Решение № 937 от 07.08.2025, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 937

Смолян, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - IV състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КАЛИНКА МЛАДЕНСКА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА административно дело № 20257230700186 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Н. А. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [улица], чрез адв. Н. Е. Т., АК-[област], с адрес за призоваване: [населено място], [улица], против Решение № 1040-20-86/16.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място].

В жалбата се твърди, че оспореното решение е немотивирано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона. Според жалбоподателката Н. А. Я. директорът на ТП на НОИ - [населено място] е направил неправилен извод, че същата няма право на парично обезщетение за безработица в [държава]. Не се спори, че държавите, в които Н. А. Я. е осъществявала трудова дейност, са В. и [държава], както и че държавата по последната й заетост е [държава], но местопребиваването й е в [държава]. Затова счита, че на основание член 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване. Моли да се отмени оспореното решение, с което е оставено в сила разпореждането за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание, жалбоподателката Н. А. Я., редовно призована, не се явява и не се представлява. В представена по делото молба надлежно упълномощеният й процесуален представител адвокат Т. поддържа жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваното решение и моли същото да се отмени и преписката се върне за ново произнасяне от административния орган, както и да се присъдят направените по делото разноски, включително и платения адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата - Директора на ТП на НОИ - [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило по делото писмено становище надлежно упълномощеният му процесуален представител юрисконсулт Ч. оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорваното решение, с което е оставено в сила разпореждането за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица и моли жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Смолянският административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, прие следното:

Със заявление от 19.12.2023 г., подадено в дирекция „Бюро по труда“ - [община], жалбоподателката Н. А. Я. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). В последствие на 08.01.2024 г. същата е подала заявления за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 - В. и [държава]. Поискано е удостоверяване на периоди във В. за времето от 20.05.2019 г. до 18.12.2019 г., от 28.05.2020 г. до 01.11.2020 г., от 01.06.2021 г. до 29.10.2021 г., от 09.05.2022 г. до 14.10.2022 г. и от 21.05.2023 г. до 27.10.2023 г., и удостоверяване на период във [държава] за времето от 13.11.2023 г. до 04.12.2023 г., като това е и последната й заетост.

С Разпореждане № 202-02-447-1/02.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [населено място], образуваното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно, до получаване на потвърждение/отговор от компетентната институция (КИ) на друга държава - членка на ЕС или на държава, с която [държава] има международен договор за придобития осигурителен стаж и осигурителен доход на жалбоподателя.

На 15.01.2024 г. е изпратено искане (U001CB) до КИ на [държава] за издаване на СЕД U017 за периода от 13.11.2023 г. до 04.12.2023 г., вкл. На 15.01.2023 г. е изпратено искане за информация за заплатата (U003) до институцията на [държава] за издаване на СЕД U004 за периода от 13.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл.

На 10.06.2024 г. са постъпили от КИ на [държава] СЕД U0017 и СЕД U004. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен период за времето от 13.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл. и основание за прекратяване на последната заетост - „Дата на изтичане на договора“. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 13.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл. в размер на 1401,26 евро.

На 15.01.2024 г. е изпратено искане за осигурително досие (U001) до КИ на В. за издаване на СЕД U002 за периодите от 20.05.2019 г. до 18.12.2019 г. вкл., от 28.05.2020 г. до 01.11.2020 г. вкл., от 01.06.2021 г. до 29.10.2021 г. вкл., от 09.05.2022 г. до 14.10.2022 г. вкл., от 21.05.2023 г. до 27.10.2023 г. вкл. На 05.03.2024 г. е постъпил от КИ на В. СЕД U002, с който са удостоверени осигурителни периоди за времето от 20.05.2019 г. до 18.12.2019 г. вкл., от 28.05.2020 г. до 01.11.2020 г. вкл., от 01.06.2021 г. до 29.10.2021 г. вкл., от 09.05.2022 г. до 14.10.2022 г. вкл., от 21.05.2023 г. до 27.10.2023 г. вкл.

На 15.05.2024 г. жалбоподателката Н. Я. декларирала започване на трудова дейност, считано от 18.05.2024 г., а на 17.10.2024 г. декларирала прекратена трудова дейност във В., считано от 12.10.2024 г.

На 05.11.2024 г. жалбоподателката е подала заявление за удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава на ЕС със СЕД U002, като е поискала удостоверяване на придобит осигурителен период във В. за времето от 18.05.2024 г. до 11.10.2024 г. вкл.

На 08.11.2024 г. чрез ЕЕ881 е изпратено искане за осигурително досие (U001) до КИ на В. за издаване на СЕД U002 за периода от 18.05.2024 г. до 11.10.2024 г. вкл. На 13.01.2025 г. е постъпил от КИ на В. СЕД U002, с който е удостоверен осигурителен период за времето от 18.05.2024 г. до 11.10.2024 г. вкл.

