Определение № 15565 от 24.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15565 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110110987 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.” Е., ЕИК ***, против В. Ц. с ЕГН: **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2776 по описа на РС-Г. за 2025 г.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч.гр.д. № 2776/2025 г. на РС-Г., длъжникът е търсен на адреса на 16,11,2025г. 03.12.2025г., 11.02.20256г. 03.03.2026г., 24.03.2026г. Посещенията са обективирани две съобщения на призовкаря, като е посочено, че лицето не е открито на адреса, но и в двете съобщения е посочено, че по данни на съседи длъжникът живее на адреса.

В този смисъл, връчителят не е събрал и удостоверил конкретни сведения, с посочване на техния източник (например от управителя на етажната собственост, съседи, кметство и др.), че длъжникът не живее на адреса. Напротив, установява се, че лицето живее на адреса, но не е открито за връчване на книжата.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и 1 връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса (удостоверено е, че длъжникът не е открит, но са налице сведения, че живее на адреса).

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - П. по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т.

10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Г., за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 127942/23.04.2026 г., подадена от „Т.” Е., ЕИК ***, против В. Ц. с ЕГН: **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 10987 по описа за 2025 г. на Районен съд- С., 66- ти гр.с- в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

2

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, да се изпратят по ч.гр.д. № 2776 по описа на РС-Г. за 2025 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3