Решение № 54 от 30.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000734 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „МАН ФУУД“ЕООД чрез пълномощниците му адв.С. П. и адв.И. И. – ответник в първата инстанция против решение №735 от 16.06.2022 год. на СГС, ТО, VI-16 състав, постановено по т.д.№2836/2021 год., с което е уважен иска по чл.55,ал.1, предл.3, във вр. с чл.87 ЗЗД и ответника е осъден да заплати на „ХАРАЦИС СТЕФАНОС“-ЕООД – гръцко дружество, сумата 80 835 евро с левова равностойност 158 100 лева, представляваща авансово заплатена цена за доставка на слънчогледово олио по неформален договор за продажба, сключен на 24.04.2017г., който ищецът развалил поради неизпълнение с връчване на препис от исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху главницата от предявяването на иска – 23.12.2021г. до окончателното изплащане, както и 11 674 лева разноски по делото.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че между страните не е имало сключен договор за покупко-продажба на олио.

Проформа фактурите и направеното плащане по сметка на ищеца не обвързват правно ответника, тъй като липсва уговорен срок за изпълнение на доставката, покана за изпълнение, количество и място на доставката. Твърди, че липсват доказателства ищецът да е поканил ответното дружество да изпълни задължението си в пълен обем към предявяването на иска, което е повече от 4 години след извършеното плащане. Твърди, че през тези 4 години 1 дружеството нямало обратна връзка с ищеца.Твърди, че иска е останал недоказан, тъй като ищецът не е представил доказателства за негово виновно неизпълнение на договор за покупко-продажба.Поради това същият не може да развали договора. Твърди, че не му е даден подходящ срок за изпълнение.

Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

В отговора си ищецът „ХАРАЦИС СТЕФАНОС“-ЕООД чрез пълномощниците му адв. Л. Т. и адв.С. К. се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон, без да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения.

Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да добави и следното:

Ищецът е предявил иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във връзка с чл.87, ал.1 от ЗЗД, с твърдение, че между страните по делото е имало сключен договор за доставка на олио, ищецът като купувач изпълнил задължението си по този договор, плащайки авансово цялата цена на договореното количество олио в деня на сключване на договора – 24.04.2017г.

Твърди, че ответникът продавач /гръцкото дружество/ не е изпълнил насрещното си задължение по договора, тъй като не доставил цялото договорено количество, а само част от него на стойност 20 685 евро /420 бутилки по 5 литра и 2 250 бутилки по 10 литра/. Поради това ищецът е направил в ИМ изрично изявление, че разваля договора поради виновно неизпълнение на задължението на ответника и претендира сума в размер на 158 100 лв., съставляваща заплатена продажна цена на договореното количество олио, преведени в един ден, по проформа фактури, с твърдението, че с тази сума ответникът се е обогатил неоснователно, на отпаднало основание.

Основателността на предявения осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 3, във вр. с чл.87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: 1/валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за продажба, по който авансово е заплатена цялата 2 договорена цена; 2/разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на продавача да достави и предаде на ищеца закупеното слънчогледово олио; 3/неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на получената цена на недоставеното по договор количество олио.

За да уважи иска в заявения размер, съдът е приел, че страните са били обвързани от неформален договор за продажба на слънчогледово олио – 14 400 бутилки по 5 литра и 4 800 бутилки по 10 литра на обща стойност 101 520 евро, която сума чрез 3 банкови превода е преведена в полза на продавача „МАН ФУУД“ ООД на датата на сключване на договора -24.04.2017 г. Факта на плащането на посочената сума не е спорен между страните. Наличието на договор за покупко-продажба съдът е извел от представените 5 броя проформа фактури, издадени от продавача-ответник до ищеца и от факта на плащането на стоките по тези фактури.

Съдът е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал да е изпълнил задължението си в цялост – да достави цялото договорено количество олио. Недоставеното е на обща стойност 80 835 евро, равняващи се на 158 100 лева. Позовал се е на разпоредбата на чл.319 ТЗ – когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок. Съдът е приел, че че престирането на цената следва да се цени като покана за извършване на доставката на закупените стоки, което продавачът да стори в разумен, с оглед предмета на договора и обстоятелствата, срок. При липсата на уговорен срок за изпълнение, престацията е дължима веднага - от възникване на задължението. С оглед тези изводи съдът е заключил, че ответникът е неизправна страна по договора за покупко-продажба. Затова ищецът е имал основание да развали договора, което е и направил с исковата молба. Това негово изявление е достигнало до ответника с получаването на препис от исковата молба. При тази последователност от правни действия, предприети от ищеца, съдът е заключил, че при развален договор ищецът има основание да иска дадената на отпаднало основание сума от 158 100 лева – заплатена цена на договорено, но недоставено количество олио.При тези разсъждения е уважил иска изцяло, ведно със законните последици.

