Решение № 306 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500383 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Айгер Инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.Васил Левски №246 с ЕИК 115187998, чрез пълномощника адв.М. П. срещу решение № 4985/12.12.2024г. по гр.д. № 15117/2022г., на Районен съд – Пловдив, с което е обявена за недействителна на основание чл.74, ал. 4 КТ клаузата на чл.5, ал.1 от Споразумение за поверителност от *** г., сключено между С. В. Г., ЕГН **********, и „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998, предвиждаща задължение за С. В. Г. за заплащане на „Айгер Инженеринг“ ООД на неустойка в размер на последното месечно възнаграждение, изплатено му от дружеството за пълен работен месец, умножено по десет, в частта, уреждаща право за претендиране на неустойка от страна на работодателя при неизпълнение от работника на задължението по чл.2 ал.1 и ал.2 и чл.3 от сключеното между страните Споразумение за поверителност от ***г., като противоречаща на разпоредбите на чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда.

1

Като е отхвърлен предявения от С. В. Г., ЕГН **********, против „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998, иск с правно основание чл. 74, ал.

4 КТ, за обявяване недействителността на клаузите на чл.5, б. „а” и чл.5 б. ,,б“ от Договор за повишаване на квалификацията от *** г., като неоснователен.

Решението се обжалва само в частта, с която е обявена за недействителна клаузата на чл.5, ал. 1 от споразумението за поверителност между страните по делото. Сочи се, че решението е недопустимо, постановено при недопустими искове. Сочи се липса на правен интерес от предявяване на исковете. Сочи се, че правният интерес произтича от потенциалната и абстрактна възможност работодателят тепърва да заведе осъдителен иск, какъвто не е заведен, като се сочи практика на Върховен касационен съд по този повод. Иска се обезсилване на решението в обжалваната част. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Г., чрез адв. Т. И., с който решението в обжалваната част се намира за допустимо, а жалбата за неоснователна. Иска се оставяне на обжалваното решение в сила. Претендират се разноските, направени в настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Айгер Инженеринг“ ООД, че решението е недопустимо, постановено при недопустими искове.

Сочи се липса на правен интерес от предявяване на исковете. Сочи се, че правният интерес произтича от потенциалната и абстрактна възможност работодателят тепърва да заведе осъдителен иск, какъвто не е заведен.

Настоящият въззивен съд намира, че посочената по делото съдебна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения и по специално решение №161/08.05.2015г. по гр.д. №4848/2014г. и решение №319/05.11.2013г. по гр.д.

№ 20/2012г. и двете на ВКС, 4 г.о. са неотносими към настоящия казус. Това е така, защото посочената практика на ВКС касае въпросите за допустимостта 2 на иска за недействителност на трудов договор по чл.74 от КТ. Докато според въззивният съд посочените два договора в исковата молба нямат характер на трудови договори.

Процесното Споразумение за поверителност от ***г. още в своята уводна част буква „Б“ /л.14 от делото на ПРС/ сочи, че цели да уреди отношенията на страните, след прекратяване на трудовия договор между тях.

Трудовия договор е уреден в КТ като договор уреждащ предоставянето на работна сила /чл.1 и чл.66 от КТ/. В глава шеста на КТ са регламентирани основните задължения при предоставяне на работна сила, като чл.124 от КТ изрично сочи, че съдържанието на трудовото правоотношение е работникът да изпълнява работата, за която се е договорил и да спазва трудовата дисциплина, за което работодателят му дължи възнаграждение. В казуса трудовия договор между страните е прекратен по взаимно съгласие, няма предоставяне на труд, не се дължи възнаграждение за труд и липсва трудово правоотношение. Процесното Споразумение за поверителност от ***г. урежда отношенията между страните именно в този период от време, в който между страните вече липсва трудово правоотношение. Ето защо това споразумение не е трудов договор, а ненаименуван договор, разрешен по силата на чл.9 от ЗЗД. С оглед на факта, че съдържанието на това споразумение засяга сериозно бъдещата както трудова, така и нетрудова дейност на ищеца /налагайки му големи ограничения/, то според въззивният съд установителния иск за недействителност на негова клауза е допустим.

