Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2509 от 05.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2739/2022
Вид
Решение № 2509
Подписан
05.07.2022
Състав
ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 152, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2509 гр. С, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110202739 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Б. В., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №22-4332-000074/26.01.2022г., издадено от Д Д Д – Началник сектор към СДВР - ОПП, с което: 1) на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева; 2) на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и 3) на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

В жалбата се обсъжда липса на доказателствена обезпеченост на твърдението на наказващия орган, че водачът е извършвал управление на моторно превозно средство, което води до несъставомерност на поведението му, изразило се в отказ да се подложи на тестуване с техническо средство и управление без правоспособност. Като основен аргумент се сочи противоречието, налагащо се предвид издаването на друго наказателно постановление за деяние, извършено при същите фактически параметри (дата, час, място и превозно средство), но от друго лице, което било невъзможно. Акцентира се и върху допуснато нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, поради твърде лаконично описание на възведените със санкционния акт нарушения. Твърди се, че с постановлението за първи път е предявено нарушение на нормата на чл.174 от ЗДвП, изразило се в отказ да се предоставят проби за медицинско изследване на кръвта с оглед установяване наличието на алкохол в нея или употреба на наркотични вещества, което не било предявено с акта за установяване на административно нарушение, също опорочаващо 1 формата му. Моли се за отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Представлява се от адв. Славов, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА , макар и по различни от изложените в нея аргументи.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Н а 09.01.2022г., около 18:00 ч., в гр. С, по бул. „Л Ш“, с посока на движение от ж.к.“О“ към О П, се придвижвал л.а. ”ХХХ”, с рег. № ХХХХ, в който се превозвали жалбоподателят Б. Б. В. и приятелят му - свид. В. СТ. ИЛ. . Към този момент свид. И. управлявал като водач. На изхода от ж.к.“О“ автомобилът бил забелязан от полицейски автопатрули, в състава на които били включени свидетелите Б.М., А.Д., И.С. и други техни колеги - служители към ОСПСОВОР – СДВР. Те изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението. Полицаите подали сигнал със стоп – палка по образец на водача, приканвайки го да преустанови движението си. Той обаче не се подчинил и ускорил.

Поведението му мотивирало служителите на МВР да го последват със служебния си бус, като излъчвали към него светлинни и звукови сигнали. По време на движението и следвайки превозното средство полицейските служители забелязали, че водачът И. и спътникът му на предната седалка В. разменили в движение местата си. Въпреки тези рискови действия, автомобилът продължил движението си, но вече с водач жалбоподателят. В района на бензиностанция „Еко“ превозното средство попаднало в задръстване, поради което било застигнато от органите на реда и принудено да спре. Полицейските служители излезли и се насочили към него. В този момент от автомобила излезли жалбоподателят – от вратата на водача и свид. И. – от вратата на пътника до него. Направили опит да побегнат, но и двамата били задържани.

Полицейските служители изискали документи за водача и превозното средство, както и от неговия спътник. В. обаче не представил СУМПС. При извършена справка с дежурната част на СДВР била подадена информация, че същият е неправоспособен, доколкото никога не му било издавано СУМПС. Поради съмнения, че жалбоподателят, а и неговият спътник (който според органите на реда първи бил управлявал автомобила) са употребили алкохол, за съдействие бил извикан екип на ОПП – СДВР.

На място пристигнал свид. ВЛ. ИВ. З.. След като в разговор с колегите си установил 2 обстоятелствата, при които били спрени и задържани лицата, той поканил В. да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с инвентарен № 0212. Водачът обаче отказал, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване с №080623, връчен му на 09.01.2022г., в 19:00 часа, с указания, че следва да се яви във Военно-медицинска академия до 45 минути, т.е. до 19:45 часа на същата дата. На В. били предадени и седем броя холограмни стикери с номера на талона за изследване, а осмият бил залепен върху екземпляра от този документ, който останал приложен към материалите по преписката. В. отказал да се подложи и на тестуване за наличие на наркотични вещества.

При така установените факти свидетелят З. преценил, че са извършени от водача В. няколко нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №514899, в който били отразени обстоятелствата по констатираните простъпки и правната им квалификация, а именно две по чл.174, ал.3 от ЗДвП – за релевирания отказ да се подложи на тест за установяване наличието на алкохол и наркотици и по чл.150 от ЗДвП . Актът бил подписан от актосъставителя и от очевидеца Д.. Същият бил връчен на В., който го подписал без възражения.

