Определение № 6 от 06.01.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Габрово, 06.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Василева

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Благовеста Костова като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244200500604 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 278 ГПК.

Обжалвано е определение №177/19.11.2024г., постановено по гр. д. № 309/2024г. по описа на РС- Трявна, с което е върната исковата молба на К. Г. Т., с ЕГН:********** и адрес в ***************, против Районен съд- Дряново, Районен съд- Карнобат, Районен съд- Елена, Районен съд- Горна Оряховица и Окръжен съд- Велико Търново и е прекратено производството по делото на осн. чл.130 ГПК поради недопустимост на предявеният иск.

В частната жалба на К. Т., се излага, че прекратителното определение е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на съдебна практика, че съдът следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, да из‐ ясни предмета на произнасяне, да вземе становище по всички обстоятелства.

Сочи, че преценката дали делото в исковото производство е било разгледано в разумен срок от съдилищата, съгл. чл. 6, § 1 КЗПЧОС и дали от това е претърпял неимуществени вреди, касае разглеждането на спора по същество, а не е относима към проверката за редовност на исковата молба и разпоредбата на чл. 2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Претендира обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за разглеждане от друг състав.

ОС- Габрово, като взе предвид данните по делото и възраженията в частната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Т. против Районен съд- Дряново, Районен съд- Карнобат, Районен съд- Елена, Районен 1 съд- Горна Оряховица и Окръжен съд- Велико Търново, за заплащане на сумата 5300 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради на нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.дело № 413/2023г. на РС - Дряново, гр.дело № 982/2023г. на РС - Карнобат, гр.дело № 385/2024г. на РС- Горна Оряховица, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Посочено е, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност ищецът търпи душевни болки и страдания, загубил е доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните му права, същите били в пряка последица и щели да бъдат предмет на опровергаване от ответната страна.

РС- Трявна е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като не са изложени конкретни факти на които се базира претенцията към всеки един от ответниците, не са изложени никакви данни за допуснато забавяне в разглеждането на цитираните в молбата дела, не са посочени конкретни нарушения, допуснати от съдилищата, срещу които е предявен искът и не е посочено конкретно увреждане, причинено на ищеца. Прието е също, че с предявяването на настоящия иск, ищецът не преследва легитимен интерес и не търси защита и съдействие на лични и имуществени права, съгласно чл.2 от ГПК, а действието му представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. "а" от ЕЗПЧОС/ и само на това основание искът се явява недопустим.

Определението е неправилно.

Сезираният съд разполага с правомощие да прекрати производството по исков процес, ако са налице отрицателни процесуални предпоставки /процесуални пречки/ или не са налице положителни процесуални предпоставки за съществуване или надлежно упражняване на правото на иск, в която хипотеза предявеният иск би бил недопустим, или е осъществено десезиране на съда от разглеждането на иска чрез направено от ищеца волеизявление за оттегляне или отказ от иска /чл. 232 и чл. 233 ГПК/. Такава възможност е предвидена и при неотстранена нередовност на исковата молба в производството по чл. 129 ГПК. Когато не е налице някое от горепосочените или друго законово основание за прекратяване на гражданското дело, сезираният съд дължи разглеждане и решаване на спора със съдебно решение, което щом влезе в сила създава състояние на непререшаемост на спора /сила на пресъдено нещо/. Съображениятата на РС- Трявна за връщане на исковата молба поради липса на правен интерес и недопустимост на предявеният иск, тъй като не се касае за действия по защита на нарушени права на ищеца, а за злоупотреба с процесуалните инструменти, не попадат в гореизложените хипотези. Твърдение за злоупотреба с право може да въведе другата страна по делото, а сезираният съд следва да балансира между защитимите права на процесуалните опоненти, отчитайки както елементите на основателност на основния иск, така и степента на злоупотреба, ако приеме, че такава е установена и доказана.

В случая ищецът е посочил от кого са претърпени неимуществените вреди и какви са. Достатъчно е твърдение, че производството по дадено дело е продължило в неразумен срок. Съдът, при постановяване на решение, взема предвид общата продължителността и предмета на производството, неговата 2 фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Относно тези обстоятелства страните излагат твърдения и доводи, но те не съставляват условие за редовност на исковата молба. Ищецът е посочил доводи, които според него водят до основание за търсене отговорност на съдилищата за бавно правосъдие и за солидарното им осъждане. Преценката дали е налице нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС и претърпял ли е от това неимуществени вреди в пряка причинно- следствена връзка с нарушението, касае разглеждането на спора по същество, а не проверката за редовност на исковата молба. Единствено пасивната легитимация по делото е положителна процесуална предпоставка за предявяването на иск, за която съдът следи служебно, като при необходимост следва да даде ясни и точни указания на страната да уточни срещу кого предявява претенцията си при оставяне на исковата молба без движение при постъпването й. В случая, първоинстанционният съд не е изложил съображения за липсата на тази предпоставка и не е оставил без движение исковата молба за уточняване на същата.

Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото следва да се върне на ВТОС за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №177/19.11.2024г., постановено по гр. д.

№309/2024г. по описа на РС- Трявна.

ВРЪЩА делото на

РСТрявна за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на K.Т.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3