., естеството и мястото на изпълнение на полицейските задължения на инкриминираната дата, както и други съществени за предмета по чл.102 от НПК обстоятелства.

По-конкретно, план (л.45 и сл. НОХД) доказва, че в инкриминирания период на територията на общини Каолиново и Никола Козлево се провеждала целенасочена полицейска операция за подобряване безопасността и организацията на движението по пътищата и намаляване броя на пътните произшествия, обхващаща проверка за шофиране при употреба на алкохол, наркотични вещества и техни аналози. Полицейските служители изпълнявали и съпътстващите общи задължения по ЗМВР.

Посоченият план, както и информационна карта за наряд (л.44гр от НОХД) обосновават неоспорим извод, че св.св.Т., Х. и С. били част от полицейския състав, ангажиран с операцията, като същите работили в нощна смяна от 20.30ч. на 02.02.2020 година до 08.30ч. на 03.02.2020г. и по плана за разстановка, обслужвали процесния участък (л.43 от НОХД).

С доказателствена инициатива в тази инстанция е установено, че към месец февруари 2020 година св.св.Т., С. и Х. принадлежали към състава на 4

МВР, РУ-Каолиново (ВНОХД, л.28-л.32), с длъжности по поредността на посочване на свидетелите: старши полицай, полицай и младши автоконтрольор ІІ степен, всички в група „Охранителна полиция“. Според длъжностните характеристики (НОХД, л.39-42), св.св.Т. и С. се грижили за опазване на обществения ред, оказвали съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, за които св.Х. имал задължение да изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност. При съблюдаване точно на това задължение, св.Х. съставил АУАН №183365/03.02.2020 година, като в присъствие на свидетелите по акта – св.св.Т. и С., отразил административно нарушение на св.П., който на 03.02.2020 година в 01.19ч в с.Църквица, управлявал л.а.“Ауди Q7“ с рег.

№Н3134ВТ, с концентрация на алкохол в кръвта от 0.66 промила, установена с техническо средство (ВНОХД, л.34).

На 20.02.2020 година, административнонаказателната отговорност на св.П. била ангажирана с наказателно постановление (ВНОХД, л.33), чрез налагане на наказание по чл.174, ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

На база на АУАН и НП, времето на процесната деятелност на подсъдимия може да се ограничи от фиксирания час на проверката на св.П. и от часа, посочен в заповед за задържане и протокол за обиск на дееца – 01.40ч. на 03.02.2020 година (т.2, л.л.81, 82 ДПр). Протоколът заедно с обясненията на подсъдимия установяват, че същият разполагал в себе си с малка сума пари.

При спазване на принципа по чл.107, ал.5 от НПК, въззивният състав съпостави писмените доказателства с показанията на св.св.Т., С. и Х. за местонахождението и служебната им ангажираност на инкриминираната дата, констатирайки пълно съответствие по фактите.

По-нататък, този съдебен състав обмисли фактическата установеност на отделните детайли от деятелността, отнесена към чл.304а от НК в следния аспект:

Показанията от етапа на съдебното следствие на св.св.Т., Х., С., И., П., Ю., А., С. не оставят съмнение по обстоятелството за реализираната полицейска проверка на трите автомобила, отпътували от клуба в центъра на с.Църквица в посока към гр.Шумен. Пак според цитираните гласни 5 доказателства (с изключение на показанията на полицейските служители) и съобразно показанията на св.св.И. и И. (НОХД, л.л.59гр.,61), преди това всички те гостували в барчето на подсъдимия, където консумирали алкохол По очертаните положения, обясненията на подсъдимия (НОХД, л.49) са напълно аналогични.

Въззивният състав прие ново фактическо обстоятелство във връзка с местоположението на подсъдимия в групата от колите и по-точно във втория автомобил, основавайки се на приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на св.Х. (т.1, л.4 ДПр), кореспондиращи с показанията на св.С. от съдебното следствие. При логическа оценка на този факт, съвместно с показанията на св.С. (НОХД, л.52гр) и св.Х. (НОХД, л.54гр) в насока, че всеки един от пътуващите е бил проверен, следва че всички лица от трите автомобила са били на мястото на проверката и са възприели развитието на ситуацията със св.П.. Продължавайки с анализа, показанията на св.св.Т., Х. и С., че при резултатите от алкохолната проба на св.П., край тях имало много хора, са несъмнено достоверни.

С оглед показанията на св.св.И. (НОХД, л.61) и Х. (НОХД, л.57), въззивният състав приема, че към групата, приближила се до полицейския екип се причислили и други лица, извън хората в колите.

Показанията на св.св.Х. и С., приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 и чл.281, ал.1, т.1, т.2, пр.2 от НПК (т.1, л.л.3, 4 и т.2, л.л.58 и 67 ДПр) установяват, че при положителната и съставомерна по реда на чл.174, ал.1 от ЗДвП концентрация на алкохол в кръвта на св.П., на последния са били разяснени предстоящите действия по ЗДвП, включително изземването на шофьорската книжка. Съпоставката на гласните доказателствени средства с АУАН (ВНОХД, л.34) и със съобщените от св.И. фактически данни (НОХД, л.56гр.), категорично установява еднопосочност и истинност на обсъжданите гласни доказателства. По мнение на този въззивен състав, показанията на св.св.Х. и С. от ДПр (цитирани), не оставят място за съмнение, че пръв св.П. поискал компромис от полицейските служители да не му се съставя акт за нарушение, като св.Х. уточнява и причината – П. посочил, че работи в чужбина с шофьорската си книжка. Своеобразна подкрепа на последното обстоятелство се явяват съобщенията по въззивното дело до св.П., установяващи че той трайно пребивава извън страната.