Решение № 4223 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4223 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110169539 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Б. З., ЕГН **********, с адрес:

*******************, съдебен адрес: *************** чрез адвокат С. А. Н., адвокат К. Д.

Д . срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:

***************, с която се иска да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № ****************/24.02.2023г.

Ищецът твърди, че по реда на ЗПФУР между страните - Д. Б. З. /заемател/ и ФБ ЕООД /заемодател/ е сключен на 24.02.2023г. договор за предоставяне на потребителски кредит (ДПК) № ****************, съгласно който ищцата е получила заем в размер на 3000лв., който следва да върне в срок от 18 месеца (до 18.08.2024г.) ведно с дължима лихва при посочен в договора годишен лихвен процент в договора от 35 % (а в СЕФ от 41%) и при посочено ГПР в СЕФ в размер на 49,66%. По погасителен план (т.5 от СЕФ) заемателят дължи да възстанови заетата сума 3000лв. ведно с договорна лихва от 1050лв, или общо сумата от 4050лв.

Поддържа се, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с предоставено поръчителство - обезпечение от *********** или осигуряването на гарант, което е задължително условие за сключването на договора. Възможността да се откаже от поръчителство води за заемателя до автоматично анулиране на заявката за кредит. За предоставеното поръчителство е подписан допълнителен писмен договор. *********** с малтийско дружество, свързано с ******** /ФБ ЕООД/, което изрично е посочено като единствен търговец, който може да предостави исканото обезпечение. В т.4.3. от СЕФ се сочи, че договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора, сочи се също, че в този случай /на обезпечение от *********/ ще има допълнителни /очаквани/ разходи - без да е посочен точният им размер, който се допълва, че не е включен в ГПР по кредита.

Твърди се, че е процесният договор за кредит е нищожен, тъй като е нищожен договорът за поръчителство между заемателя и ***********, и че двата договора са обусловени и се намират във взаимовръзка помежду си — последиците от прогласяване на договора за поръчителство водят до нищожност и на ДПК. Излагат се доводи, че 1 заемодателят и обезпечителният кредитор са свързани лица. Сочи се, че договорът за обезпечение е лишен от правна основа, тъй като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен длъжник или не.

Сочи се, че невключването на цената на услугата за обезпечение в ГПР е заблуждаваща/нелоялна търговска практика, води освен до нееквивалентност на престациите, но и до невъзможност заемателят да прецени икономическата цена на услугата по предоставяне на заемния ресурс. Липсата на яснота в договора при посочване на лихвата и ГПР и това - кои компоненти са включени в нея, не дава възможност на потребителя да прецени какви са икономическите последици от сключването на договора, който пропуск е достатъчен, за да се приеме, че на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД, същият е недействителен

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ********** (*****).

Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от ********** е задължително условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че ********** е самостоятелно юридическо лице. кредитна институция, лицензирана в *****, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит №****************/24.02.2023 г., като по силата на същия от страна на „ФБ“ ЕООД на Д.

Б. З. е предоставен заем в размер на 3000 лв., при следните условия: срок за погасяване : 18 месеца, краен срок на договора: 17.08.2024 г. , обща сума, която следва да бъде върната от заемателя: 4050 лева, лихва в размер на 1050 лева, лихвен процент: 35 %, годишен процент на разходите: 49.66

Съгласно т.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от *********** в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за 2 потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от ******* *** в полза на дружеството – ответник. Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от "**********" /понастоящем *********** P. L.

C. - променено наименование на ******** ***/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.

Eлектронната система на ответника „ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител (дружеството "**********") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на "платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т. нар. "платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар.

"гарант" "**********" /***********/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника "ФБ" ЕООД. В преддоговорната информация е посочено, че при гаранция с гарант очакваните разходи в процесния случай са в размер на 3030 лева.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на *****, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника "ФБ" ЕООД е лицето ******** СЕ, идентификация ************, чуждестранно юридическо лице, държава: *********, като същото лице е и единият от собствениците на *********** P. L. C. / променено наименование на ******** ***/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 3 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за гарант/поръчител, която клауза е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 35 % на месец, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 3030, формално уговорено като възнаграждение за гарант.

Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 3030 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става на 327.50%.%, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с калкулатор за ГПР на calculator.bg, надвишаващ законовия максимум- 59.10 % /към 24.02.2023 г. - 10% + основният лихвен процент на БНБ-1.82%/, а имено представлява близо двадесет и осем пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.

В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност.

Разпечатката съдържа 33 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a71db273-6748-4cd0-88d6-6692ce60dd81