Решение № 551 от 12.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Добрич, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20223230101503 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

С искова молба вх.№8754/26.05.2022г. ищцата Г. Й. В.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, е предявила срещу И. М. И. с ЕГН **********, с адрес *** , иск съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик на недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** находящ се в сграда с идентификатор *** разположена в поземлен имот с идентификатор *** представляващ гараж на площ от 16 кв.м., находящ се в ***, изграден на основание на заповед № 285 от 23.03.1994год. на Община гр. Добрич за отстъпване право на строеж на гаражи, на основание влагането на извън семейни средства в придобИ.ето му.

В условията на евентуалност се претендира установяване правото на ищцата на изключителна собственост въз основа на осъществено давностно владение върху имота в периода от 2003година до момента на подаване на исковата молба.

Твърдения в исковата молба: Страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение № 197 от 25.07.2003год., пост. по гр. дело № 197/2003год.2003год. на PC Добрич. С решението не е уреден въпроса във връзка с придобито отстъпено право на строеж въз основа на заповед № 285 от 23.03.1994год. на Община гр. Добрич и изграждане, в изпълнение на предоставеното право на строеж, на гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** находящ се в сграда с идентификатор *** разположена в поземлен имот с идентификатор *** на площ от 16 кв. м., находящ се в ***.

Гаражът е изграден въз основа на отстъпено право на строеж на *** за изграждане на 73 броя полуподземни гаражни клетки в кв. 36 по плана на гр.

Добрич с обща застроена площ от 1195.35кв. м.

1

Въпреки, че по документи гаража е записан на името на съпруга, същият е изключителна собственост на ищцата, защото за заплащане отстъпеното право на строеж и изграждането на гаража на обща стойност към момента на придобИ.е му - 1994год. са вложени лично нейни средства, предоставени и от родителите и.

През 1998год. със заповед № 1196/27.10.1988год. е отчуждено притежаваното от родителите на ищцата жилище на площ от 87.58 кв. м, гараж и дворно място от 254кв. м. След отчуждаване на имота родителите и били обезщетени с едно двустайно жилище. На брата на ищцата В.Й.В. също е предоставено двустайно жилище, а на нея жилище, което родителите и изцяло изплатили. На блокиран влог на ищцата в ДСК се превела сумата от 2971.45лв. Тази сума била използвана именно за построяването на гаража и заплащане на отстъпеното право на строеж. Именно за това и гаражът не бил предмет на брачното споразумение, с което били уредени имуществените отношения на съпрузите.

От 2003год. изцяло и само ищцата свои гаража, заплаща изцяло данъците за него, подобрява го, поддържа го. Придобила имота, както на основание влагането на извън семейни средства, така и на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, продължила в периода 2003год. до настоящият момент.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Излагат се следните доводи за неоснователност на молбата: Ищцата получава сумата от 2931.45 лева като обезщетение за отчуждената част от имот в *** **. Видно от т.1,в от Заповед № 1196/27.10.1988 г. сумата е преведена на блокиран влог в ДСК, т.е. при условие същата да бъде употребена за изплащане на цената на жилището, което ще получи като обезщетение за отчуждения имот. Условието ограничава възможностите на обезщетения собственик да се разпорежда по друг начин с депозираната сума- той ще получи депозираната сума, ако начинът на обезщетяване бъде променен- от обезщетяване в натура, в парично обезщетяване.

Твърдения за промяна на начина на обезщетяване, определен с представената Заповед№1196/27.10.1988 г. не са изложени в исковата молба.

Видно от съдържанието на споразумението между съпрузите за уреждане на имуществените отношения, утвърдено с Решение № 197/ 25.07.2003 г. постановено по бр.д. № 197/2003 г. ДРС съпрузите са придобили през време на брака си жилището, предмет на обезщетението. Това означава, че сумата от 2971.45 лева е употребена за изплащането му.

От представеният протокол от общо събрание от 10.02.1994 г. за учредяване на ЖСК за строеж на гаражи се установява, че ответникът е този, който е член-кооператор № 24. Гаражът е построен през време на брака на съпрузите, сключен на 09.11.1985 г. и прекратен с развод на 25.07.2003г.

Гаражът е регистриран по действащата кадастрална карта и регистри като самостоятелен обект с идентификатор *** на името на ответника И. М. И., на основание протокола за учредяване на ЖСК-така срв.скица № 1560873/23.01.2020 г.

Обстоятелството,че имотът не е включен в споразумението по чл. 51 от СК не може и не следва да се преценява като доказателство, че ответникът няма принос в придобИ.ето му.

Касае се за недвижим имот,придобит през време на брака. След прекратяване на брака с развод имотът е съсобствен между бившите съпрузи 2 при равни дялове. Приложима е презумпцията на чл.21,ал.З СК.

Добричкият районен съд,като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение № 197 от 25.07.2003год., пост. по гр. дело № 197/2003год.2003год. на PC Добрич, с което е одобрено постигнато споразумение по реда на чл.100 от СК/отм/. В споразумението не е уреждан въпроса относно собствеността на процесния гараж.

Въз основа на заповед № 285 от 23.03.1994год. на Община гр. Добрич е отстъпено право на строеж на *** за изграждане на 73 броя полуподземни гаражни клетки в кв. 36 по плана на гр. Добрич с обща застроена площ от 1195.35кв. м.

