Определение № 2771 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2771 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002100424 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Д. К., против Решение №5544 от 13.10.2024г. по в. гр. д. №3577/2023г. по описа на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение №15905 от 04.10.2023г., постановено по гражданско дело № 61169/2022г. на Софийския районен съд, 66 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Агенция по вписванията искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ вр. чл. 128, т. 2 КТ за признаване на незаконно и отмяната на уволнение, извършено със заповед № ЧР-02-03/14.09.2022г. на изп. директор на АВ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на наказание „уволнение“; за възстановяване на предишната работа „старши специалист“ в СВ - София, Регионална дирекция София, Главна дирекция „Регистри“ в АВ; за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението - от 14.09.2022г. до 14.03.2023г., в размер на 6660 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба- 11.11.2022г., до погасяването; за заплащане на трудово възнаграждение за м. 09.2022 г. в размер на 1640 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба1 11.11.2022 г., до погасяването, което е удържано на осн. чл. 221, ал. 2 КТ със заповед № ЧР-01- 909/14.09.2022 г., издадена във връзка със заповед № ЧР-0203/14.09.2022 г. на изп. директор на АВ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея Агенция по вписванията.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между страните е съществувало трудово правоотношение, съгласно което ищцата И. И. Г. е заемала длъжността „старши специалист“ в Служба по вписванията- София, Регионална дирекция- София, Главна дирекция „Регистри“ в Агенцията по вписванията /АВ/. Със заповед № ЧР-0203/14.09.2022 г. на изп. директор на АВ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 05.08.2022г. подменила заявления за вписвания, заличавания и отбелязвания за имот, след като са регистрирани от друг служител във входящия регистър на СВ-София с №50071/05.08.2022г. и №50072/ 05.08.2022г., преписките са предадени на съдебен деловодител на съдиите по вписванията при СРС и върху заявленията е поставен печат за разпределение на съдия по вписванията за разпореждане. Съгласно посоченото в заповедта на същата дата ищцата поискала преписките по двете заявления от друг служител- Диана Тодорова с мотив, че трябвало да се добавят документи и да се свържат с удостоверения за същия имот, и подменила заявленията с нови, а първоначално приетите били скъсани и изхвърлени в коша. Така извършеното съставлявала дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като: 1/ в нарушение на чл. 5, ал. 2 2 от Правилата за организация на работата на службите по вписванията при АВ и съдиите по вписванията при районните съдилища на 05.08.2022г., след записване на заявленията във входящия регистър, служителят ги е заменил с други, като е направил преценка, че върху тях няма поставена резолюция от съдия; 2/ в противоречие с чл. 38, ал. 2 от същите правила служителят е извършил проверка на заявление за издаване на удостоверение, без да има такова право и задължение, доколкото проверката може да бъде извършена единствено от служителя Мелина Великова, записала заявленията във входящия регистър и в регистъра на удостоверенията с № 50071 и № 50072 от 05.08.2022г., като действието е мотивирано от наличие на близки отношения с подателя на заявленията.

Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установена по делото следната фактическа обстановка: 1./ на 05.08.2022г. „Светлана недвижими имоти“ ЕООД подало в СВ четири заявления за издаване на удостоверения по чл. 47 ПВ за четири недвижими имота, както следва: ПИ с идентификатор ***; находящата се в него къща с идентификатор ***; апартамент № В2-4 с идентификатор ***; находящото се в същата сграда паркомясто с идентификатор ***; 2./ заявленията били подадени от „близка“/„позната“ на ищцата И. Г.; 3./ заявленията били разделени на два комплекта, тъй като имотите във всеки от тях били свързаниединият съдържал тези за поземления имот и къщата, а другият-за апартамента и паркомястото; 4./ на регистратурата на Агенцията били приети и регистрирани от служителката Мелина Великова; 5./ дадени били два входящи номера, по един на комплект, както следва: на заявлението за ПИ с идентификатор ***- вх. № 50071/05.08.2022г.; на заявлението за паркомясто с идентификатор ***- вх. № 50072/05.08.2022г.;

6./ на заявлението за къща с идентификатор *** не е бил поставен никакъв номер, а на заявлението за апартамент с идентификатор *** бил поставен № 50072/05.08.2022г.- същият, който бил поставен и на заявлението за паркомястото; 7./ лицето, подало заявленията, предало на ищеца вносната бележка за платената към АВ такса за издаване на удостоверенията, като ищцата поела задължение да следи движението на заявленията; 8./ ищцата забелязала, че на вносната бележка имало записани два входящи номера, а не четири /колкото били заявленията/, за което 3 уведомила подателя; 9./ ищцата помолила Мелина Велинова да регистрира и даде входящи номера и на другите две заявления, които обаче не се намирали на регистратурата; 10./ същите били взети от св. Диана Тодорова, която ги разпределила на съдиите по вписванията - едната преписка с вх. № 50072 била разпределена на съдия Гочева, а другата с № 50071- на съдия И., като името на съдията не било записано върху заявлението; преписките не били докладвани на съдиите по вписванията за произнасяне; 11./ ищцата поискала от св. Диана Тодорова двете преписки, като последната се съгласила да ги даде; 12./ ищцата се обадила на лицето, подало заявленията, която представила нови заявления в агенцията със същото съдържание; 13./ ищцата занесла на св. Мелина Велинова същите- две с входящ номер и още две - без входящ номер; 14./ първоначално подаденото заявление за ПИ с идентификатор *** с вх. № 50071 не било унищожено, като ищцата сложила по преписката ново заявление със същото съдържание; на приложеното към него заявление за къща с идентификатор *** бил даден №501893; 15./ заявленията, на които бил поставен вх. № 50072, били унищожени /скъсани/ от ищцата; на тяхно място в преписката били поставени нови заявления със същото съдържание; на заявлението за апартамент с идентификатор *** бил даден № 50184/181, а на това за паркомясто с идентификатор *** бил даден поставеният първоначално №50072/05.08.2022г.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че по делото са доказани всички описани в оспорената заповед за уволнение факти, с изключение на това служителят да е унищожил заявление с вх. № 50071. Липсата на доказателства за част от деянията не води до извод за незаконност на уволнението, а следва да се съобрази при преценка съответността на наказанието. По възражението на ищцата, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, била връчена преди заповедта, с която е наложено наказанието, съдът е посочил, че не дължи произнасяне, тъй като нито с исковата молба, нито по реда на чл.214 от ГПК, не е било въведено такова твърдение за незаконност на уволнението.