С Разпореждане № 202-02-447-3/21.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [населено място] е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане № 202-02-447-4/31.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [населено място] е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Изложени са следните мотиви:

„В случая е налице стабилна/дългосрочна заетост във В. в периода от 28.05.2017 г. до 27.10.2023 г. вкл. - 7 периода на заетост, краткотрайна заетост в [държава] от 01.03.2023 г. до 19.05.2023 г. вкл. и последна заетост във [държава] от 13.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл. Поради липса на стабилна/дългосрочна заетост в [държава] в периода от 05.12.2018 г. до 04.12.2023 г. вкл. и наличие на стабилна/дългосрочна заетост във В. в периода от 28.05.2017 г. до 27.10.2023 г. вкл. е налице хипотеза, че пребиваването на лицето не е в [държава]. Към компетентната институция на В. е отправено запитване чрез СЕД Н005 (Искане за информация за пребиваване) и е получен отговор със СЕД Н006 (Отговор на искането за информация за пребиваване), чрез който е удостоверено, че към 05.12.2023 г. (датата на прекратяване на заетостта във [държава]), лицето е с предварително уреден статут на уседналост във В.. В този случай [държава] не е нито държава по последна заетост, нито държава по пребиваване за лицето и липсва законово основание за предоставяне на парично обезщетение за безработица от НОИ и съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004, НОИ не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица.“ С жалба вх. № 1012-20-91/14.05.2025 г. жалбоподателката Н. А. Я. е обжалвала Разпореждане № 202-02-447-4/31.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [населено място].

С Решение № 1040-20-86/16.06.2025 г., което е предмет на обжалване в настоящото производство, Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е оставил в сила Разпореждане № 202-02-447-4/31.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [населено място] и е отхвърлил депозираната срещу него жалба от Н. А. Я. като неоснователна.

За да остави в сила Разпореждане № 202-02-447-4/31.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [населено място] и отхвърли жалбата, директорът на ТП на НОИ - [населено място] въз основа на получения СЕД U002 е приел, че от КИ на В. са потвърдени осигурителни периоди на жалбоподателката Н. Я. за времето от 20.05.2019 г. до 18.12.2019 г. вкл., от 28.05.2020 г. до 01.11.2020 г. вкл., от 01.06.2021 г. до 29.10.2021 г. вкл., от 09.05.2022 г. до 14.10.2022 г. вкл., от 21.05.2023 г. до 27.10.2023 г. вкл. Приел е, че със СЕД U017 от КИ на [държава] е удостоверен осигурителен период за времето от 13.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл. и основание за прекратяване на последната заетост - „Дата на изтичане на договора“. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 13.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл. в размер на 1401,26 евро. Административният орган е приел, че Я. в петгодишния период от 05.12.2018 г. до 04.12.2023 г. вкл. е придобил във В. осигурителни периоди, както следва: от 20.05.2019 г. до 18.12.2019 г. вкл., от 28.05.2020 г. до 01.11.2020 г. вкл., от 01.06.2021 г. до 29.10.2021 г. вкл., от 09.05.2022 г. до 14.10.2022 г. вкл., от 21.05.2023 г. до 27.10.2023 г. вкл. По законодателството на [държава] е придобит от Я. осигурителен период от 13.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл. Органът е приел, че за Я. в периода от 05.12.2018 г. до 04.12.2023 г. вкл. са налице няколко прекъсвания. Налице е прекъсване в трудовата дейност във В. и [държава], както следва: - от 05.12.2018 г. до 19.05.2019 г. вкл. - 5 месеца и 15 дни; -от 19.12.2019 г. до 27.05.2020 г. вкл. - 5 месеца и 9 дни; - от 02.11.2020 г. до 31.05.2021 г. вкл. - 6 месеца и 29 дни; - от 30.10.2021 г. до 08.05.2022 г. вкл. - 6 месеца и 9 дни; - от 15.10.2022 г. до 20.05.2023 г. вкл. - 7 месеца и 6 дни; - от 28.10.2023 г. до 12.11.2023 г. вкл. - 16 дни. Приел е, че Н. Я. е получавала парично обезщетение за безработица в [държава], през периода от 22.11.2018 г. до 21.03.2019 г. вкл., след прекратена трудова дейност във В. и се основава основно на осигурителни периоди, придобити във В.. Налице е прекъсване на трудовата дейност за време над 6 месеца, за времето от 02.11.2020 г. до 31.05.2021 г. вкл., - 6 месеца и 29 дни, от 30.10.2021 г. до 08.05.2022 г. вкл. - 6 месеца и 9 дни и от 15.10.2022 г. до 20.05.2023 г. вкл. - 7 месеца и 6 дни. Директорът на ТП на НОИ [населено място] е приел, че в информационната система на НОИ за времето от 01.01.1997 г. до момента е налична информация за упражнявана трудова дейност в [държава] от Я. за два кратки периоди - от 06.04.2018 г. до 27.05.2018 г. вкл. (1 месец и 22 дни) и от 01.03.2023 г. до 19.05.2023 г. вкл. (2 месеца и 19 дни). Приел е, че в случая със Я. макар да са налице прекъсвания над 6 месеца, те са с продължителност малко над шест месеца и в случая решаващо е липсата на трудово правна връзка с [държава] за продължителен период от време, както и придобития временен статут на уседналост във В.. Органът е приел, че съгласно данните от информационната система на НОИ, лицето е осигурявано по българското законодателство в [възраст] период от 05.12.2018 г. до 04.12.2023 г. вкл. за два месеца и деветнадесет дни, като няма осигуряване в [държава] и за времето след 04.12.2023 г. до момента, което обстоятелство потвърждава, че Я. няма стабилна трудовоправна връзка с [държава] не само до края на заетостта във В. и [държава], но и за времето след края на заетостта във [държава] (след подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на 19.12.2023 г.). Приел е, че предвид липсата на трудово правна връзка на Я. с [държава], се обосновава извод, че центърът на жизнените интереси не е в [държава], съответно пребиваването не е в [държава]. Поради изложеното, българската осигурителна институция в лицето на НОИ не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица на Н. Я. и правилно е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Разпечатката съдържа 27 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a71fe143-38e0-48ae-96aa-2be9371ec23b