Такива в писмена форма обаче постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като в тях били изложени идентични възражения на тези, посочени в иницииралата настоящото производство жалба.

АУАН бил съставен и на свид. И. за отказ да се подложи на тестуване с дрегер и на тестуване за наркотични вещества, доколкото органите възприели, че той също се явявал водач, предвид обстоятелството, че по време на движение и преди спиране на автомобила се бил сменил със своя приятел В. – до този момент пътник в автомобила.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 22-4332-000074/26.01.2022г., от Д Д –Началник Сектор към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП – му било наложено второ наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева, а на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Препис от същото е връчен лично на В. на 14.02.2022г.

При проведените непосредствени разпити на актосъставителя З. и свидетелите М. и Д. същите заявиха, че не знаят защо са призовани. Това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН бл. № 514899/09.01.2022г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК.

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелите изрично потвърдиха, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната действителност. Частично възстановени спомени относно реда, следван при извършване на проверката, действията на служителите на СДВР спрямо водача и вида на констатираните нарушения се откриват единствено в изявленията на актосъставителя, който подчертава, че значима част от фактологията, включително предприетата от превозващите се в автомобила 3 лица смяна на водача по време на движение, е узнал от разказите на своите колеги, заварени на мястото, на което е бил спрян автомобилът с водач към този момент В. и неговия спътник. Заявената от свидетелите неспособност да възстановят в детайли спомени за конкретния случай на реализиран контрол по спазване правилата за движение по пътищата е обоснована от рутинността на извършваната от тях дейност, респ. от изминалия некратък период от време от датата на процесните събития. Същевременно, тя не накърнява единството на доказателствения материал и не придава формалност на изявлението на всяко от разпитваните лица, че поддържа материализираните в АУАН констатации, които не се ползват с презумптивна доказателствена сила (по арг. от чл.14 от НПК), тъй като изведените в него факти намират подкрепа и в други обективни и независими източници на доказателства, приложени по делото.

Значими сведения за хронологията на процесните събития съдът открива в показанията на свид. С., който споделя в детайли причините за пристъпването към проверка на водача на превозното средство, реда, следван при извършване на контролната дейност и установените в нейния ход нарушения на правилата за движение по пътищата. В продължението на своя разказ за събитията той сочи, че заедно с колегите си е наблюдавал поведението на двамата мъже в процесното превозно средство от първия момент, в който ги е забелязал като участници в движението. Подчертава, че именно първоначалното неподчинение на издаденото разпореждане за спиране със стоп- палка е провокирало последването на автомобила и допълнителното подаване на звукови и светлинни сигнали.

Категоричен е, че именно близката дистанция, на която се е придвижвал със служебния си бус, му е позволила да забележи и своеобразната каскада, предприета от водача и спътника му на предната дясна седалка в преследваното превозно средство и тяхната размяна в движение. С този факт, възприет от всичките му колеги и отразен дори в изготвената по случая докладна записка, е мотивирал и решението им да посочат на колегата си от ОПП – СДВР, както В., така и свид. И. като последователно управлявали спрения за проверка автомобил, макар последното констатирано управление да е именно на В.. Свид. С. потвърждава и констатацията за обективиран отказ от жалбоподателя да се подложи на тестуване на място с техническо средство за установяване на концентрация на алкохол, както и на наркотични вещества в издишания въздух, наложило изготвянето и връчването на талон, чрез който е бил насочен за провеждане на медицинско кръвно изследване в болнично заведение. Свидетелят споделя и за отсъствието на СУМПС и талон към него у В., а като причина за тази липсата заявява установени данни за неправоспособността на този водач.

Така заявеното от свид. С. намира потвърждение, както в изготвената от него докладна записка, копие от която е приобщена по делото, така и в събраните в хода на съдебното следствие показания на свид. В.И..

Възстановената от свидетеля конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки рутинността на извършваната от него дейност, респ. изминалия период от време от датата на процесните събития, явствува на непосредствено възприети събития от действителността и изключва коментар за формалност на изявленията и стремеж за поддържане на уличаваща 4 нарушителя версия. Още повече когато изведените от разказите факти намират подкрепа и в други обективни източници на доказателства, приложени по делото. Показанията на свидетел С. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността му към йерархичната структура на наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл обсъдените показания се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия казус.