Съдът е приел, че процесната Заповед № ЧР-02-03/14.09.2022г., с която на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е 4 мотивирана в достатъчна степен- деянията са индивидуализирани с всички обективни и субективни признаци, с посочване на обстоятелствата, при които са извършени, както и времето и мястото на извършването, като доводът на ищцата, че не било ясно кои действия работодателят приема за нарушения на трудовата дисциплина, е неоснователен. Съобразно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения, като евентуалното несъответствие между последните и правната им квалификация само по себе си не води до незаконност на уволнението, а е от значение дали описаните деяния представляват нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи дисциплинарно уволнение. Предвид това не са споделени възраженията на ищцата, че не било ясно на кой от фактическите състави на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ работодателят се позовава, както и кои точно трудови задължения /по кой нормативен акт, правила или договор/ е нарушил служителят. Съдът е приел, че описаните в заповедта и доказани по делото деяния на ищцата представляват нарушения на трудовата дисциплина. Тя е била запозната с Правилата за организацията на работата на служителите по вписванията при АВ и съдиите по вписванията при районните съдилища /Правилата/, както и с длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност, в които са посочени задълженията й, както и редът, по който е организирана и разпределена работата на служителите. Съгласно длъжностната характеристика на ищцата не са възложени функции да следи за движението на преписките по заявленията по чл. 47 ПВ преди произнасяне на съдията, да преценява редовността им, да отстранява нередовности по тях, да поправя допуснати от колегите си пропуски. С извършването на тези действия, които не са й били възложени- нито писмено, нито устно, ищцата е присвоила функции, възложени на други служители, както и правомощията на съдията по вписванията, регламентирани в Правилата. Според чл. 35, ал. 2 и чл. 38, ал.

2 от Правилата заявлението се подава чрез СВ, записва се в регистъра на удостоверенията от натоварения за това служител, като служителят, водещ регистъра, сверява самоличността на молителя, следи за коректното попълване на заявлението, проверява дали описаните документи са действително приложени. По силата на този вътрешен нормативен акт цялата дейност по регистрация и първоначална проверка на заявлението /от външна страна/ се извършва от специално натоварен с тази функция служител- този на 5 регистратурата, какъвто не е ищцата, който има и удостоверителни функцииудостоверява, че едно определено лице в определен ден и час е подало заявление с конкретно съдържание и конкретни приложения. В случая ищцата е подменила двете заявления, на които е бил поставен № 50072, като първоначалните е унищожила. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Правилата забранява след записване на акт във входящия регистър последният да се заменя с друг, каквато замяна е осъществена, а процедурата по издаване на удостоверения в чл. 35 от Правилата предвижда единствено съдията по вписванията да следи и да се произнася по редовността на заявленията. В случая ищцата е присвоила функции на съдията по вписванията, като е предприела действия по констатиране на нередовности, а освен това е извършила дейност по отстраняване на пропуските на заявителя, както и на грешка на свой колега. Тези действия са били извършени през работното й време, което съгласно раздел III, чл. 1.3. от Правилата за вътрешния трудов ред служителят е длъжен да използва за изпълнение на възложената му работа. Изводът за противоречие на поведението на ищцата с посочените нормативни актове не се променя от установеното от свидетелите, че било практика пропускът да се отбележи в регистъра заявление да се коригира преди съдията по вписванията да се е разпоредил. В тази връзка съдът е посочил, че това не е предвидено в Правилата, а дори и да е установена подобна практика, тя се отнася до регулярната дейност на служителите- ако служителя, на когото е възложена работа по конкретно заявление, констатира, че към него има приложено друго, което не е въведено в регистъра. В случая ищцата е изпълнявала лични ангажименти към своя позната или близка, като по своя инициатива /без да й е възложено/ се е запознала със заявленията, констатирала е грешки/нередовности и се заела с отстраняването им, поемайки ролята и на съдията по вписванията, и на подателя. Отделно от това не са били добавени само входящи номера на подадените заявления, а са подменени вече подадени такива, като две от тях, на които е бил поставен № 50072, са били унищожени и изхвърлени в кош за отпадъци, което не се установява да е било практика в Агенцията. Този извод според съда не се променя и от показанията на св. Баева, според които работодателят стимулирал служителите да оптимизират работата, като съдействат на гражданите. Съдът е посочил, че подобно задължение е вменено и в длъжностната характеристика на ищцата, но същото се отнася до по-добро 6 обслужване на гражданите при изпълнение на възложените задължения, а не до извършване на лична услуга. В случая поведението на ищцата е виновно, доколкото тя е съзнавала, че върши лична услуга и че действията й не са сред възложените й по трудовия договор.

Разпечатката съдържа 18 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a71f9050-f997-4443-9f04-e5bb461a1213