Решение № 113 от 09.06.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Горна Оряховица , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20214120200063 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ИВ. Н. Н. обжалва чрез защитника адв. В.К. от АК – Ловеч наказателно постановление № 20-0268-001706/27.11.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон. Посочва, че на посочените в акта и в наказателното постановление дата и час на нарушението не се е намирал на посоченото там място. Процесното пътнотранспортно произшествие настъпило на 18.11.2020 г., а не на 19.11.2020 г., както посочили актосъставителят и наказващият орган. Оспорва извода, че произшествието е настъпило в резултат от виновно извършено от него нарушение на правилата за движение. Излага твърдения за техническа неизправност на служебния автомобил, за която уведомил работодателя си, но последният не я отстранил.

Поддържа, че тази неизправност е причината за произшествието. Моли съда 1 да отмени обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебните прения ЗАЩИТНИКЪТ поддържа жалбата.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2020 г. вечерта изпълнявал служебните си задължения като охранител при „В.“ ЕООД. Около 22:00 часа бил изпратен на сигнал за произшествие. Със служебния автомобил „Д.“ с рег. № *** потеглил към указания му адрес. Около 22:30 часа управлявал посочения автомобил по общински път VTR 1051 в участъка при км 0 + 500. При излизане от дясна крива в посочения участък автомобилът се отклонил вляво по посока на своето движение, излязъл извън пътното платно и се ударил в стълб на електропровод 110 kV от електропреносната мрежа, собственост на Е.. При така настъпилото пътнотранспортно произшествие водачът получил фрактура на прешлен, а по стълба и автомобила били нанесени щети.

В 22:37 часа на 18.11.2020 г. в Районен център 112 – Русе постъпил сигнал по телефона за настъпилото ПТП, подаден от А.Ч. – оператор в офиса на „В.“ ЕООД.

На местопроизшествието пристигнали свидетелите Т. М. Д. и М. Й. М. – младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица. След като се запознал с фактическата обстановка, свидетелят Д. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA № 281776 за това, че поради движение с несъобразена с пътните условия скорост причинил 2 пътнотранспортно произшествие, с което нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.

2 от ЗДвП.

На 27.11.2020 г., след като разгледал преписката, образувана по така съставения акт, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 20-0268-001706, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 20.01.2021 г. Подадената от защитника адв. В.К. жалба против постановлението била заведена в деловодството на РУ – Горна Оряховица с входящ номер Ж3/26.01.2021 г.

От изисканата от РУ – Горна Оряховица справка се установява, че за времето от 19:00 часа на 18.11.2020 до 7:00 часа на 19.11.2020 г. дежурни в управлението по контрол на пътното движение са били младши автоконтрольорите М.М. и Т.Д., а за времето от 19:00 часа на 19.11.2020 до 7:00 часа на 20.11.2020 г. – младши автоконтрольорите Ив.М. и М.М..

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетеля Т. М. Д. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради недоказаност на обвинението за извършено административно нарушение.

3

От съвкупната преценка на данните в справката за постъпил сигнал за ПТП в Районен център 112 – Русе (л. 35), в разпечатките от информационната система на НС 112 (л. 37 – 42), в справката за дежурните младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица на 18.11.2020 г. и на 19.11.2020 г.

(л. 34) и в изготвения от мл. автоконтрольор Т.Д. констативен протокол за ПТП (л. 9) се установява по несъмнен начин, че описаното в акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление пътнотранспортно произшествие е настъпило на 18.11.2020 г., а не на 19.11.2020 г., както е посочено в акта и в постановлението. При това положение и доколкото времето на извършване е основен индивидуализиращ признак на всяко деяние, следва да се приеме, че в процесния случай не е доказан фактът на нарушението, за което жалбоподателят е наказан.

Административнонаказателното обвинение против жалбоподателя не е доказано и в още един аспект. В хода на административнонаказателното производство не е установено по несъмнен начин, че настъпилото пътнотранспортно произшествие е пряка и непосредствена последица от допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата за движение. От събраните гласни доказателства и от данните в административнонаказателната преписка се установява, че полицейските служители, посетили местопроизшествието, не са извършили измервания на оставени на пътното платно следи от протриване, не са определили скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил в момента на излизане от посочената в наказателното постановление дясна крива и в момента на излизане от платното за движение, не са съобразили радиуса на кривата и не са установили критичната скорост за преодоляване на кривата без занасяне.

Без изясняването на тези обстоятелства не могат да се установят причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие от експлоатационнотехническа гледна точка и не може да се направи обоснован извод имал ли е жалбоподателят обективна възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие било като избере по-ниска скорост на движение, било като прояви майсторство за преодоляване на занасянето и възстановяване на контрола върху автомобила. В крайна сметка неизяснени са останали основните въпроси от значение за съществото на спора – допуснал ли е жалбоподателят нарушение на правилата за движение и има ли 4 причинна връзка между допуснатото пътнотранспортно произшествие. нарушение и настъпилото

При това положение изводът на наказващия орган, че пътнотранспортното произшествие е резултат от движението на управлявания от жалбоподателя автомобил с несъобразена скорост, следва да бъде определен като предположение, което не се основава на установени в хода на административнонаказателното производство обективни факти и обстоятелства.

Предвид изложеното съдът приема, че не е установено по несъмнен начин ИВ. Н. Н. да е нарушил виновно правилото за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и да е осъществил състава на административното нарушение по чл.

179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.

По горните мотиви съдът следва да уважи жалбата и да отмени обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на обезщетение за разноските, които е направил в съдебното производството. Видно от разписката, оформена като клауза в представения договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил в брой 480 лв. за възнаграждение на упълномощения защитник адвокат. От друга страна, въззивваемата страна е направила възражение за прекомерност на платената сума (в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН). Като взе предвид, че с обжалваното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв., че производството по обжалване на постановлението пред първата инстанция се е развило в две съдебни заседания и че същото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да уважи частично възражението на въззиваемата страна за прекомерност на разноските, като присъди на жалбоподателя 360 лв. от общо претендираните разноски в размер на 480 лв. По аргумент от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 2 от ГПК и от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя разноски следва да бъде осъдена ОД на МВР – Велико Търново, доколкото началникът на РУ – Горна 5

Оряховица няма качеството на разпоредител с бюджет по смисъла на закона.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0268-001706/27.11.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с което на ИВ. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ***, и с адрес за призовки и съобщения *** – адв. В.К., е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ н а ИВ. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения *** – адв. В.К. , сумата 360 лв.

(триста и шестдесет лева), представляващи разноски в производството пред районния съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 6