Въззивният съд напълно споделя изложените от първоинстанционният съд съображения за уважаване на иска и както бе отбелязано по-горе, при дадената му процесуална възможност съобразно чл.272 ГПК препраща към тези мотиви, като не намира за нужно да ги повтаря отново. Изводите, които съдът е направил, са убедителни, логични, последователни и се подкрепят от сбраните доказателства.

По възраженията на жалбоподателя:

Неоснователно е възражението на въззивника, че между страните нямало сключен договор за покупко-продажба. Както правилно е приел и 3 първоинстанционният съд, договорът за продажба е неформален – същият не се нуждае от някаква особена форма, в която волеизявленията на страните да са облечени, за да е действителен, т.е. същият е неформален и поражда правни последици от постигане на съгласие между страните - ответникът „МАН ФУУД“ ООД да достави стоките, описани в издадени от него проформа фактури, а ищецът да ги придобие срещу заплащане на уговорената цена, което задължение е изпълнено чрез извършени на 24.04.2017 г. 3 превода на суми по платежна сметка на продавача. Фактът на плащането всъщност не се оспорва между страните. Проформа фактурите са подписани от представител на продавача „МАН ФУУД“ ООД и представляват извънсъдебно признание на поетото задължение описаните в същите количества слънчогледово олио да бъдат доставени на търговеца, на който проформа фактурите са издадени - „ХАРАЦИС СТЕФАНОС“ ЕООД.

Все в подкрепа на извода, че страните са били в облигационна обвързаност по силата на сключен между тях договор за покупко-продажба е и фактът, че ответникът продавач е изпълнил частично задължението си, като е доставил на купувача част от договореното слънчогледово олио - 2250 бутилки по 10 литра и 420 бутилки по 5 литра на обща стойност 20 685 евро, равняваща се на 40 456,34 лева. Това се установява от представената международна товарителница и писмено потвърждение. Доказателство за наличието на договорни отношения съставляват и записванията в счетоводните книги на „МАН ФУУД“ ООД, в които авансово получената цена на стоките е надлежно отразена, съответно е отразено и частичното изпълнение на сключения неформален договор.Това се установява от заключението на ССЕ.

Продавачът-ответник не твърди и не доказва да е предал пълното количество от закупените и заплатени стоки. Това задължение на продавача обаче не е възникнало като срочно (с уговорен падеж), поради което приложима е разпоредбата на чл.319 ТЗ - когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да иска предаването и в разумен срок.

Заплащането на цената следва да се цени като покана за извършване на доставката на закупените стоки, което продавачът да стори в разумен, с оглед предмета на договора и обстоятелствата, срок. Според разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗЗД, кредитор на безсрочно задължение може да иска изпълнението му веднага. Аналогична на чл.69 ЗЗД е разпоредбата на чл.303 ТЗ, регулираща търговските сделки. При липсата на уговорен срок за изпълнение, престацията е дължима веднага - от възникване на задължението. При липсата на твърдения и доказателства ответникът да е изпълнил задължението си в пълен обем към предявяването на исковата молба на 23.12.2021 г. - повече от четири години след извършеното от ищеца „ХАРАЦИС СТЕФАНОС“ ЕООД плащане, е ясно че всякакъв разумен срок за изпълнение е изтекъл и ответникът е в неизпълнение на задължението да достави заплатените стоки. Неизпълнението на задължението е виновно и дава право на купувача като изправна страна да развали договора при 4 условията на чл.87 ЗЗД. В ИМ ищецът е заявил, че поради значителната забавата на ответника /4 години и половина/, изпълнението е станало безполезно за него и поради това разваля договора без да му даде срок за изпълнение.

Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение - чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД, какъвто договора за продажба не е. С упражняване на потестативното право на кредитора по чл.87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора, всички породени от него права и задължения, включително за страната, извършила престация по него, възниква правото за нейното връщане. В този смисъл е решение №102 от 23.07.2015 г. по т.д. № 1680/2014 г. на II т.о. на ВКС.

Когато развалянето на договора се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на достигане на уведомлението до длъжника. В настоящия случай уведомлението е обективирано в исковата молба и е достигнало до продавача на 18.04.2022 г., с връчването на препис от същата . В решение №178 от 12.11.2010 г. по т.д. №60/2010 г., II т.о. на ВКС изрично е разяснено, че исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са налице останалите предпоставки по чл.87 ЗЗД, може да се претендират последиците, настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може да обоснове извод, че същата не се отнася до ответника. С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора. От този момент настъпва преобразуващият ефект на развалянето.