Решение № 83 от 23.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пазарджик, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220105476 по описа за 2024 година

В исковата си молба срещу Д. А. И. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№23, ет.1, ап.1 ищецът „Н. М.“ООД с ЕИК **** със седалища и адрес на управление град П., ул. “Р.

Д.“бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, представлявано от Л. Д. твърди, че на 03.07.2023г. с ответника са сключили договор за потребителски кредит №***** по силата на който ищецът в качеството на кредитор е предоставил на ответника в качеството на кредитополучател сумата от 3 692.59лв. С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата и му е бил издаден разходен касов ордер за същата. Твърди се, че ответникът се е задължил да върне сумата от 4 032лв., от която главница в размер на 3 692.59лв. и договорна лихва в размер на 339.41лв.Договорената сума е следвало да бъде върната на 7 месечни погасителни вноски , всяка в размер на 576 лв., включваща главница и договорна лихва като за целта е бил подписан погасителен план, неразделна част от договора в който се съдържат брой вноски, падежна дата, сума по главница и сума по лихва. Последната падежна дата е 05.02.2024г. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри фиксиран годишен лихвен процент от 40%. Твърди се, че редът и условията , при които е бил отпуснат процесния кредит са уредени в договора и общите условия към него, като с подписването на договора ответникът е удостоверил, че е запознат и е съгласен с всички договорни клаузи.

Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е направил нито едно плащане по договора, поради което за ищеца като кредитор е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Действията по подаване на настоящия иск са били предшествани от молба за обезпечаване на бъдещи искове , въз основа на която е било образувано ч.гр.д.№6817/2024г по описа на РС-Перник и процесните искове са били обезпечени като в полза на настоящия ищец и молител в обезпечителното производство е била издадена обезпечителна заповед .

1

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: 3 692.59лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №*****/03.07.2023г., сумата от 339.41лв. представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит №*****/03.07.2023г, сумата от 427.40лв. обезщетение за забава за периода от 06.02.2024г до 05.12.2024г. Претендират се направените от ищеца разноски в настоящото производство и в обезпечителното производство.

В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител адв.Е. П., е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.

Твърди се, че страните са уговорили годишен процент на разходите в максимален размер до 50% като не ставало ясно как е формиран този размер и какви компоненти участват. Никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 от ЗПК начин , което е нарушение на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК и води до недействителност на процесния договор. Твърди се, че уговорката за договорна лихва в размер на 339.41лв. е неравноправна и противоречи на закона и добрите нрави. Същата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика на услугата и потребителя.

В съдебно заседание ищцовото дружество ,чрез пълномощника си, поддържа иска досежно претендираната главница по процесния договор за кредит.По реда на чл.233 от ГПК е направен отказ от исковете за заплащане на договорна лихва в размер на 339.41лв. и обезщетение за забава в размер на 427.40лв., поради което с протоколно определение от 12.01.2026г, производството по тези искове е прекратено.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа направеното с отговора на исковата молба оспорване.

П. районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото , а и от представените от ищеца писмени доказателства се установи, че на 03.07.2023г страните са сключили договор за потребителски кредит №*****, по силата на който ищцовото дружество в качеството на кредитор е предоставило на ответника в качеството на кредитополучател парична сума в размер на 3 692.59лв. Ответникът е поел задължението да върне сумата от 4032лв. на 7 месечни погасителни вноски всяка по 576лв. като падежната дата на първата вноска е 03.08.2023г., а на последната- 05.02.2024г., съгласно погасителен план неразделна част от договора / съдържащ се на лист 9 от делото/. Погасителния план съдържа броя на погасителните вноски, падежа на всяка от тях, както и дължимите суми за главница и лихва . Процесният 2 договор е сключен при следните параметри – фиксиран годишен лихвен процент -40%/ фиксиран размер на лихвата по заема/ 339.41лв., ГПР- до 50%. Съгласно чл.1, ал.3 от договора страните са уговорили следния начин на усвояване на кредита: главницата по кредита се усвоява от кредитополучателя в пълен размер веднага след сключване на договора за паричен заем. Заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с подписване на настоящия договор.Видно от разходен касов ордер №*****/03.07.2023г / лист 10 от делото/ в деня на сключване на договора ответникът е получил в брой сумата по кредита в размер на 3692.59лв., а и този факт не бе спорен между страните. С подписването на договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства- процесния договор за кредит, погасителен план и общи условия към договора – посочените документи са подписани от двете страни по делото. Подписването на тези документи не е оспорено от страните.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.9 и сл. от ЗПК във вр.с чл.240 от ЗЗД.

Изхождайки от предмета на договора- предоставяне на кредит под формата на заем , както и страните по него – ищецът е юридическо лице, което е небанкова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност и ответник – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност съдът счита, че процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което при решаване на настоящия правен спор намират приложение правилата за действителността на договора за кредит, залегнали в ЗПК, глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр.с чл.22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност/ нищожност/ на същия.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря кумулативно на всички изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1т.7-9 от ЗПК. Неспазването на което и да е от императивни изисквания, разписани в посочените разпоредби води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Ищцовото дружество черпи правата си от договор за потребителски кредит №*****/03.07.2023г . Съгласно чл.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснения за плащане.Страните по договора за потребителски кредит са потребителя и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска 3 дейност. Съгласно ал. 3 на чл.9 от ЗПК кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен съобразно изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК - в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.Предвиден е общия размер на кредита и условията за усвояването му. Посочен е годишния лихвен процент.

В текста на чл.19, ал.1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „годишен процент на разходите“/ГПР/. Посочено е, че ГПР представлява общите разходи на потребителя по договора за потребителски кредит, настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В текста на чл.19, ал.2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1. В текста на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи определения размер се считат за нищожни.

Съгласно чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и обща сума, дължима от потребителя изчислена към момента на сключване на договора. В случая в процесният договор за кредит е посочено, че ГПР е до 50 %, тоест дори не е посочена абсолютна стойност на ГПР, още по-малко кои точно компоненти са включени в него и как се формира конкретния ГПР. Начина, по който е формулиран размера на ГПР дефакто води до извода за липса на посочен такъв в договора.Никъде в условията по договора не е посочено какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностното измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти,поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. Посочената разпоредба цели на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите , които следва да стари във връзка с кредита ,за да може да направи информиран и икономически обоснован извод дали да го сключи.

Процесният договор е сключен в нарушение на императива на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Същият е недействителен/ нищожен / по силата на чл.22 от ЗПК.Последиците от обявяване на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и други разходи по кредита.

Предмет на заявената исковата претенция на кредитора по процесния договор за потребителски кредит е именно чистата сумата от 3 692.59лв./ главницата по кредита/ след надлежно направения отказ от исковете за заплащане на договорна лихва и обезщетение за забава.

Безспорно се установи от обсъдените по-горе писмени доказателства, че ищцовото 4 дружество е изпълнило основното си задължение по договора като е предоставило на ответника сумата от 3 692.59лв., а и този релевантен факт не е бил спорен между страните.

Установи се, че кредитът е следвало да бъде върнат на 7 месечни погасителни вноски всяка в размер на 576лв. като падежът на последната погасителна вноска съгласно постигнатата договореност е бил на 05.02.2024г. По делото не се наведоха твърдения от ответника, нито се събраха доказателства за извършено плащане на процесната сума.