Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 10.03.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 432/2024
Вид
Решение № 168
Подписан
10.03.2025
В сила
01.04.2025
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 334 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5,ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.14 ал.1 т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 28а, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. гр. Хасково, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100432 по описа за 2024 година

Предявен е при условията на пасивно субективно съединение положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от В. П.

Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.*********, адв. **** от АК - Хасково, против Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *********, общ.Хасково, обл.Хасково; С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********; И. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, бул********* З. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.“*********; Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.********* и М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Раднево, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, ул.*********, всички със съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********, адв. Б********* от АК – Хасково, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор № ********* по КК на гр.Хасково, одобрен със заповед № ********* от 05.10.2006 г. на изп.директор на АК – София, с адрес: гр.Хасково, ж.р.

„*********“, площ 945 кв.м., трайно предназначение -урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор -няма, номер по предходен план:

**** при съседи:

****************************************************************

Ищецът твърди, че придобил по наследство от майка си поземлен имот с идентификатор *********. Със заповед № ********* г., издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково наредил да бъде възстановено правото на собственост при 1 условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.Г. П. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № **** г. на Общински съвет – Хасково, с идентификатор *********, ж.р. "*********", землище на гр.Хасково, с площ от

945 кв.м., при граници:

****************************************************************

Ищецът обжалвал пред РС-Хасково заповедта на кмета на община Хасково като искал и прогласяване на нищожността на заповедта на областния управител на област Хасково. Във връзка с това били образувани адм.д. № **** по описа за 2021 г. на РС-Хасково и адм.д. № 2657 по описа за 2021 г. на РС-Хасково. И двете жалби били отхвърлени. Това обосновавало правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск против ответниците.

Поддържа се в исковата молба, че правото на собственост на ищеца се установявало от следните обстоятелства: През 2007 г. ищецът получил поземления имот в наследство от майка си като същият бил част от нива от 2 дка, закупена от М.С.П.а, покойната майка на ищеца. През 1970 г. тя го закупила с нот. акт ****, том III, дело № ****/1970 г. от Н.А.Р. През 1965 г.

Н.А.Р бил надарен от баща си А.Р.П с 2 дка с нот.акт № **** том I дело 263/1965 г. на Хасковски народен съд. Видно били от същия НА, че дарените два декара са част от нива от пет декара, тъй като А.Р.П притежавал нива от 5 дка. А.Р.П бил собственик на имота от 1924 г. като го придобил с нот.акт **** от 29.02.1924 г. на нотариус при Хасковски окръжен съд. Видно било от нот.акт № **** том I дело 263/1965 г. и нот.акт **** от 29.02.1924 г., че Д.Г. се явявал граница на нива от 3 дка, от която процесният имот бил част.

Изложено е в исковата молба, че от 1924 г., когато първият праводател на ищеца закупил нивата от 5 дка и до настоящия момент, процесният имот като част от тази нива се владял от праводателите на ищеца, а след наследяването от майка му се е владеел от него. Като собственик на процесния имот, на майката на ищеца било издадено разрешение за строеж № **** г. Закупената нива попаднала в зона за отдих, обособена с ПМС, а с решение № **** г. на Общински съвет - Хасково била включена в строителните граници на града, определен с околовръстен полигон и придобила статут на урбанизирана територия.

От друга страна, ответниците, като наследници на Д.Г. П., претендирали придобиване правото собственост върху имота с идентификаетор № ****. въз основа на заповед № ********* г., издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р."*********" и решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, решение № **** 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № **** по чл. 11 от ЗСПЗЗ.

Ищецът заявява, че ответниците на са придобили правото на собственост като излага следните съображения:

Наследодателят на ответниците, към момента на образуване на ТКЗС не 2 бил собственик на процесния имот и Д.Г. П. бил посочен като съсед на нивата от пет декара, закупена от праводателя на ищеца - А.Р.П през 1924 г., а също и през 1965 г., когато същият дарил на сина си Н.А.Р 2 дка. Дори и наследодателят на ответниците да притежавал земеделска земя в *********, то тя не била идентична с процесния имот. Собствеността на ПИ № *********, които били част от нивата от два декара и Н.А.Р продал на Н.

Георгиева Вълчева с нот. акт. **** том III, дело № ****/1970 г., не била възстановена на наследниците на Д.Г. П., а в ПНИ било записано името на приобретателите на имота.

Цялата процедура и всички актове и действия по признаване и възстановяване на собствеността на процесния имот на наследниците на Д.Г.

