Определение № 151 от 16.03.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 198/2026
- Вид
- Определение № 151
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 16.03.2026
- Състав
- Мая Цонева, Бонка Янкова, Калин Калпакчиев
Цитирани разпоредби
- чл.87 · Наказателен кодекс
- чл. 87, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 8, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 433 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.433, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.44 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 468, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151 гр. София, 16.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая Цонева
Членове:
Бонка Янкова
Калин Калпакчиев като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно частно наказателно дело № 20268003200198 по описа за 2026 година
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК .
Предмет на възникналия спор за подсъдност между Районен съд Плевен и Окръжен съд Плевен е кой е компетентен да разгледа молбата за реабилитация по чл. 87, ал. 1 от НК на Е. Р. А., подадена чрез пълномощника му - адвокат Г. С. от АК Плевен.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира следното:
Районен съд Плевен е бил сезиран с молба от осъдения Е. А., подадена чрез упълномощения му адвокат Г. С. от АК - Плевен, за допускане на съдебна реабилитация по три осъждания на молителя, предмет на три дела по описа на РС Плевен. По подадената молба в Плевенския районен съд е било образувано ЧНД № 51/2026 г., производството по което е било прекратено с протоколно определение от 06.02.2026г., като съдията - докладчик се е мотивирал с направената от приложената справка за съдимост на молителя констатация, че по отношение на същия има осъждания в чужбина, а именно от съд в Кралство Испания. Счел, че след като последната постановена спрямо молителя присъда е от чужд съд, то и според „разпоредбите на НПК, компетентен да реабилитира присъда, постановена в чужда държава е ОС по местоживеенето на осъдения“, тоест Окръжен съд Плевен, на когото изпратил делото по подсъдност.
От своя страна, съдията - докладчик по образуваното в Окръжен съд Плевен ЧНД № 139/ 2026 г. с Разпореждане № 116 от 24.02.2026 г. прекратил съдебното производство по делото и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС.
Приел, че макар действително молителят да има осъждане в чужбина, след като няма данни присъдата на съда в Кралство Испания да е „призната за изпълнение от българския съд“, не е приложима разпоредбата на чл. 468, ал.3 от НПК, според която компетентен да разгледа молба за реабилитация е 1 окръжният съд по местоживеенето на осъдения, но само когато този съд се е произнесъл по реда на чл. 468, ал.1 от НПК. Доколкото по делото липсвали данни Плевенският окръжен съд да е „признал за изпълнение“ присъдата на молителя от испанския съд, то и подсъдността следва да се определи по общите правила на раздел ІІ, глава тридесет и четвърта, като се съобразят само тези осъждания, за които е допустимо разглеждане по чл.87 от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че компетентен да разгледа молбата за съдебна реабилитация е Районен съд Плевен.
Предварително следва да се посочи, че в случая и двата спорещи съда, в аргументиране на позициите си, напълно са пренебрегнали нормата на чл. 8, ал.2 от НК, според която „Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България“. Както е известно, с посочената разпоредба на чл.8, ал.2 от НК е транспонирано Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства. В правната доктрина отдавна е изяснено, че нормата недвусмислено възлага правото на българския съд да вземе предвид „факта“ на осъждането и да съобрази неговите последици, макар присъдата да не е преминала производство по екзекватура ( проф.д.ю.н.М.Чинова, П.Панова, сп.Норма, бр.7/2015г стр. 60 - 91). Доктрината и международното право ясно са утвърдили несъмнената разлика между признаване и изпълнение на присъда от чужд съд, което доколкото изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата на издаващата държава и предвид чл.4, ал.2 от НПК изисква нарочна процедура с оглед възможността да бъде изпълнена и отделно - вземане предвид последиците на такава присъда. Последното, а именно, факта на осъждането с чуждата предходна присъда, което по естеството си е нейна вторична правна последица, не предполага формалност и провеждане на нарочна процедура. В унисон с българската правна доктрина е и практиката на СЕС - Решение по дело С-171/2016 г., според което „ Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата, предвидена в членове 463—466 от Наказателно-процесуалния кодекс.
От изложеното следва, че неправилно Плевенският окръжен съд е обвързал отсъствието на компетентност по молбата за реабилитация с доводите за нереализираната процедура по признаване, съответно по изпълнение на призната присъда на чуждия съд. В същото време обаче спорът следва да се реши в полза на окръжния съд, а делото върнато за разглеждане на Плевенския районен съд, който е компетентния съд по правилата на чл.433, ал.2 от НПК.
Именно този съд е бил сезиран с молба, в която са посочени три присъди, и 2 трите на РС Плевен за осъжданията по които молителят е поискал да бъде постановена съдебна реабилитация. Освен, че не е обвързал доводите си с конкретна правна норма, позовавайки се общо на „разпоредбите на НПК“, но в случая районният съд изобщо не е направил разграничение между въпросите, свързани с преценката относно компетентността на съда в производството по чл. 433, ал.2 от НПК и въпросите, свързани с основателността на молбата по същество, в обхвата на които е и съобразяване на нормата на чл.8, ал.2 от НК. Отделно от това, следва да се отбележи и че в искането за съдебна реабилитация осъждането на молителя по присъдата на чуждестранния съд не е включено сред тези, за които молителят е поискал съдебна реабилитация, поради което и в принципен план присъдата на чуждестранния съд по начало е неотносима към преценката за определяне на компетентния съд в производството по реда на чл. 433 от НПК.
Предвид тези съображения и на основание чл.44 от НПК , настоящият състав на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА ЧНД № 139/2026 г. по описа на Окръжен съд Плевен за разглеждане от Районен съд Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Копие от определението да се изпрати на ОС Плевен за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3