Не е спорно, че гаражите са изградени в изпълнение на предоставеното право на строеж, като процесния гараж, с площ от 16кв.м. представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** находящ се в сграда с идентификатор *** разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, с административен адрес ***/в този смисъл представена схема№ 15-60873/23.01.2020г. на сГКК гр.Добрич.

Представен е протокол за строителна линия от 13.04.94г. и разрешение за строеж №204/12.04.1994г.

Страните не спорят, че гаражите са изградени към момента на прекратяване на техния брак през 2003година.

Процесния гараж е деклариран на името на страните в данъчната служба на Община Добрич при квоти от по 1/2ид.ч./в този смисъл данъчна оценка на имота от 23.05.22г.

Със заповед № 1196/27.10.1988год. е отчуждено притежаваното от родителите на ищцата жилище на площ от 87.58 кв. м, гараж и дворно място от 254кв. м.

След отчуждаване на имота родителите и са обезщетени с едно двустайно жилище, като на блокиран влог в ДСК им е преведена сумата от 8914лв.

На ищцата също е предоставено двустайно жилище. На блокиран влог на ищцата в ДСК е преведена сумата от 2971.45лв.

От община Добрич е изпратена и приложена преписка по отстъпване право на строеж на ***. В протокола от учредителното събрание на ЖК, под № 24 е вписан ответникът И. И..

Ищцата представя по делото приходни квитанции № 5803062466 и 5803062465, двете от 02.07.2013г., видно от които е заплатила данъчни задължения за процесния гараж за 2013г., дължими от нея и от И. И..

Допълнително ищцата представя писмени доказателства- извлечение от квитанции за платени данък сгради за имота за времето от 31.03.1998 г. до 31.10.2022 г. Плащането е направено с квитанции, на 21.03.2020 г. за данъчни задължения на ищцата Г. И.В. и на 06.04.2022г. за данъчни задължения на ответника И. М. И..

По искане на ищцата са събрани гласни доказателства.

Свидетелката К.К.П., съседка на ищцата, твърди, че също притежава гараж в ***.

Родителите на Г.Г. притежавали апартамент във ***, който към момента се ползвал от сина на Г.. Г. в момента живее с втория си съпруг С.Г. .

Свидетелката П. сочи, че построяването на гаражите станало през 943 95-та година. Изграждането на гаражите станало с влагане на собствени средства на членовете. Направено било общо събрание, на което се теглил чоп за това кой гараж на кого да се разпредели.

За гаража на Г. и И. родителите й много помагали, защото И. бил «непрокопсаник, един пройдоха». Свидетелката се снабдила с констативен нотариален акт за гаража си, защото за гаражите не бил издаден акт16.

След развода И. напуснал семейното жилище, никой от съседите не го виждал.

Към момента на развода гаражът бил недовършен. Г. и С. правили замазка на пода, оправили покритието на покрива и измазали стените.

Свидетелката Д.Л.К. е близка с майката на Г. и съседка на последната.

Също е притежавала гараж, но впоследствие го продала. Не може да каже с какви средства е построен гаража, но семейството на страните живяло в недоимък.

След като се разделили, Г. заживяла със сегашния си съпруг и правили изолация на гаража си, вътре измазвали, те заплащали данъци.

Свидетелката не знае да има спор за процесния гараж между страните, не е виждала И. да претендира за имота.

От майката на Г. свидтелката чувала ,че И. живее в Б..Не го е виждала да посещава имота на Г. след развода, нито да посещава децата на страните.

Г. предоставила гаража за ползване на сина си, който го ползвал за склад, тъй като имал магазинче.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове, в условията на евентуалност за установяване на правото на собственост на ищцата на две основания.

Искът за установяване правото на собственост върху имот, придобит по време на брака на страните въз основа на изцяло вложени лични средства е с правно основание чл. 23, ал. 2 СК. Според чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, като в чл. 22 СК е посочено какво представлява това лично имущество.

В ал. 3 на чл. 21 е установена разместваща доказателствената тежест презумпция за наличието на съвместен принос, която може да бъде оборвана с всякакви допустими от закона доказателствени средства.

В случая ищцата не успя да обори презумпцията за съвместност на приноса. Представените писмени доказателства не установяват, че Г. е получила средства от родителите си за построяването на процесния гараж, нито че средствата набрани по влог на ДСК от 1988година, са вложени именно за построяване на гаража през 1995година.

От свидетелските показания се установи , че семейството на страните живяло в недоимък, че родителите на ищцата помагали, но това не изключва безусловно възможността вноските да са правени от средства от семейния бюджет. Проведеното доказване в тази посока следва да е пълно и главно.

При изложените доводи искът на Г. Г. за признаване за установено в отношенията на страните, че процесния гараж е станал нейна изключителна собственост поради трансформация на лични средства е неоснователен поради недоказаност и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода от първия иск, на разглеждане по същество следва да се постави евентуално съединения иск за изключителна собственост върху имота въз основа на придобивна давност.

4

Искът за установяване правото на собственост на ищцата въз основа на проведено давностно владение в период по-дълъг от 10 години е с правно основание чл.79 от ЗС.

Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 от ЗС способи за придобИ.е право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/.