Вярно е че съгласно чл.269 от ГПК съдът се произнася по допустимостта само в обжалваната част на решението, но за пълнота следва да се посочи, че що се отнася до втория договор сочен като Договор за повишаване на квалификацията от ***г. то същия на още по-голямо основание не е трудов договор. Договор с такова наименование по делото не е представен, като в отговора на исковата молба /л.24/ ответникът оспорва да има сключен договор за повишаване на квалификацията по чл.234 от КТ. Представен е Договор за образователна услуга от ***г. /л.146/, който обаче е сключен между ищеца и «Айгер Академи» ЕООД гр.Пловдив. Договорите за придобиване на квалификация и за повишаване на квалификацията и преквалификация по чл.229 и чл.234 от КТ изрично сочат, че страни по тях са работодателят и работника, който са в трудово правоотношение. В казуса ищецът обаче няма и е нямал трудов договор с «Айгер Академи» ЕООД гр.Пловдив, ето защо това 3 не са били трудови договори, а е отново ненаименуван договор, допустим по силата на чл.9 от ЗЗД. Вижданията, че някаква свързаност на работодателя като юридическо лице и другото юридическо лице по договора за образователна услуга, превръща второто юридическо лице в работодател, а договора в трудов, е една правна фикция, която никъде не е уредена в българското законодателство и не може да се приеме от въззивния съд. При условие, че по този договор на ищеца му е изпратена фактура за плащане на сумата от 5 000 лева /л.18/ то тук правния интерес на същия да води иск за установяване на нищожност на отделни негови клалузи е наличен, с оглед на извънпроцесуалното поводене на другата страна по договора.

При тези правни изводи относно харатера на двата процесни договора се налага следващия правнен извод, че правната квалификация на исковете не е чл.74 ал.1 от КТ, както е приела първата инстанция, защото това не са трудови договори, а втория договор касае и друг правен субект, който не е участвал като страна по делото. Правилната правна квалификация на исковете е общата уредба на недействителността на договорите по чл.26 от ЗЗД. Съобразно т.2 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд следи служебно за правната квалификация на предявения иск и ако тя не е правилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания за подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест, то въззивният съд следва да даде правилните указания относно горните правни въпроси. Но в казуса доколкото правния институт на недействителността на договорите се урежда от чл.26 и следващите от ЗЗД и тези норми намират съответното си приложение в чл.74 от КТ относно трудовия договор, то на страните не са давани неточни или неправилни указания за подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест за тях. Поради което и въззивният съд не е давал различни указания на страните при новата правна квалификация на исковете.

Ето защо искът за недействителност на чл.2 ал.1 и ал.2 и чл.3 от сключеното между страните Споразумение за поверителност от ***г. е допустим и решението в тази му част е допустимо. Решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за обявяване недействителността на клаузите на чл.5, б. „а” и чл.5 б. ,,б“ от Договор за повишаване на квалификацията от ***г. не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивната жалба спрямо решението, в частта в която е уважен искът за 4 недействителност на чл.2 ал.1 и ал.2 и чл.3 от сключеното между страните Споразумение за поверителност от ***г. не съдържа никакви конкретни основания за неговата неправилност. Тоест по отношение на правилността на решението в тази част жалбата е бланкетна. Ето защо служебно съдът не може да го провери за правилност, съобразно чл.269 от ГПК. При което в тази му част решението следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия Г. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в размер на сумата 600 лв. /л.17/ за платен адвокатски хонорар.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4985/12.12.2024г. по гр.д. № 15117/2022г., на Районен съд – Пловдив, в частта в която е обявена за недействителна клаузата на чл.5, ал.1 от Споразумение за поверителност от *** г., сключено между С. В. Г., ЕГН **********, и „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998, предвиждаща задължение за С. В. Г. за заплащане на „Айгер Инженеринг“ ООД на неустойка в размер на последното месечно възнаграждение, изплатено му от дружеството за пълен работен месец, умножено по десет, в частта, уреждаща право за претендиране на неустойка от страна на работодателя при неизпълнение от работника на задължението по чл.2 ал.1 и ал.2 и чл.3 от сключеното между страните Споразумение за поверителност от ***г., като противоречаща на разпоредбите на чл.48, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.8 ал.4 от Кодекса на труда.

Решението в частта, в която е отхвърлен предявения от С. В. Г., ЕГН **********, против „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998, иск за обявяване недействителността на клаузите на чл.5, б. „а” и чл.5 б. ,,б“ от Договор за повишаване на квалификацията от *** г., като неоснователе н е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА „Айгер Инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.Васил Левски №246 да заплати на С. В. Г., ЕГН 5

********** от *** сумата от 600 лева за разноски по делото направени пред ОС Пловдив.

Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6