П. била нищожна и незаконосъобразна. Заповед № ********* от 18.09.2019 г. на областен управител на област Хасково, касаеща процесния ПИ и заповедта на кмета на община Хасково за възстановяване правото на собственост върху процесния имот били незаконосъобразни и нищожни, издадени без да са налице предпоставките на ЗСПЗЗ, тъй като в полза на наследодателя на ответниците не било признато правото на собственост върху процесната земеделска земя. Решение № ****/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № **** също било нищожно и незаконосъобразно. То било постановено в пълно противоречие и в нарушение на процедурата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като извършените нарушения били толкова многобройни и толкова съществени, че водели до резултат, който е нетърпим от гледна точка на действащия правов ред. Ищецът твърди освен това, че такова решение въобще не било издавано и връчвано на наследниците на Д.Г. П.. В тази връзка на основание чл.17, ал.2 ГПК се оспорва валидността и законосъобразността на решение № ****/01.04.1998 г. на ОСЗ по заявление № **** и на всички актове и действия на всички административни органи, с които е признато и възстановено правото на собственост на процесния имот в нарушение на закона и без да са налице предпоставките за това, както и обстоятелството, наследодателят на ответниците да е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на процесния имот, който им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ.

Ищецът сочи, че процесният имот никога не е бил включван в блок на ТКЗС или ДЗС, поради което разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение на него не били приложими. От момента на закупуването му от праводателя от 1924 г. той, а в последствие неговите правоприемници, вкл. и ищецът осъществявали владение върху него. За наследодателя на ответниците не съществувало право на признаване и възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка се оспорва валидността и материалната законосъобразност на решение № *********/01.04.1998г. на ОСЗ по заявление № 51180 като се иска да бъде упражнен косвен съдебен контрол за валидността и за материалната му законосъобразност.

Освен това процесният имот не бил идентичен със земеделската земя, заявен като собствена на наследодателя на ответниците, поради което за неговите наследници, в случая за ответниците, не било налице законово 3 основание за възстановяване на собствеността върху този имот.

Ето защо ищецът счита, че той е собственик на процесния имот, въз основа на наследство, като собствеността на неговите праводатели била придобита преди образуването на ТКЗС и ДЗС. При условията на евентуалност, ищецът се позовава и на придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот и въз основа на изтекла в полза на праводателите му и в негова полза придобивна давност.

По тези съображения, се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот - ПИ с идентификатор *********, а при условията на евентуалност – на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба и от шестимата ответници чрез надлежно овластен процесуален представител. Считат иска за допустим, но неоснователен.

Не оспорват, че със Заповед № ********* г., издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ от Кмета на Община Хасково е възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.Г. П., върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № ****г. на Общински съвет - гр. Хасково с идентификатор № *********, ж.р. „*********", землището на гр. Хасково, с площ 945 кв.м, при граници:

******************************************************;

*********; че са наследници на Д.Г. П., както и че ищецът е обжалвал пред Районен съд - Хасково Заповед № ********* г. на Кмета на Община Хасково, с която на наследниците на Д.Г. П. е възстановен посочения имот, в т.ч. и че е поискал провъзгласяване на нищожността на Заповед № *********/18.09.2019 г. на областния управител на област Хасково.

Оспорва се обстоятелството, че ищецът е собственик по наследство от майка си М.С.П.а, алтернативно по давност на ПИ с идентификатор № *********. От приложените към исковата молба нотариални актове не можело да се направи извод, че процесният имот е различен от възстановения на наследниците на Д.Г. П., както и че този имот е идентичен с процесния.

Твърдението в исковата молба, че процесният имот не е бил включван в блока на ТКЗС и ДЗС и за него разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са неприложими, било необосновано, тъй като със Заявление-декларация от 07.03.1958г. и приложената към нея Опис- Декларация наследодателят на ответниците Д.Г. П. внесъл в ТКЗС общо 61,5 декара ниви, обработваема земеделска земя. Видно било и от протокол на Поземлена комисия град Хасково № 36-5 от 10.02.1993г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост, върху които ще се възстановява, чрез плана за 4 земеразделяне в землището на гр. Хасково, че са били определени земеделските земи, които били признати за възстановяване на наследниците на Димитьр Г. П., като се признавало и определяло за възстановено правото на собственост, върху земеделски земи с план за земеразделяне за общо 61,200 декара, връчено на 05.07.1993 г. С Решение № **** от 01.04.1998г. общинска служба по земеделие и гори, след като разгледала преписка с вх. № **** от 05.12.1991 г. от Господин Димитров П., ведно с представените писмени доказателства към нея, признала правото на собственост на наследниците на Д.Г. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ниви, в които попадал и процесния имот. Отделно от това, по адм. дело № 2657/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково била приета експертиза, която установила, че преди образуване на ТКСЗ и ДЗС в местност „*********", наследодателят на ответниците Д.Г. П. бил собственик на парцел 166 – нива, в масив 506, площ 10 400,03 кв.м., внесен в ТКЗС и ДЗС. За района, в който попадал имота с идентификатор ********* по кадастралната карта на гр. Хасково бил одобрен кадастрален план със Заповед № 969/1988г., в който план имотът бил с планоснимачен № ****. За местност „Каменен" бил изработен и помощен план, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000г., в който бил отразен парцел 166-нива, в масив 506, площ 10404,03 кв.м., собственост на Д.Г. П.. Границите на тази нива били отразени в помощния план, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000г. и в тях попадал имота с пл. №**** от кадастралния план от 1988 г. За имот с пл.